Определение № 50884 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. Х. К., чрез адвокат П. М., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 115/08.10.2021г. по в.г.д.№ 451/2021г. В жалбата са изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с писмен отговор, чрез юрисконсулт В. И., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с материалния закон и практиката на ВКС по сходни случаи. В условие на евентуалност изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Свиленград, с което е отхвърлен предявения от М. Х. К., срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че ищцата не му дължи сумата от 6 963,25лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия за минал период от 27.05.2020 г. до 23.11.2020 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], ул.19-ти февруари“ №3, за която е издадена фактура № [ЕГН]/28.01.2021г. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищцата е потребител на електроенергия, доставяна по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество. На 23.11.2020г., след получен анонимен сигнал за неправомерно свързване към електропреносната мрежа, била извършена техническа проверка на обекта. За същата бил съставен констативен протокол №604087/23.11.2020г., подписан от служители на ответното дружество и един свидетел, в който било посочено, че процесния обект, находящ се на адрес [населено място], ул. „19-ти февруари“ №3 бил захранен без електромер към електропреносната мрежа, въздушно, с А1 кабел, със сечение 2x16 мм2, тъй като при изключени предпазители към електромерите в сградата имало ел.захранване. След проверката, извършена в присъствието на представител на РУ – Любимец, захранващият кабел бил прекъснат и отстранен от стълба. С оглед на това, на абоната, на адреса на потребление, била съставена корекция на сметката на потребената ел. енергия в размер на 34776 кWh, от които: 28207 кWh за периода от 23.11.2020г. до 30.06.2020г. и 6 569 кWh за периода от 30.06.2020г. до 27.05.2020г. Въз основа на корекцията била издадена фактура № [ЕГН]/28.01.2021 г. на стойност 6 963,25лв. за периода 27.05.2020г. до 23.11.2020г. Съдът приел, че от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. П. Д. – Т., служител на ответника извършил проверката, се установява, че по време на същата било установено, че при изключени предпазители в процесната сграда имало електричество. Установено било, че сградите в имота се захранвали от един стълб и след направена проверка на таблото, било констатирано наличие на две средства за търговско измерване, при които нямало нарушения. Проверяващите установили наличие на три изходящи кабела от стълба към имота, всеки от които отивал към отделна постройка. Служителите на ответника изчакали да дойде полицейски служител и в негово присъствие извършили обстоен оглед, при който установили липса на електромер за третия изходящ кабел, присъединен направо към електропреносната мрежа, поради което го отстранили. След приключване на проверката узнали, че в дружеството имало регистрирано обаждане от ищцата за авария на проверявания адрес. Въззивният съд кредитирал заключенията по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, според която захранването на една от постройките в имота на ищцата М.К., обозначена като № 3, се извършвало директно от захранващ кабел ИУП 2x16 мм2, присъединен преди мерене към мрежата и по-точно към стълб от страната на въздушна линия (мрежа) ниско напрежение (ВлНН) извод 1, на стълб 6.1 на трафопост № 16 в [населено място], ул. „19-ти февруари“ № 3. Вследствие на този начин на свързване, използваната ел. енергия от сграда №3 не се отчитала. Вещото лице посочило, че допълнително начисленото количество ел. енергия, в размер на 34 776 kWh, е изчислено при правилно приложение на методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия, заложена в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Стойността му е пресметната по определената от КЕВР пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи на „Електроразпределение Юг" ЕАД, в качеството му на оператор на разпределителната мрежа /чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и цена за задължения към обществото съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ/, за определения период от 180 дни. Съдът е посочил, че според обясненията на вещото лице свързването е осъществено през 2010г., а съобразно наличните в сградата ел. уреди и техника, максималната консумация на ел. енергия, която може да се ползва във върхов момент в процесната сграда е в размер на 8,939 kWh. Според заключението, при 24-часово потребление за период от 180 дни максималната консумация на ел. енергия била 38 616,48 kWh, а при осемчасово потребление консумацията на ел. енергия била 12 872,16 kWh. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че собствената на ищцата сграда, обозначена от вещото лице с № 3, е била присъединена директно към захранващ кабел ИУП 2x16 мм2, без наличие на средство за търговско измерване и спазване на изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. С оглед неправомерното присъединяване на процесната сграда и периода на корекцията от 27.05.2020г. до 23.11.2020г., съдът е направил извод, че приложими в процесния случай са ПИКЕЕ, обн. В ДВ, бр.35/30.04.2019г. В същите е предвидена възможност оператора на електропреносната мрежа да коригира едностранно сметката на потребителя при констатирано неточно или непълно отчитане на количеството ел.енергия, поради което съдът е приел, че корекцията е осъществена в рамките на правомощията на ответното дружество. Приел е още, че при извършване на проверката служителите на дружеството са спазили правилата на чл.49, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ за съставяне на протокола в присъствие на представител на полицията и изпращането му по пощата на клиента. Съдът направил извод, че по делото е установен и факта на захранване на процесния имот чрез неправомерно свързания кабел, без СТИ, поради което е осъществена хипотезата на чл.51, ал.3 от ПИКЕЕ. При извършване на корекцията са спазени правилата на чл.51, ал.1 от същите, а според заключението на вещото лице определеното от електроразпределителното дружество количество ел.енергия може да бъде доставено в процесния период. По изложените съображения е намерил предявения отрицателен установителен иск за неоснователен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, по следните правни въпроси: „Правото да се начисляват суми за ел.енергия след извършена едностранна корекция на сметката на крайния потребител за минал период се поражда в полза на оправомощено от закона лице след реализирането на всички елементи от един сложен фактически състав, предвиден в Закона за енергетиката и приложимите към него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ. Част от този състав е процедурата за уведомяване по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, която задължава оператора на съответната мрежа в седемдневен срок от датата на съставяне на констативния протокол да го изпрати на ползвателя на мрежата с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.“ Изложените твърдения, макар да не са формулирани като въпрос са относими към предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда, но по отношение на тях не са налице специалните предпоставки за допускане на касационното обжалване посочени от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. По същите е налице трайно формирана съдебна практика /решение по г.д.№2991/2018г. на ВКС, ІІІ г.о./, която е ясна и не се нуждае от осъвременяване или промяна, а постановеното решение е в съответствие със същата. Поставен е и въпросът: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?. Същият е относим към всяко производство, но в конкретния случай не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика и след изпълнение на задълженията на съда за обсъждане на въведените в производството доводи и възражения и за цялостен анализ на събраните доказателства. Въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата на чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Въпросът е обоснован с несъгласие на страната с правните изводи на съда, което само по себе си не е основание за допускане на обжалването. В изложението на касационните основания са формулирани и въпроси свързани с приложението на ПИКЕЕ, както следва: 1/ След отмяната на чл.1 до чл.47 е чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение №1500/06.02.2017г. по адм.д.№2385/2016г. на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51, включително? 2/ Има ли законова делегация за издаването на Правила за измерване и корекция на електрическа енергия /обн., ДВ, бр.98/12.11.2013г./, което да предвижда и реда и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия? Твърди се, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решение №4731/06.06.2016г. по г.д.№1519/2016г. на СГС, решение №8136/29.11.2019г. по в.г.д.№16275/2018г. на СГС, решение №7076/13.09.2016г. по г.д.№1207/2016г. на СГС, решение № 115/21.06.2016 г. по търг.д. № 4907/2014 г. на ВКС, I т.о., определение по гр.д. № 56/21.06.2016г. по търг.д. № 2378/2015 г. на ВКС, I т.о.; 3/ Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), както и сега действащите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), при условие че корекция се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ? Твърди се, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решение № 111/17.07.2017 г. по търг.д. №1650/2014 г. на ВКС, I т.о.; решение № 173/16.12.2015 г. по търг.д. №3262/2014 г. на ВКС II; решение № 203/15.01.2016 г. по търг.д. № 2605/2014 г. на ВКС I т.о.; решение №115/20.09.2017г. по г.д.№1156/2016г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №8065/27.11.2019г. по г.д.№3501/2019г. на СГС; решение №124/18.06.2019г. по г.д.№2991/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №150/26.06.2019г. по г.д.№4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение №120/25.02.2019г. по т.д.№2499/2018г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №369/22.10.2019г. по в.г.д.№398/2019г. на ОС – Перник; 4/ Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електроенергия на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн., ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.)? Твърди се, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II т.о.; решение № 115/20.09.2017 г. по търг.д. № 1156/2016 г. на ВКС, II т.о.; решение №8136/29.11.2019г. по в.г.д.№16725/2018г. на СГС; решение №81/05.03.2019г. по в.г.д.№875/2018г. на ОС – Велико Търново; 5/ Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.98/2013г./? Твърди се, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решение №150/26.06.2019г. по г.д.№4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №21/01.03.2017г. по г.д.№50417/2016г. на ВКС, І г.о.; решение №1233/29.10.2019г. по в.г.д.№1438/2019г. на ОС – Варна; 6/ Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., които нарушения са установени при извършени проверки в процесния период? Твърди се, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решение от 28.10.2019г. по в.г.д.№651/2019г. на ОС – Велико Търново; решение №458/27.11.2019г. по в.г.д.№770/2019г. на ОС – Русе; решение №200/30.12.2013г. по т.д.№983/2012г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №21/01.03.2017г. по г.д.№50417/2016г. на ВКС, І г.о.; решение №124/18.06.2019г. по г.д.№2991/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №150/26.06.2019г. по г.д.№4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. Всички тези въпроси, касаещи извършването на корекция на сметките на абонатите след изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. и при действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.98/2013г./, частично отменени с решението на ВАС по адм.д.№2385/2016г., са неотносими към предмета на спора. Извършената от ответника корекция на сметка е резултат от неправомерното присъединяване на обекта на ищцата към електропреносната мрежа, извършена на основа на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35/30.04.2019г. и за периода от 27.05.2020г. до 23.11.2020г. Следва да се посочи, че съгласно разясненията дадени в ТР №2/2010г. на ОСГТК на ВКС „противоречието с практиката“ следва да е единствено с практиката на ВКС, обективирана в постановените от него решения, но не и определения по чл.288 от ГПК, нито с решенията на другите съдилища в страната. Посочените от касатора съдебни решения касаят различни хипотези от разглежданата в настоящото производство, поради което по отношение на тези въпроси не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на обжалването. Въпросът „Налице ли е основание цената за доставено и неотчетено количество ел.енергия да се начислява посредством корекция на сметка като дължима в полза на ответното дружество, лицензирано за извършване разпределяне, а не снабдяване с електрическа енергия и разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ ясно посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметка по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ“ е неотносим, тъй като не е разглеждан от съда при постановяване на решението. Още повече, че по отношение правото на разпределителните дружества да получат сумите по корекциите на сметки при неточно измерване е налице формирана съдебна практика /решение по г.д.№2528/2021г. на ВКС, ІV г.о./. Следващият поставен въпрос е: „Следва ли съдът да обсъди възраженията на ищеца наведени още в исковата молба за нищожност на уредената в ПИКЕЕ процедура за едностранна корекция на клиентските сметки на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, доколкото същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.5, т.14 и т.5 и 16 ЗЗП, качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, в това число и служебно без да е сезиран да обсъди с решението?“ и по същество е свързан с правомощията на въззивната инстанция при обсъждане на въведените в производството възражения. По него е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, на която постановеното решение не противоречи. Въпросът „Трябва ли да се докаже виновно поведение на абоната без достъп до собствеността на СТИ, собственост на ответника и следва ли да се установи точното количество на електрическата енергия за процесния период?“ е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е относим към предмета на спора, но е разрешени в съответствие с формираната по него съдебна практика, която не се нуждае от изменение или осъвременяване. Неотносим към предмета на спора е последният формулиран от касатора въпрос: „Следва ли да е възникнал фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия?“, тъй като в конкретния случай причината за начисляване на процесната сума е липсата на надлежно присъединяване на обекта и пълно не отчитане на потребената от него енергия. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и в хипотезата на чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидна неправилност на решението по въпроса: „За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставено количество ел.енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, но експертизата не може да установи точния период 2010г.?!“ Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Поставеният в тази връзка въпрос е обоснован с несъгласието на правните изводи на съда, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК и направеното искане, М. Х. К. следва да бъде осъдена да заплати на „Електроразпределение юг“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата ѝ пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 25 от НЗПП от 100 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,