Определение № 257 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. Й. П. ЕГН [ЕГН] срещу определение № 4650 от 25.10.2024 г. по гр.д.№ 1886/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8085/18.07.2024г. по гр.д. № 6471/2024г. на ВРС, с което е прекратено производството по предявеният от нея, срещу Б. Р. Ш., ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди след 05.12.2024г., произтекли от инцидент на 22.08.2018г. в размер на сумата от 1000 лева, като частичен иск от пълния размер от 20 000 лева, вследствие причинената й средна телесна повреда, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда по НОХД № 893/2021 г. на Районен съд – град Варна, ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Производството е прекратено на осн. чл. 130, вр. чл. 299 от ГПК поради формирана сила на пресъдено нещо по спора и наличие на висящо дело за част от присъденото обезщетение. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като предявеният сега иск е основан на нови факти, настъпили след 05.12.2022 г., когато е даден ход на устните състезания по първото приключило дело. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, но е подадена против не подлежащ на касационно обжалване съдебен акт поради следното: Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Предявеният иск е за обезщетение в размер на 1000 лв., претендирани по частичен иск от 20 000 лв. Предмет на претенцията е само претендираната част. В мотивите към т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а съгласно т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от вземането, която е предявена. В този смисъл са и разясненията по ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС Предвид изложеното, тъй като решението по предявеният, като частичен иск за обезщетение в размер на 1000 лв., /като част от 20000 лв./ не би подлежало на касационно обжалване, защото цената на иска е под 5000 лв. и постановеното по него определение за прекратяване на производството не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4, във вр. с чл. 280, ал.3,т.1 ГПК. Подадената частна касационна жалба против това въззивно определение е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение