Решение № 44 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 142/2009 г.

Решение № 44 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 142/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Б" О. срещу решение с пълномощник адв. М срещу решение № 724 от 23.11.2008 г. по гр. дело № 724/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 61 от 7.05.2008 г. на Районен съд гр. Е. Като незаконно е отменено уволнение след прекратяване на срочен трудов договор на основание чл. 325, т. 4 от КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, по въпроса за приложното поле на чл. 67, ал. 3 от КТ спрямо уговорка с работника за преминаване към срочен трудов договор при условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и прекратяване а трудовото правоотношение след като работата е завършила, при посоченото в заповедта основание. Съображения са развити в жалбата. Ответникът Х. Д. Г. от с. Г., чрез пълномощник адв. В, оспорва съображенията на касатора, както и същността на уговорките в допълнителното споразумение относно срока, след промяна на работодателя по трудовия договор. С определение № 298 от 18.03.2009 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по въпроса за приложното поле на чл. 67, ал. 3 от КТ при допълнителни уговорки между работник и последващия му работодател, поел задължения по чл. 123 от КТ, предвид разграничените в чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ две хипотези, ако уговорка по чл. 119 от КТ е постигната договорът да продължи "до приключване на дейността". Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В обжалваното решение Окръжен съд гр. С. е разгледал случай, при който безсрочен трудов договор с работник на АЕЦ "Козлодуй" е изменен по силата на допълнително споразумение от 07.12.2004 г. с настоящия работодател "Б" О., съгласно дадената от чл. 119 от КТ възможност за договаряне и предвид обстоятелството, че двете дружества са сключили търговски договор № 0108/1049 от 03.08.2001 г. Предмет на този търговски договор е изпълнителят "Б" О. да поеме срещу възнаграждение дейността по осигуряването на безплатна предпазна и столова храна за персонала на АЕЦ, за определен срок, с оглед на което са му предоставени за временно ползване съответните материални активи. Изрично и при позоваване на чл. 123 от КТ, с анекс е уговорено изпълнителят да приеме в своя щат броя работници и служители (персонал), изпълнявали тази дейност при възложителя, като запази трудовите им правоотношения за срок от две години. След изтичането на двугодишния срок, между ищцата Х. Д. Г. и ответния работодател е сключено оспорваното споразумение с уговорка отношенията им занапред да са за "определен срок", посочен като "приключване дейността на "Б" в АЕЦ". Правоотношенията по цитирания търговския договор безспорно са прекратени на 1.12.2007 г., ответникът "Б" О. не е бил допуснат да участва в конкурс за сключване на последващ договор по предмета на обслужващата дейност, поради което и на основание чл. 325, т. 4 от КТ последният е прекратил трудовия договор с ищцата. Като при горните обстоятелства е изключил естеството на отношенията между двете търговски дружества от приложното поле на чл. 123а от КТ, въззивният съд правилно е приложел закона. Нормата урежда едно изключение за случаите на отдаване предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или концесия, като правоотношенията между двете дружества по търговския договор № 0108/1049 от 3.08.2001 г. не са от такова естество, макар прехвърлянето на дейността да е ограничено по време. Не наличието на срок, а правната природа на уговорките във връзка с дейността на предприятието предопределя запазване на трудовото правоотношение със стария работодател в изчерпателните хипотези на чл. 123а от КТ, тъй като трудовото право поначало допуска безвиновно прекратяване на трудовите договори по икономически причини. Допуска също така подобни причини да са основание за уговорки във връзка с ограничаване срока на действие на л. т. д между работодателя и работника, с оглед на което е предвидена възможността по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Този вид срочни трудови договори се сключва до завършване на определена работа. В съдебната практика нееднакво се решава въпросът за приложното поле на чл. 68, ал. 3 от КТ, с оглед регламентацията в кои случаи работодателят може да сключва трудови договори за определен, изрично посочен като дата и период срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Неправилно е ограниченията по чл. 68, ал. 3 КТ да обосноват извод, че при установените в настоящия случай обстоятелства уговорките по допълнителното споразумение между ищцата и "Б" О. не са по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т. е до завършване на определена работа, щом се касае за временна работа или краткотрайна дейност. Нормата на чл. 68, ал. 3 от КТ има предвид работата или дейността по предмета на конкретното трудово правоотношение, уговаряна като срочна, а не случай като настоящия, при който се очаква цялата дейност на работодателя в определено направление и във връзка с определен обект, да приключи окончателно като икономическо предприятие. Когато при фактическите хипотези по чл. 123 от КТ се касае за преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго и това е временно, но извън изрично посочените случаи на наем, аренда или концесия по смисъла на чл. 123а от КТ и когато последващият работодател допълнително е постигнал с работниците по завареното безсрочно трудово правоотношение уговорка за срок "до приключване на дейността" във връзка с която е приел конкретния работник в своя щат, моделитетът по споразумението е при условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Когато обстоятелствата по чл. 325, т. 4 от КТ настъпят, прекратяването на трудовото правоотношение с работника е законосъобразно и заповедта не е нищожна. Допълнителните изисквания на чл. 67, ал. 3 от КТ и съдържащата се в тази норма относителна забрана не се отнасят за този случай, както неправилно е приел Софийски окръжен съд в обжалваното решение. Предвид гореизложеното оплакванията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон са основателни, въззивното решение следва да бъде отменено и по същество следва да бъде постановено друго, с което предявеният при условията на евентуалност на две основания иск на Х. Д. Г., за признаване незаконно уволнението по заповед № 101 от 28.11.2007 г. на управителя на "Б" О. гр. Е., нейната отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ или за прогласяване нищожност на същата заповед поради некомпетентност на издателя й поради противоречие с чл. 123а от КТ, следва да бъде отхвърлен по същество. На ответника по иска и касатор в настоящото производство следва да бъдат заплатени установените по делото разноски за всички инстанции в размер на 80 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.