Определение № 4330 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Я. К., против решение № 4930 от 22.08.2024 г. по в. гр. д. № 11536/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.10.2021 г. по гр. д. № 30409/2019 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от нея срещу И. К. Г. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент на 28.03.2019 г. около 09.30 часа в сградата на СД „Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“, свързан с проявено агресивно и заплашително поведение спрямо нея, предизвикало нарушение в психическото й състояние, изразяващо се в преживян страх, стрес, ступор. Касаторът излага съображения за необоснованост на въззивното решение поради противоречието му със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на решението и постановяване на друго с уважаване на деликтния иск. Няма претенция за разноски. Обосновава допускането му до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. ГПК поради очевидната му неправилност. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба И. К. Г. е подал писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че СД „Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“, чийто офис се намира в сграда на ул. „Добротич“ № 19 в гр. София, където се твърди, че е осъществен процесният деликт, е било учредено през 1995 г. от Я. К. – баща на ищцата, и К. Г. – баща на ответника, който починал през м. 04. 2018 г. Ищцата и ответникът са били служители в дружеството, като към датата на инцидента първата все още е била негов служител, а последният бил освободен няколко месеца преди това. От писмените доказателства е прието за установено, че между съдружника Я. К. и наследниците на починалия съдружник К. Г., между които и ответникът, са водени спорове във връзка с членственото правоотношение на последните в събирателното дружество, които са провокирали множество инциденти с характеристиките на процесния, реализирани между съдружника Я. К. и членове на неговото семейство, от една страна, и членове на семейството на починалия съдружник К. Г., от друга страна. Обсъдени са от въззивния съд събраните по производството гласни доказателства, ангажирани от страните. Изложено е, че свидетелката Г. Д. - служител в дружеството, заемаща позиция „охрана“, изпратена от фирма „Юсис“, посочва, че през м. юни 2019 г. имало инцидент, при който в 07.30 часа ответникът влязъл в сградата и казал: „Аз съм собственик в тази фирма, къде е К., къде е К.?“. След това изтичал по стълбите и се качил по етажите. Свидетелката се обадила на г-н К., на СОТ и на ищцата. Последната дошла и се качила по стълбите, свидетелката се качила след нея и без да възприема случващото се визуално, чула, че Г. започнал да крещи на К. с думите „Къде са ключовете, къде е баща ти?“. Впоследствие дошъл бащата на К. и СОТ и започнали разправии, Г. не искал да излезе, но впоследствие бил изведен от служители на СОТ. По данни на свидетелката имало много други такива случаи. Свидетелката К. Г. - приятел на семейство К., сочила, че при проведен между нея и Ж. К. преди 16.04.2019 г. разговор последната й споделила, че поведението на ответника я стресира, за пръв път говорила за ръста му, колко е голям. Свидетелката не била очевидец на инцидента, а К. й разказала, че ответникът й крещял и че се чувствала много изплашена. По данни на свидетелката К. станала плаха в поведението си, започнала да се оглежда непрекъснато, да избягва срещите с нея, като това състояние продължило повече от година. Свидетелката А. П., живееща във фактическо съжителство с ответника и близка приятелка на ищцата, посочвала, че след смъртта на бащата на ответника започнал конфликт в събирателното дружество, тъй като бащата на ищцата не искал да приеме наследниците му за съдружници. През м. март 2019 г. имало случай, при който ответникът се обадил на свидетелката да слезе (двамата живеели в същата сграда) и да му донесе личната карта, тъй като пред фирмата имало полиция. Когато отишла, по витото стълбище слязла ищцата във видимо спокойно и уравновесено състояние и на въпрос на полицаите отговорила, че се чувства стресирана заради Г.. Полицаите попитали дали той й е направил нещо, а тя отговорила: „Да, направи ми, заплаши ме, че ще викне полиция“. При така събраните гласни доказателства въззивният съд е приел, че не може да бъде обоснован извод, че на 28.03.2019 г. действително е настъпил соченият от ищцата инцидент, както и че ответникът е осъществил твърдяното от нея противоправно поведение, в резултат на което тя да е преживяла болки и страдания от психическо естество - уплаха и изпадане в състояние на депресия. Макар по делото да са представени амбулаторни листове и приети експертни заключения за тях, не може да се обоснове извод, че вредите са в причинно-следствена връзка с действия на ответника. Изложени са съображения, че показанията на разпитаните свидетели не установявали изложената в исковата молба фактическа обстановка. Показанията на свидетелката Г. Д., които единствено имат непосредствен характер на възприети от нея факти, описват инцидент от м. юни 2019 г., а не от м. март 2019 г. Свидетелката К. Г. не е възприела лично такъв инцидент и показанията й са твърде общи, а показанията на свидетелката А. П. се отнасят за обстановка след събитие на процесната дата с участие на ответника, но опровергават твърденията на ищцата за деликтно поведение на същия и за настъпили от това поведение вреди. Въззивният съд е приел, че липсва и изискуемата от закона (чл. 45 ЗЗД) противоправност в поведението на ответника, за когото не се установявало да е действал в разрез с общото правило да не се вреди другиму. Изложил е съображения, че дори да се приеме, че описаното от св. Г. Д. се е осъществило на посочената от ищцата дата, използваните от ответника изрази - включително и изречени на висок тон, както и тичането по стълбите, не реализират непозволено увреждане спрямо ищцата. Разправиите и крещенето, макар и укорими от морална и етична гледна точка, не могат да се определят като противоправни, щом в тях не са използвани изрази, насочени към смущаването, накърняването или засягането на принадлежащи на ищцата права и блага: имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Посочено е също, че от доказателствата по делото не се установява наличието на причинно-следствена връзка между осъществено от ответника на 28.03.2019 г. виновно противоправно поведение и преживени от ищцата болки и страдания от психическо естество. Изложени са съображения, че в приложените амбулаторни листове от 29.03.2019 г. и 5.04.2019 г. е снета анамнеза на ищцата като пациентка, според която тя се оплаква от уплаха, страх и тревожност, за които са й издадени два болнични листа с диагнози „лек депресивен епизод“ и „депресивен епизод, неуточнен“. Тези писмени доказателства обаче посочват единствено нейно състояние, но по делото липсват безспорни доказателства те да са произтекли от насочено към нея деликтно поведение на ответника. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел искът за присъждане на обезщетение за обезвреда по чл. 45 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаното от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване не е налице. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от посочените хипотези. Мотивите на въззивния съд са ясни и логични спрямо фактите, които са приети за установени след анализ и преценка на доказателствената съвкупност. Деликтният иск е отхвърлен поради извод за липса на доказателства ответникът да е извършил твърдяното противоправно деяние, както и за наличие на причинна връзка между такова поведение и твърдените от ищцата Ж. К. (понастоящем касатор) неимуществени вреди. Наведените от касатора доводи за обосноваването на очевидната неправилност – основани на твърдения за необсъждане в цялост на събраните доказателства и обстановката, при която е настъпило процесното събитие, касаят правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не очевидната неправилност като нейна квалифицирана форма. Те могат да бъдат обсъдени едва след евентуалното допускане на решението до касационно обжалване - т. е. в производството по чл. 290 ГПК, но не и в настоящата фаза по селектиране на касационната жалба. При служебна проверка на обжалваното решение не се констатира да е налице и порок по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК – вероятна нищожност или вероятна недопустимост, обуславящ служебно допускане на касационното обжалване. В заключение касационно обжалване на решението не следва да се допуска. При този изход на делото на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски в размер на 613.55 евро с включен ДДС (с левова равностойност 1 200 лева с включен ДДС) за платеното адвокатско възнаграждение за правната защита и съдействие пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.