Определение № 5568 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Р. чрез пълномощника му адвокат Д. М. против решение № 360 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д. № 454 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 260008 от 01.04.2024 г.. по гр. д. № 3766/2020 г. на Районен съд - Перник за извършване на съдебна делба между Б. В. С. и С. Г. Р. чрез изнасяне на публична продан на УПИ от 360 кв. м., съставляващо по КККР имот с идентификатор *** ведно с построената в същия жилищна сграда с идентификатор ***. Б. В. С. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. М. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адвокат Б. М. претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Окръжният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба са, че в доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд не е указал на страните, че най-късно в първото заседание след допускане на делбата могат да поискат възлагане на имота на основание чл. 349 ГПК и по този начин е допуснато процесуално нарушение, като е поискано първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Въззивният съд е приел оплакването за неоснователно, тай като при спазване на необходимия баланс между диспозитивното и състезателното начало районният съд е дал указания на страните с определение № 260057 от 07.07.2023 г. за насрочване на първото открито съдебно заседание във втората делбена фаза, че в срок до заседанието могат да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ, както и да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно. Същевременно самостоятелното оплакване, че не са дадени такива указания, дори да е основателно, не би могло да доведе до отмяна на обжалваното решение, тъй като не е съпроводено с искане за разглеждане на възлагателна претенция. Ако е основателен доводът, че районният съд е извършил сочения пропуск, и ако доводът е съпроводен с искане за разглеждане на такава претенция, същата следва да бъде разгледана по същество от въззивната инстанция. Тъй като други оплаквания относно правилността на атакуваното решение не са наведени, въззивният съд е потвърдил същото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Г. Р. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС (конкретно посочена), даваща разяснение, че когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; че въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение, отхвърляйки искането за събиране на доказателства, като го лишава от възможността да докаже твърденията, изложени във въззивната жалба; че при дадени общи указания от съда по чл. 146, ал. 1 ГПК, без да са посочени конкретно факти и обстоятелства, подлежащи на доказване във връзка с правата на страните в производството не може да настъпи преклузия, последиците, от която може да настъпят само ако съдът е извършил доклада си по чл. 146, ал. 1 ГПК в съответствие с установените от закона изисквания. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Тезата на касаторът е, че в проекто-доклада по делото при насрочване на първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата, съдът е следвало да укаже на страните, че следва да предявят претенцията си за поставяне в дял на делбения имот на основание чл. 349 ГПК. Тази теза е правно необоснована и е резултат от допуснатото от касатора неправилно квалифициране на действията на съда по насрочване на делото в първото съдебно заседание след допускане на делбата, като доклад по чл. 146 ГПК. Докладът по делото се прави след като предметът му е изяснен чрез исковата молба, отговорът на исковата молба и допълнителните изявления на страните във връзка с въпросите на съда по чл. 145 ГПК. Едва към този момент е възможно да се идентифицират обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, правната им квалификация, има ли признати и ненуждаещи се от доказване факти, чия е доказателствената тежест за спорните факти и има ли такива, за които страните не сочат доказателства. Подобна преценка е невъзможна при насрочване делото в първото заседание след допускане на делбата, доколкото процесуалния закон (чл. 349, ал. 4 и чл. 346 ГПК) изрично определя това съдебно заседание като срок за предявяване на искане за възлагане по чл. 349 ГПК или искове за облигационните вземания, които съделителите имат един към друг във връзка с имуществото, предмет на делбата. Следователно определение № 260057 от 07.07.2023 г. за насрочване на първото открито съдебно заседание във втората делбена фаза не съставлява доклад, нито проекто-доклад, поради което и практиката на ВКС, касаеща правомощията на въззивния съд при липса, непълнота или неточност на доклада по чл. 146 ГПК е изцяло неотносима. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1) при условие, че първоинстанционният съд е извършил непълен доклад по делото, като не е указал на ответника правата, които има, не е указал преклузията им след първото съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство и не е посочил доказателствената тежест във връзка с тези права, има ли основание въззивният съд да приеме, че не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК; 2) при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, недопускането на събиране на доказателства от въззивния съд, в противоречие ли е със задължителните тълкувания в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 0.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. По вече изложените съображения въпросите се явяват неотносими към данните по делото. Само следва да се добави, че тезата на касатора по същество е, че съдът е следвало да му даде указания да предяви искане за възлагане по чл. 349 ГПК, каквито указания биха били недопустими с оглед принципа на гражданския процес по чл. 6 ГПК. По всички изложени съображения не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради отказът на въззивния съд да събере отказаните и от първоинстанционния съд доказателства за установяване правото на възлагане по чл. 349 ГПК, което не е било предявено в преклузивния срок по мл. 349, ал. 4 ГПК и по което съдът не е имал правомощие да се произнесе. При липса на основание за допускане на касационно обжалване С. Г. Р. следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. М. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на 500 лв. При определяне на този размер касационният съдебен състав съобрази пълната липса на фактическа и правна сложност по делото, факта, че поставените от касатора въпроси са свързани с единственото му оплакване, което е било наведено и пред въззивния съд и по което адвокатът вече е извършил съответната работа по аргументацията за неоснователността му и отговорът на касационната жалба съвпада изцяло с отговора на въззивната жалба, с добавеното бланкетно изречение, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС. Възнаграждение в посочения размер се дължи за положения труд при направа на преценката, че не е необходима допълнителна аргументация за защита на ответника по касационната жалба. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение