Определение № 138 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 717/ 18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 528/ 2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. Д. И. срещу определение № 2206/ 2018 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на искането на жалбоподателя да бъде освободен от държавна такса и разноски. Определението се обжалва от И. Д. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуално-правния въпрос за обхвата на проверката, която съдът дължи при подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК. Касаторът го намира включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол извежда с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС по чл. 83, ал. 2 ГПК: определение № 603/ 02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2139/ 2014 г. II-ро ТО; определение № 573/ 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/ 2011 г. II-ро ТО; определение № 612/ 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/ 2010 г. II-ро ТО; определение № 496/ 10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/ 2013 г. II-ро ТО и определение № 305/ 15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г. III-то ГО. Позовава се и на очевидна неправилност - основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че определението противоречи на чл. 83, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет - в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (така и ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС). Подадена е от процесуално легитимирана страна – определението отрича правото на касатора по чл. 83, ал. 2 ГПК. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните: Варненският апелативен съд е приел, че е правилно определението на окръжния съд за отхвърляне на молбата по чл. 83, ал. 1 ГПК поради това, че жалбоподателят не е представил декларация за имущественото си състояние. С две разпореждания окръжният съд му е давал такива указания, които не са изпълнени. Жалбоподателят е твърдял, че към образуване на делото пред окръжния съд е представил декларация, която доказва, че е затруднен да внесе държавната такса от 15.00 лв. по подадена жалба. Въззивният съд е съобразил, че по делото има такава декларация, но след представянето й жалбоподателят е внесъл депозит за вещо лице за сумата 400.00 лв. Съобразил е, че тази извършена разноска надхвърля около 27 пъти държавната такса от 15.00 лв., от която жалбоподателят е поискал да бъде освободен, а това означава, че е необходимо да представи нова декларация, която да засвидетелства настъпила промяна в материалното негово състояние. Двукратно даваните срокове за това са изтекли, а жалбоподателят не я е представил. При тези мотиви повдигнатият въпрос обуславя определението, но начинът, по който въззивният съд го е решил, не противоречи, а съответства на практиката на ВКС в приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, включително на определенията, на които касаторът се позовава. Приема се, че основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК изисква доказване на невъзможността или затруднението на страната да плати дължимите държавни такси по гражданското дело. Съдът извършва преценката за съществуването на правото по чл. 83, ал. 2 ГПК, включително и чрез служебно събрани доказателства за релевантните обстоятелства, за което може да даде указания и да изиска декларация. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК е охранително, а за него се прилагат общите правила по чл. 533 и чл. 534 ГПК. В основанието на правото по чл. 83, ал. 2 ГПК е материалното състояние на страната по делото. Обстоятелство, което изключва правото е доказаната възможност страната да понесе разноска по делото, която многократно надхвърля размера на таксата, от която е поискала да бъде освободена. След като я е извършила, тя задължително следва да удостовери своето материално състояние (то е променлива величина) и в частност, че то е такова, та да прави невъзможно или изключително затруднително внасянето на такса, чийто размер е значително по-нисък от направените по делото разходи. Точно така е приел и въззивният съд, а това изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че извод за очевидна неправилност на определението не може да бъде направен само от неговия прочит. За да потвърди определението на Варненски окръжен съд е приел, че жалбоподателят е бил длъжен да докаже материално-правните предпоставки на чл. 83, ал. 2 ГПК след понесената разноска, която надхвърля повече от 26 пъти размера на дължимата държавна такса, от която е поискал да бъде освободен, а въпреки дадените указания, той не ги е доказал и в частност, не е представил декларация за промяна на своето материално състояние. При тези мотиви, съдът