Определение № 333 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 676/2023 г.

Образувано е по КЖ от страна на процесуалния представител на С. И. С. ЕГН [ЕГН], Д. В. И. ЕГН: [ЕГН], „БГ-Имоти” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]; „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] и; „МАРУБЕНИ” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] срещу решение №15 от 1 0.0 1.2023 г. по в.т.дело №209/22 г. на АС-Варна, с което е потвърдено решение № 511 от 21.12.2021 г., постановено по т. д. № 37/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е ангажирана отговорността по чл.155 ал.1 ЗЗД на жалбоподателите към „ЛСК Пропъртис” ЕООД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща заплатена от „ЛСК Пропъртис” ЕООД на кредитора „Алианц Банк България” АД сума за погасяване на част от задълженията по договор за банков кредит „жилище” №22511/22.03.2007г. на солидарно отговорните към кредитора длъжници - кредитополучателя С. И. С. и поръчителите Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД, за обезпечаването на които задължения върху недвижим имот, собственост на ищеца „ЛСК Пропъртис” ЕООД, е била учредена договорна ипотека, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2021 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Навеждат се оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон на обжалваното въззивно ришение. Ответникът по КЖ „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноските в настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и подлежи на обжалване, съгласно чл.280 ал.3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения: На 22.03.2007 г. между „Алианц Банк България” АД и С. И. С. е сключен договор за банков кредит „жилище” № 22511 /л. 291-296/, с който банката – кредитор предоставя заем в размер на 200 000 евро. Уговорени са 240 месечни вноски, дължими от кредитополучателя С. И. С., за връщането на сумата, ведно с договореното възнаграждение за кредитора, като всяка вноска е платима на 25-то число от месеца, с уговорен краен падеж 25.03.2027 г. Не се оспорва, че договорът е изменян с Анекс №1 от 30.06.2010 г., Анекс № 2 от 26 04.2011 г., Анекс № 3 от 27.01.2012 г., Анекс № 4 от 28.05.2012 г., Анекс № 5 от 27.08.2012 г. и Анекс № 6 от 28.03.2013 г. /л. 297-308/. Видно от раздел V I I от Договора, озаглавен „Обезпечение“, страните са постигнали съгласие за обезпечаване на задължението на кредитополучателя по предоставения банков кредит, банката да приеме следните обезпечения: 1/. Първа по ред договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на В. И. Д..: офис № 4, със застроена площ 74.69 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], на втория етаж, подробно описан в Нотариален акт № 98/17.10.2006 г.; 2/. Първа по ред договорна ипотека върху следния недвижим имот собственост на „В.-Супер-Д. В.“: недвижим имот, находящ се в [населено място], бул. „25-ти Септември“ №17-19 със ЗП от 203.40 кв. м., имот с идентификатор 72624.623.525.1.60, състоящ се от четири зали, тоалетна и стълбищна клетка, представляваща обособен обект в западна част на втория етаж на масивна осеметажна сграда с идентификатор: 72624.623.525.1, изградена в ПИ с площ 1 497 кв. м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ и ведно с правото на пристрояване върху 10.90 кв. м. за недвижимия имот; 3/. Запис на заповед за срока и размера на кредита и три месечни лихви, изчислени върху разрешения размер на кредита, платим на предявяване, издаден от кредитополучателя и авалиран от Д. В. и „БГ-Имоти“ ООД. Не се оспорва, че в изпълнение на така уговорените условията на договора, е сключен договор, обективиран в нотариален акт № 137/26.03.2007 г., том І, рег. № 1244, дело № 137/2007г. по описа на нотариус рег. № 115 В.Д.., вписан в Служба по вписванията – [населено място] към Агенция по вписванията входящ peг. № 7314 от 26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190, с който собственикът В. И. Д. е учредил договорна ипотека върху притежаван от него недвижим имот, находящ се в сграда в [населено място], [улица], а именно: офис № 4, със застроена площ от 74.69 кв.м., разположен на втория етаж на сградата, състоящ се от приемно фоайе, стълбище, кабинет, два тоалета, работна зала и кухненски бокс, при граници ПИ№ 42, ПИ № 165 и тераса, заедно със 69.9888 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 13.21 кв. м. ид. ч. или обща площ на офиса 87.90 кв. м., както и 26.88 кв. м. ид. ч. от мястото, в което е построена сградата, цялото с площ 580 кв. м., съставляващо ПИ № 168 по плана на 4-ти подрайон на [населено място], при граници: [улица], ПИ № 169, ПИ № 165. Недвижимият имот - офис е с идентификатор № 10135.1504.182.2.3, находящ се в сграда с идентификатор № 10135.1504.182.2, изградена в ПИ № 10135.1504.182, съгласно КККР на [населено място]. Като обезпечение по кредита е прието още и поръчителството на ответниците Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД, видно от представените по делото договори за поръчителство от 27.01.2012 г. По делото се установява, че след учредяването на ипотеката, посочена по-горе, собственик на ипотекирания имот е станал „Адмирал Н.“ ЕООД, въз основа на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството и В. И. Д., обективиран в нотариален акт № 30/20.08.2007 г., том ІІІ, рег. № 3236, дело № 398/2007 г. по описа на нотариус рег. № 115 Д., вписан в Служба по вписванията – [населено място] към Агенция по вписванията вх. peг. № 24131/20.08.2007 г., акт № 655, том LXXV, дело № 18449 /л. 13/. От представения по делото нотариален акт № 68/03.09.2007 г., том ІІІ, рег. № 3578, дело № 436/2007 г. по описа на нотариус рег. № 115, вписан в Служба по вписванията – [населено място] към Агенция по вписванията вх. peг. № 25795/03.09.2007 г., акт № 28, том LXXХІ, дело № 19854 се установява, че „Адмирал Н.“ ЕООД е продал същия имот на „Лекс Ситиконсулт“ ЕООД със сегашно наименование „ЛСК Пропъртис“ ЕООД-ищец по настоящия иск. С оглед на допуснато неизпълнение по договора за кредит, кредитополучателят С. И. С. е получила покана за доброволно изпълнение през месец март 2014 г., с която е била уведомена, че ако в указания от кредитора срок не погаси доброволно просрочените вноски, то кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Не се спори, че поканата й е връчена лично на 18.03.2014 г. С ново уведомление с изх. № 1011/20.05.2014 г., получено на 22.05.2014 г., целият дълг е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.19, б.”е” от Договора за кредит, Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на кредитополучателя, банката е подала молба по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на която е получила заповед за незабавно изпълнение спрямо длъжниците – кредитополучателя С. С. и поръчителите Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148080401736 по описа на ЧСИ с рег. № 808. На „ЛСК Пропъртис“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение на 27.10.2014 г. /съгласно удостоверение изх. № 9539/22.04.2015г./, с която дружеството било уведомено в качеството му на ипотекарен длъжник за размера на вземанията, предмет на принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело и за наложената възбрана върху имота на дружеството,доколкото с договор за учредяване на ипотека от 26.03.2007 г., бившият собственик е бил ипотекирал недвижимия имот, за да обезпечи изпълнението по процесния договор за кредит сключен между банката и С. С.. Поради пристъпване към действия по принудително изпълнение, „ЛСК Пропъртис” ЕООД в качеството си на ипотекарен длъжник е подало искане от 06.12.2016 г., с което е направило предложение, адресирано до кредитора „Алианц Банк България” АД да заплати сумата в размер на 100 000 лв., като така погаси частично дълга, като срещу това банката да поиска от съдебния изпълнител спиране на публичната продан върху имота на дружеството и да вдигне възбраната, както и да се заличи вписаната в полза на кредитора първа по ред ипотека върху същия имот. В отговор на така направеното искане, „Алианц Банк България” АД е изпратило „гаранционно писмо“ с изх. № 3054/06.12.2016 г. на ищцовото дружество, с което е изявило воля да извърши исканите действия по заличаване на ипотеката и възбраната върху имота, при спазване на вътрешнобанковите правила и инструкции, и след изпълнение на следните условия: осигуряване на сумата в размер на 100 000 лв. в срок до 05.12.2016 г. по посочена в него банкова сметка с титуляр С. С.-кредитополучателя, заплащане на дължимите такси за заличаване на учреденото в полза на банката обезпечение, включително всякакви дължими такси; заплащане на всички дължими такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, свързани с изпълнението на паричното вземане, включително и дължимите държавни такси и тези за заличаването на вписаната възбрана върху имота. Не се спори, че „ЛСК Пропъртис” ЕООД е изпълнило така поставените от кредитора условия – превело е по посочената в гаранционното писмо банкова сметка сумата в размер на 100 000 лв. с основание за заличаване на ипотеката върху имота и е заплатило е по сметка на „Алианц Банк България” АД и таксите за заличаване на ипотеката в размер на 480.08 лв. Видно от представената по делото молба от 08.12.2016 г., подадена от С. С., същата е дала съгласие в качеството си на кредитополучател по процесния договор за кредит „жилище“ при постъпването по обслужващата сметка на кредита й в „Алианц Банк България“ АД с IBAN: [банкова сметка] на сума в размер на 100 000 лв. от ипотекарния длъжник „ЛСК Пропъртис“ ЕООД или друго трето лице, да бъде извършено частично погасяване на задължението й по кредита, след което да бъде заличена договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 137/26.03.2007 г., том І, рег. № 1244, дело № 137/2007г. по описа на нотариус рег. № 115., вписан в Служба по вписванията – [населено място] към Агенция по вписванията входящ peг. № 7314 от 26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190, посочения подробно в молбата ипотекиран недвижим имот. Изрично е посочено от длъжника- кредитополучател, че при постъпване на горепосочената сума по сметката на банката, няма да има претенции спрямо нея във връзка с начина на погасяване на задължението по договора за кредит „жилище“. С оглед горното кредиторът „Алианц Банк България” АД е подал молба от 09.12.2016 г. до Служба по вписванията - [населено място] към Агенция, в резултат на която е заличена договорната ипотека. На база изложеното, въззивният съд е направил следните правни изводи: Ищецът „ЛСК Пропъртис“ ЕООД въз основа на сключен от него договор за покупко-продажба е придобил ипотекирания недвижим имот. Ипотеката е била учредена като обезпечение на чужд дълг по сключен договор за кредит „жилище“. Ищцовото дружество е отправило до банката- кредитор искане от 06.12.2016 г., с което е предложило да заплати сумата в размер на 100 000 лв., като в отговор-банката, с оглед плащането, следва да прекрати действията по принудително изпълнение спрямо процесния ипотекиран недвижим имот и да заличи вписаната ипотека. Страните не спорят, че „ЛСК Пропъртис“ ЕООД е превело сумата от 100 000 лв. по сметката на кредитополучателя. Спорно пред въззивната инстанция е било дали с това плащане е погасен дългът по договора за кредит и съответно дали е настъпило правото на суброгация по чл. 155 от ЗЗД. Въззивният състав е е изложил съображения, че безспорно кредиторът по договора за кредит е дал своето съгласие в отговор на искането, подадено от ипотекарния длъжник. В тази връзка е приложеното и прието по делото гаранционно писмо с вх. № 3054/06.12.2016 г., видно от което банката е поела ангажимент да подаде молба за вдигане на наложената възбрана, при спазване на вътрешнобанковите правила и инструкции, и изпълнение на посочените от нея условия, сред които и да бъде заплатена сумата в размер на 100 000 лв. по банков път и по сметката на длъжника С.. Последната също е дала своето съгласие за частично погасяване на дълга съобразно така поставените условия. Последното съответства на уговорката в чл. 13 от договора, дължимите вноски по главницата съгласно Погасителния план, лихвите по кредита, както и други такси, свързани с кредита, да се събират служебно от банката по разплащателната сметка на кредитополучателя. Въз основа на това, въззивният съд е приел, че плащането на сумата в размер на 100 000 лв. от страна на ищцовото дружество е именно във връзка с процесния договор за кредит и частичното погасяване на дълга по него. Въз основа на така приетото, съдът е заключил, че изпълнението на инструкциите, дадени от банката като ипотекарен кредитор до ищеца с оглед освобождаването на процесния недвижим имот от последиците на предсрочната изискуемост и предприетото принудително изпълнение изпълва фактическия състав на правото на суброгация, уредено от чл. 155 от ЗЗД. Според съда, суброгацията е настъпила по силата на закона с факта на плащането на чуждия дълг, поради което и с извършеното плащане в полза на банката - кредитор на сумата 100 000 лв. за погасяване на част от задълженията по кредита, ищецът – ипотекарен длъжник за чуждия дълг е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника и срещу поръчителите и искът се явява основателен. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение от страна на касатора се сочи във връзка с чл.280 ал.1,т.1 ГПК въпрос за това, дали плащането на парично задължение на кредитополучател по договор за кредит от страна на ипотекарен длъжник по сметка на самия длъжник, а не на кредитора води до суброгация по смисъла на чл.155 ал.1 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че така формулираният от страна на касаторите въпрос не отговаря на горните характеристики, за да се приеме, че се явява обуславящ изхода по конкретния процесен правен спор. С оглед конкретните факти и обстоятелства, въззивният съд е възприел, че конкретното плащане от страна на ищеца на сумата от 100 000 лева е в изпълнението на инструкциите, дадени от страна на самата банка-кредитор в гаранционно писмо с вх. № 3054/06.12.2016 г, при спазване на вътрешнобанковите правила и инструкции, и изпълнение на посочените от нея условия, сред които и да бъде заплатена сумата в размер на 100 000 лв. по банков път и по сметката на длъжника С. и със съгласието на самия длъжник по кредита. Тези обстоятелства са приети от съда за изпълнение към самия кредитор/банката кредитодател/, а не към длъжника-ф.л.-кредитополучател и именно на това основание е счетено, че е изпълнен ФС на правото на суброгация по чл.155 ЗЗД. Тоест съдът не е отговорил на въпроса в смисъла, който се опитва да му се „вмени“ от страна на касаторите при формулировката на въпроса в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК. Въпросът за това, дали това действие представлява плащане към кредитора/ както то е възприето в обжалваното решение/ или не, е въпрос по правилността, а не правен такъв. Следователно не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване-формулиран правен въпрос,чийто отговор се явява обуславящ изхода по конкретния спор. Не е налице и очевидна неправилност, която според касаторите, се изразява в неправилния извод на съда, че банката –кредитор била дала съгласие за погасяването на задължението към нея от страна на ипотекарния кредитор в отговор на искане за това от страна на самия длъжник. Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, подобни оплаквания, обаче, не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС като очевидна неправилност. Това е така, доколкото за да извърши проверка за основателността на тези оплаквания, ВКС следва да разгледа спора по същество и да подложи на нова преценка събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което изключва очевидността на твърдяните пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание и по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на 10 380 лева /с ДДС/-договорено и заплатено по банков път възнаграждение за процесуално представителство, съобразно приложения към отговора на КЖ договор за правна защита и съдействие и пълномощно и документ за кредитен превод. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение