Определение № 60445 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1530/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Образувано е по три частни касационни жалби (с вх. № 72098 от 3. VІІІ. 202 0 г., с вх. № 72123 от 4.VІІІ.2020 г. и с вх. № 72124 от 4.VІІІ.2020 г. ), подадени съответно от лицата Х. Т. Х. от София, В. А. Г. от [населено място] и Т. Б. Т. от [населено място], тримата действащи чрез един и същ процесуален представител по пълномощие от АК - П. (с личен № [ЕГН]), като с всяка от тях се атакува един и същ съдебен акт на въззивен съд: Определение № 3729 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в от 12. ХІ.2019 г., постановено по гр. дело № 5170/2019 г., с което въззивният съд е допуснал обезпечение на предявими срещу тях бъдещи /субективно съединени/ осъдителни искове на софийското „Веди Интернешънъл“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ с правно основание по чл. 627 ТЗ за солидарното заплащане на сума в размер на 41 608.47 лв. при условието на внесена от търговеца парична гаранция в размер на 4 000 лв. и в едноседмичен срок от издаването на съответната обезпечителна заповед. Оплакванията на тримата частни касатори във всяка от жалбите са идентични: за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила; за неправилна преценка на въззивния съд относно процесуалната допустимост на исковата претенция, която се обезпечава; за погрешна преценка на въззивния съд досежно наличието на „убедителни писмени доказателства“ по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, с които да е подкрепена молбата за допускане на обезпечението; за прекомерност на допуснатото обезпечение, както и за крайно нисък размер на определената за внасяне от дружеството молител парична гаранция от 4 000 лв. С оглед всичко това тримата частни касатори Х., Г. и Т. претендират отменяване на допуснатото от САС обезпечение на предявими срещу тях бъдещи искове с правно основание по чл. 627 ТЗ и обезсилване на издадената въз основа на него обезпечителна заповед, а – в условията на евентуалност – увеличаване размера на вносимата от молителя парична гаранция. В изложения по чл. 284, ал. 3 ГПК, изготвени към всяка от трите частни касационни жалби, подателите им обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното определение на въззивния съд (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /последната схващана само в аспекта й „за развитие на правото“/. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да са постъпили в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да са подадени от надлежна страна във въззивното производство пред САС, развило се по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, трите частни касационни жалби на физическите лица Х., Г. и Т. ще следва да се преценяват като процесуално недопустими. Съображенията за оставянето им без разглеждане и за прекратяване на настоящето частно касационно производство са следните: Допуснатото от САС обезпечение на бъдещ иск е било служебно отменено от същия негов състав в хипотезата на чл. 390, ал. 3, изр. 2-ро ГПК с определението му (без номер) от 10.VІІІ.2021 г., оставено в сила от настоящия състав на ВКС. Следователно и трите частни касационни жалби са лишени от предмет, т.е. липсва правен интерес от атакуване на съдебен акт на въззивен съд, който същият сам е отменил с влязъл в сила акт. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение