Определение № 2560 от 08.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 606/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ватия Холдинг“ АД, [населено място] срещу решение № 12 от 08.01.2024 г. по в. т. д. № 886/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 331 от 10.03.2023 г. по т. д. № 596/2022 г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, с която са уважени предявените от „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност), [населено място] срещу касатора обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на движимите вещи, описани в приложение № 1 към договор за наем от 07.12.2015 г. (с изключение на 1 бр. аналитична везна/хим. лаборатория), с определена парична равностойност на основание чл. 521, ал. 2, изр. 3 ГПК, и иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 33 025 лв. за ползване на същите вещи за периода от 15.09.2016 г. до 02.06.2020 г. Въззивнното решение е обжалвано и в частта, с която е оставена без уважение подадената от „Ватия Холдинг“ АД частна жалба срещу определение № 2636 от 05.08.2023г., допълващо първоинстанционното решение досежно отказа да му бъдат присъдени разноски за прекратената част от производството. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради немотивираност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствие с правилата на формалната логика. Изразява несъгласие с извода, че сключеният между страните договор за наем от 07.12.2015 г. относно процесните движими вещи е прекратен и че дължи връщането им, респ. тяхната равностойност, заедно с обезщетение за ползването им за исковия период. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 644, ал. 1 ТЗ за прекратяване на наемното правоотношение на извъндоговорно основание, тъй като не е осъществено предвиденото в тази разпоредба условие – цялостно или частично неизпълнение на договора, както и че не е доказано наличието на предвиденото в самия договор (т. 16) основание за прекратяването му – пристъпване към осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Позовава се и на влязлото в сила решение № 555 от 25.08.2021 г. по в. т. д. № 232/2021г. на Софийски апелативен съд, постановено по спор между същите страни, в което е прието, че към датата 15.09.2016 г. за него не е било налице задължение за връщане на наетия имот. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу преценката на решаващия състав, че след посочената дата – 15.09.2016 г. – отдадените под наем движими вещи са продължили да бъдат във фактическа власт на наемателя. Според касатора, направените в тази насока изводи са изградени на вероятности, а не почиват на събраните по делото доказателства. Релевира оплакване и досежно оставянето без уважение на подадената от него частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да му присъди разноски за прекратената част от производството. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално валидните умозаключения, т. е. неговите изводи и заключения да са логически следствия от дадени условия (предпоставки); 2. Как следва да постъпи съдът, когато при постановяване на решението се налага да разреши по различен начин правни въпроси, идентични с включените в предмета на вече приключило дело, по който е формирана сила на пресъдено нещо“. По отношение на първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на IV г. о. и решение № 246 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на IV г. о., а за втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация – “Булгар Минерали – Стрелча” АД (в несъстоятелност), [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 12.03.2024г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за установено, че: Между страните е сключен договор от 07.12.2015 г., с който “Булгар Минерали – Стрелча” АД (в несъстоятелност) е предоставил на „Ватия Холдинг“ АД срещу възнаграждение да ползва недвижим имот и машините и съоръженията по опис - Приложение 1, които движими вещи са предмет на настоящия спор; Договорът е сключен за срок от една година, но не повече от започване процедурата по осребряване имуществото на длъжника, с възможност за продължаването му при писмено съгласие на страните и автоматично продължаване на едногодишния срок, при обща наемна цена за всички вещи 4500 лв.; Вещите са предадени на наемателя с двустранно подписан протокол от 10.12.2015г., като единствено е отразено състоянието на неработещ трансформатор; С нотариална покана, връчена на 22.08.2026 г., ищецът-наемодател е заявил прекратяване на договора за наем на основание чл. 644 ТЗ, считано от изтичане на 15-дневен срок от получаване на поканата, като е дал срок на наемателя до 14.09.2016 г. да изнесе собствените си вещи, а на 15.09.2016 г. – да предаде наетия недвижим имот и движими вещи; С писмо от 23.08.2016 г. „Ватия Холдинг“ АД е поискал 80-дневен срок за изнасяне на вещите си и след този срок да предаде наетия имот и вещи, като продължи да заплаща наем за тях, което предложение не е било прието от синдика на наемодателя по съображения, че съдът по несъстоятелността го е задължил да започне осребряване на вещите; На 15.09.2016 г. ответникът е отказал за предаде имота и намиращите се в него движими вещи; На същата дата е подписан договор за охрана между наемодателя и „Радио Сот” ООД; С протокол от 27.10.2016 г. на МВР е отправено предупреждение към посочената охранителна фирма да не препятства достъпа на работници и служители на „Вития Холдинг” АД на територията на ищеца; С протокол от 03.11.2016 г., пълномощникът на ответника е заявил, че ще предаде имуществото, след като „Ватия Холдинг” АД изнесе собственото си имущество, намиращо се в имота; С констативен протокол от 16.11.2016 г. на МВР е установено, че при посещение на Производствен обект на „Булгарминерали“ АД, ответникът-наемател, чрез представляващата го Л. К., е предявил на охранителите молба да осигурят достъп до охранявания имот за изнасяне вещи на „Ватия Холдинг“ АД, но охранителите са отказали с обяснението, че достъпът е ограничен по нареждане на синдика; С констативен протокол от 17.08.2017 г., съставен от синдика, е извършен опис на имуществото на дружеството, намиращо се в имота; Изготвени са два оценителски доклада за определяне пазарната стойност на движимо и недвижимо имущество до синдика на „Булгар Минерали Стрелча“ АД и Пазарджишки окръжен съд, въз основа на пряк експертен оглед към момента на оценката след 31.07.2017 г., като сред вещите са питател ОМ 66, питател пластинчат, ел. техническа везна в лаборатория 2 бр., топкова мелница в лаборатория, аналитична везна 2 бр. лаборатория, кантар ВАЕ 60 т. и павильон кабина за оператора на кантара; През 2018 г. синдикът на “Булгар Минерали – Стрелча” АД (в несъстоятелност) е публикувал три обяви за продажби на електронния сайт на Министерство на икономиката, като сред обявените за продан вещи са две везни от лаборатория, (аналитична и ел. техническа), метална конструкция, шнекове; Вещите са продадени с договор от 27.09.2018 г.; Недвижимият имот е продаден на „Сайлест“ ЕООД, което е въведено във владение с протокол от 05.01.2017 г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) срещу „Ватия Холдинг“ АД искове по чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за наем е прекратен предсрочно и че в предвидения в договора 30-дневен срок от прекратяването му наемателят не е изпълнил задължението си да върне на наемодателя предоставените му движими вещи. Решаващият състав е счел, че наемното правоотношение е прекратено предсрочно, на основание чл. 644 ТЗ, с отправеното до наемателя писмо от 22.08.2016 г., считано от 06.09.2016 г., когато е изтекъл предоставеният с него срок за предизвестие от 15 дни. По отношение възражението на ответника по исковете, че договорът за наем не е и не е могло да бъде прекратен предсрочно, а е прекратен с изтичане на срока, е приел, че е преклудирано, тъй като е направено едва с допълнителния отговор на исковата молба. Посочил е, че допълнителният отговор дава възможност на ответника да вземе становище само по наведени в допълнителната искова молба уточнителни твърдения на ищеца или негови възражения по отговора на исковата молба, докато в случая твърдението, че договорът е прекратен едностранно предсрочно на основание чл. 644 ТЗ, е заявено още с исковата молба и ответникът е бил длъжен да изложи възраженията си във връзка с него с отговора. Независимо от преценката, че е преклудирано, въззивният съд е разгледал посоченото възражение, като е счел същото за неоснователно. Приел е, че, освен времева продължителност от една година, страните са уговорили като ограничаващо срока на договора и евентуалното по-ранно започване осребряване на имуществото, което условие в случая е било налице предвид посоченото от синдика определение на съда по несъстоятелността с указание за пристъпване към осребряване на отдаденото под наем имущество. Изразил е становището, че под „осребряване“ в договора се има предвид конкретното имущество, а не моментът, в който съдът по несъстоятелността ще постанови започване осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник въобще, т. е. постановяване на решение по чл. 710 ТЗ (към момента на сключването на договора такова решение е било вече постановено). Според съдебния състав, въпреки възможността за предсрочно прекратяване на наемния договор поради започване на осребряване на имуществото, синдикът е посочил в нотариалната си покана-предизвестие, че прекратява договора на основание чл. 644, ал. 1 ТЗ, която норма регламентира специална хипотеза на едностранно прекратяване на договора, с 15-дневно писмено предизвестие, без да е необходимо съгласие на страните, само по преценка на синдика, при единственото условие задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Предвид липсата на уговорен от страните срок на предизвестие за прекратяване, съдът е преценил, че дадените от синдика 15 дни, които са и законоустановени като минимум, са достатъчни и договорът следва да се счита прекратен на 06.09.2016г., като с оглед предвидения в договора за наем срок за връщане на вещите – 30 дни след прекратяването, падежът на задължението за връщането им е 05.10.2016 г. След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, решаващият състав е приел, че ответното дружество не е доказало връщане на предоставените му вещи след прекратяването на договора за наем (с изключение само на една от вещите – аналитична везна). За недоказано е счел твърдението му, че наемодателят принудително е отнел държането на наетите вещи, като е преустановил достъпа на наемателя до тях. Според съда, от показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка Д. К. (юрисконсулт на наемателя) и от констативния протокол от 16.11.2016г., неоспорван от страните, се установява, че достъпът на наемателя до наетите вещи е прекратен със сигурност на 16.11.2016 г., но липсват убедителни доказателства дали към този момент всички вещи са се намирали в имота. С оглед извода, че не е доказано наетите вещи да са върнати на ищеца или той принудително да си е върнал държането върху тях и до момента, въззивният съд е преценил за основателен както искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщането им, така и искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащането на обезщетение за ползването им в определения от първата инстанция размер - 33 025 лв., против който във въззивната жалба не са заявени оплаквания. С обжалваното решение въззивният съд е оставил без уважение подадената от „Ватия Холдинг” АД частна жалба срещу определението, с което първата инстанция е отказала да му присъди разноски за прекратената част от производството. Приел е, че доколкото в определението за частично прекратяване на производството съдът не се е произнесъл относно разноските, ответникът е следвало да поиска допълването му по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, като пропускът да го направи го лишава от възможността да поиска присъждането на разноски с постановеното по делото решение. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият от поставените въпроси не може да бъде преценен като обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да счете за неоснователно твърдението на ответника, че ищецът-наемодател сам си е върнал държането върху процесните вещи, решаващият аргумент на въззивния съд, е че не е доказано към датата 16.11.2016 г. тези вещи да са се намирали в имота, до който наетата от ищеца охрана е отказала достъп на наемателя. Следователно, разсъжденията му дали охраната на обекта е могла да направи преценка относно собствеността на изнасяните от ответника вещи и допускането на възможността да са изнесени и собствени на наемодателя вещи, оспорването на които именно е в основата на този въпрос, са напълно ирелевантни за горния извод, поради което и поставеният от касатора въпрос за тяхната „логическа неиздържаност“ няма характер на обуславящ. Задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК отсъства и по отношение на втория въпрос. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд изобщо не се е произнесъл по доводите на касатора във въззивната му жалба, че в решението в. т. д. № 232/2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено между страните във връзка с процесния договор за наем, е направен различен извод относно момента на прекратяване на същия. С оглед на това, въпросът „Как следва да постъпи съдът, когато при постановяване на решението се налага да разреши по различен начин правни въпроси, идентични с включените в предмета на вече приключило дело, по който е формирана сила на пресъдено нещо“, се явява ирелевантен за изхода на делото и не подлежи на обсъждане поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. А доколкото касаторът не е поставил процесуалноправен въпрос за липсата на произнасяне по посочения довод във въззивната жалба, същата не може да бъде съобразена при преценката за допускане на касационния контрол. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответника заплащане на разноски за настоящото производство в размер на сумата 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените по делото договор за правна защита и съдействие № 32123 от 06.03.2024 г. и преводно нареждане от 11.03.2024 г. до „Интернационал Асет Банк“ АД, клон Хасково. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК