Определение № 3287 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на БИГЛА ІІІ ООД за допълване на определение № 1939/09.07.2024 год., постановено по т. д. № 1304/2024 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. в частта за разноските, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл. Насрещната страна – касаторът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва основателността на молбата. Излага подробни доводи за недоказаност на обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение е реално заплатено, евентуално заявява възражение за прекомерност на същото, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, поради несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото, конкретно мотивирано. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С определение на настоящия съдебен състав № 1939/09.07.2024 год. производството, образувано по касационна жалба на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, е било прекратено на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като определението е влязло в законна сила на 30.10.2024 г. При този изход от спора и на основание чл. 78 ГПК ответникът по касация БИГЛА ІІІ ООД има право да бъде възмезден за сторените по делото разноски. Последният, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, в който е обосновал становището си за недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, евентуално за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е направено искане за присъждане на сторените за защитата пред тази инстанция разноски, придружено от списък по чл. 80 ГПК, пълномощно, договор за правна помощ и съдействие от 25.03.2024 г., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция, платимо по банков път по съответно посочена банкова сметка на адвоката – пълномощник в ПроКредит банк АД, както и извлечение относно движението по същата банкова сметка, от която е видно, че така уговореното възнаграждение с наредител БИГЛА ІІІ ООД е постъпило на 27.03.2024 г. по сметката на пълномощника на основание договора за правна защита по съответното гражданско дело, т. е. сметката е заверена. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че молителят е извършил надлежно – в съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. - доказване за реално извършените разноски за защита по делото в касационната инстанция, поради което следва да бъде разгледано възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от една страна от предмета на спора и неговата парична оценка (вземане по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ в размер на 15 160 лв., т. е. под минималния праг за допустимост на обжалването, поради което и производството по делото е прекратено, както и наличието на трайноустановена съдебна практика по подобни казуси), а от друга страна - от специфичните изисквания спрямо отговора на касационната жалба, съдът намира, че заплатеното от БИГЛА ІІІ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед горното възнаграждението следва да бъде намалено до справедливия размер от 1 500 лв., който напълно съответства на обема на осъществената от процесуалния представител на ответника защита с оглед сложността на делото в съответната фаза от процеса. По тези съображения и доколкото съдът не се е произнесъл относно отговорността за разноските във влязлото в сила определение, с което е сложен край на делото, същото следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК, чрез присъждане в полза на молителя на сумата от 1 500 лв. – сторени съдебно-деловодни разноски. За разликата над този размер молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение