Определение № 88 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2015 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. С. А. като пълномощник на Д. П. К. срещу въззивно решение, постановено на 19.01.2015 г. по в. гр. д. № 829/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е уважен предявения от Л. С. Ю. срещу Д. П. К. иск с правно основание чл.21, ал.2 СК /отм./ за признаване за установено, че освен притежаваните по презумпция 50/100 ид. ч. от придобития по време на брака между страните с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, н. д. № */*** г., недвижим имот: апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], в жилищна сграда – блок № *, вх.*, ет.*, ищецът по силата на трансформация на негово лично имущество е изключителен собственик и върху 49/100 ид. ч. от описания недвижим имот, като делбата между страните на процесния апартамент е допусната при квоти: за Л. С. Ю. – 99/100 ид. ч. и за Д. П. К. – 1/100 ид. ч.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, формулирани от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. допустимо ли е, след като в одобреното между съпрузите споразумение, същите са се съгласили, че придобит по време на брака имот остава в обикновена съсобственост между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество в придобиването.

2. следва ли опровергаването на презумпцията за съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество, да се възложи в тежест на страната, която се позовава на нея, като влагането на лични средства в придобиването да се осъществи при условията на пълно доказване;

3. налице ли е допуснато процесуално нарушение, когато след допълване на доклада по чл.146 ГПК от въззивния съд, не е допуснато събирането на доказателства;

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Л. С. Ю. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Ищецът е предявил срещу ответницата искове за признаване за установено, че е налице частична трансформация на негови лични средства, получени от продажбата на придобит преди сключването на брака недвижим имот, в придобиването на делбения недвижим имот, като освен притежаваните по презумпция 50/100 ид. ч. е изключителен собственик и върху 49/100 ид. ч. и за допускането на делба между страните при квоти: за Л. С. Ю. – 99/100 ид. ч. и за Д. П. К. – 1/100 ид. ч. Ответницата е оспорвала исковете с твърдението, че в закупуването на имота не са вложени лични средства на ищеца, както и че дяловете на страните в съсобствеността са равни с оглед установената презумпция за съвместен принос.

Сключеният на 14.02.2002 г. брак между страните е прекратен с влязло в сила на 23.04.2008 г. решение по гр. д. № 3283/2007 г. на Софийския районен съд, като е одобрено постигнатото между страните споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./, според което придобитият по време на брака между страните процесен имот остава в обикновена съсобственост между страните.

Установено е, че с нотариален акт № */*** г. за покупко-продажба на недвижим имот, ищецът е прехвърлил правото на собственост върху недвижим имот, негова лична собственост /придобит въз основа на договор за замяна, сключен през 2001 г./, като получената продажна цена е 20 800 лв.

В първоинстанционното производство не са събрани други доказателства, с изключение на нотариалните актове за сделки.

Въззивният съд е допълнил изготвения от първоинстанционния съд доклад, като на основание чл.146, ал.2 ГПК е указал на жалбоподателя – ищец, че не сочи доказателства, че при закупуването на процесния апартамент, е вложил негови лични средства, получени от продажбата на гореописания недвижим имот. В полза на жалбоподателя са допуснати гласни доказателства чрез разпит на един свидетел и е отказано събирането на гласни доказателства на ответницата по жалба – касатор в настоящото производство. Приети са представените от нея писмени доказателства: договори за кредит за текущо потребление, сключени от Д. П. К. на 16.03.2005 г. и 13.12.2006 г. съответно за сумите 12 000 лв. и 11 200 лв., както и договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г., по силата на който ищцата е отчуждила имот, нейна лична собственост, като е получила продажна цена в размер на 32 810 лв.

С обжалваното решение е прието, че ищецът е доказал закупуването на имота с негови лични средства, придобити от покупко-продажбата на недвижим имот, негова лична собственост. Този извод е направен единствено въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К..

Не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението първи процесуалноправен въпрос, който след спирането на производството по настоящото дело, е разрешен в тълкувателно решение от 29.11.2018 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл.99, ал.3 или чл.101, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./, съответно чл.49, ал.4 или чл.51, ал.1 от СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21, ал.2 от СК от 1985 г. /отм./, съответно чл.23, ал.2 от СК от 2009 г.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението следващи въпроси /втори и трети/, които са обуславящи изхода на делото и са разрешени в противоречие с установената задължителна практика на ВКС, според която тежестта за доказване на личния произход на средствата и влагането им в придобиването им се носи от този, който оспорва презумпцията за съвместен принос и който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи нейното приложение, като проведе пълно и пряко доказване. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие и с т.2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че допълването на доклада от въззивния съд съставлява извинителна причина по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК за допускане на поисканите доказателства за първи път във въззивното производство.

В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Жалбоподателката трябва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение