Определение № 370 от 28.03.2011 г. на ВКС по д. № 1344/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] –[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр.д. №201/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. Х. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорено уволнението на ищцата от длъжността „специалист продажби” във филиала на ответника в[населено място], извършено на осн. чл.71, ал.1 от КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос – може ли работодателят да делегира правомощията си за сключване и прекратяване на тр. договор на друго лице, след като това не е изрично предвидено в закона, освен за дисциплинарната власт, се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; във връзка с последното се позовава и на представено писмо от Инспекцията по труда, в което е застъпено обратно на приетото от ОС становище. По делото обаче няма данни за противоречиво решаване на въпроса от съда – цитираните от касатора решения на окръжни съдилища Р. и В., първото без данни за влизане в сила и приложените към отговора на ответницата решения на ВКС №1756/06 г. и 1935/01 г. го решават както и въззивният съд по настоящото дело. В тях, както и в практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – Р №357/10 г. по гр.д. №1138/09 г. на трето г.о. на ВКС, е прието, че КТ не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица и органи, които да упражняват правата и задълженията му по тр. договор. Така в обжалваното решение е обосновано уважаването на исковете, с които е оспорена законността на уволнението, извършено от упълномощено от работодателя лице. За решението на СГС, цитирано от касатора, в което е застъпено разбиране за противното / че работодателските права могат да се упражняват и чрез пълномощник/ липсват данни за влизане в сила. Правният въпрос се решава противоречиво от съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 от КТ, когато не е разрешен в тълкувателна практика по т.1 и противоречието е обективирано с влезли в сила съдебни решения – ТР №1/01 г.. Тези предпоставки не са установени в настоящото производство. Представеното писмо на ИТ не е практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК и не попада в обхвата на основанията й. Съдебна практика – вкл. на ВКС по чл.290 от ГПК, по въпроса има, видно от представената и цитирана по делото, поради което не е налице и второто от сочените в изложението основания - по чл.280, ал.1,т. 3 от ГПК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.