Определение № 293 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1754/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. К. П. ЕГН:[ЕИК] и М. К. П. [ЕГН] срещу решение № 599 от 06.03.2020 г. на Софийски апелативен съд по в. гр.д. №1962/2019 г., с което е било отменено първоинстанционното решение по т.д. № 91/2018 г. на ОС-Враца, в осъдителната му част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло искът на малолетните касатори, действащи чрез своя баща К. П. Г. срещу ЗД“БУЛ ИНС“АД до размера на по 15 000 лева и съответно- е било потвърдено същото в отхвърлителната част за разликата до пълнопредявените размери от по 100 000 лева-обезщетение, за претърпени болки и страдания, на всеки един от ищците от смъртта на техния брат А. К. П.-р. 2013 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 17.10.2016 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за неоснователност на иска, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗД“БУЛ ИНС“АД изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да счете иска за неоснователен, въззивният съд по жалба от страна на ответното дружество е приел следното: Не се спори, че ищците, които към момента на ПТП са били съответно на 5 и 7 години, са пътували на 17.10.16 г., заедно със загиналия им брат А. П. –на 2 години. в лек автомобил „Опел“, мод. Астра, ДК [рег.номер на МПС] Няма спор, че поради несъобразена скорост на движение на същия автомобил, след ляв завой той напуснал платното си за движение и катастрофирал в тежкотоварен автомобил м. Волво, мод. FH, тип ТИР. На място са загинали водачът на Опела и детето А.. Причина за смъртта на последното е счупване на гръдната кост, предизвикало разкъсване на аортата на сърцето и последвала остра кръвозагуба. Установено от констативния протокол № 300 000 5859/25.10.16 г., съставен от ОД МВР Враца, РУ Мездра е, че наред със загиналите, при катастрофата било тежко увредено здравословното състояние на ищците, като и за двамата съществувала опасност за живота. По делото е изслушана психологическа експертиза, според която децата-ищци са тежко травмирани от загубата на братчето им. При двете деца има страхова симптоматика.Нарушили се вниманието и концентрацията на двете деца. Експертът установява при двамата ищци слаб волеви контрол. Децата изпитват чувство на малоценност и безпомощност. Вещото лице обяснява, че възстановяването на децата ще е труден и продължителен процес. При така наличните доказателства състав на САС прави следните изводи: Основание за излизане от рамките на задължителните указания,относно кръга на най-близките роднини по права линия и съпрузите като единствено активно легитимирани да търсят застрахователно обезщетение за вреди от смъртта на лице, съдържащи се в Постановление 4/69 г., 5/69г. и 2/84 г. на Пленума на ВС, е доказването на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращите обезщетение и загинало лице. Има се предвид връзка, създадена в рамките на изключителна ситуация, следствие от особени /а не обичайните/ житейски обстоятелства. Пример за такава връзка е фактическото отглеждане на дете от по-голям брат/сестра, баба или дядо. При подобни конкретни обстоятелства връзката придобива силата на характерната за визираните от предходните тълкувателни актове правоимащи лица. В конкретния случай липсват доводи и доказателства за подобна връзка, предхождаща катастрофата. Твърденията за накърненост на чувствата на ищците, според съда, се основават на съвместното преживяване на травменото обстоятелство, завършило с тежко травмиране на ищците и смърт на по-малкото им братче. Ето защо, според съда, заявените от психологическата експертиза отклонения в психичното състояние на децата не са причинно разграничени, а и не подлежат на разграничаване спрямо двете травмени събития: 1. катастрофа с тежки лични последствия: болки, ограничения, остатъчни последици за всеки един ищец и 2. трайна раздяла с по-малкото братче. Според съда, с оглед възрастта, за ищеца понятието „смърт“ не може да има съдбовното разбиране, характерно за зрелите хора. При ищцата има формирано съзнание за необратимост на загубата, проявена на фона на характерната за децата липса на страх от смъртта. Ето защо не са налице конкретни основания за излизане от рамките, поставени с Постановления 4/61 г. и 5/69 г. С оглед на това САС приема, че тъй като ищците не са от кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта на брат им А. П., постановеното от ВОС решение следва да се отмени, а исковете – да бъдат отхърлени. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касаторите се сочат, като обуславящи изхода по спора въпросите: може ли въззивният съд да излиза извън оплакванията във въззивната жалба относно въпроса за активната материалноправна легитимация на ищците, може ли между брат и сестра и техния по-малък брат, загинал при ПТП, приживе да възникне трайна и дълбока емоционална връзка, която да им дава право на обезщетяване от застрахователя на ГО на виновния водач. Твърди се противоречие по въпросите със задължителната практика на ВКС- ТР1/2016 г. на ОСНГТК. Позовават се и на очевидна неправилност. Така формулираният процесуален въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като се основава на оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила-недопустимо излизане от оплакванията във въззивната жалба каквото не не е налице. Съгласно ТР №1/2013 по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС –т.1: при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. /, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о.. Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава, нито е налице. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което