Определение № 191 от 07.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 3175/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби /основна и допълнителна/ на Й. Д. Т. и П. Д. Т., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, против въззивното решение на АС – Бургас № 37 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 126/2018 г. С него, след отмяна на решение № 19 от 27.03.2018 г. по гр.д.№ 188/2017 г. на ОС – Сливен, е уважен предявен от ТОПЛИВО – 2 ЕООД [населено място] иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на брачен договор, сключен между ответниците – настоящи касатори на 26.08.2016 г. в частта, с която е приет режим на разделност и са поставени в еднолична собственост на П. Д. Т. конкретно описани недвижими имоти, придобити в СИО. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, за което са изложени подробни доводи. Въз основа на тях се моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към първата жалба, касаторите се позовават на основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Един от формулираните правни въпроси е, дали намира приложение защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия; доколкото искът е бил насочен срещу Т. и съпругата му именно поради факта, че той е бил поръчител по договор за кредит. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмени отговори в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационните жалби, както и на искането за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Подадените касационни жалби са процесуално допустими – изхождат от легитимирани лица, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът констатира, че по посочения по-горе правен въпрос към настоящия момент е висящо производството по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решението по което ще е от значение за постановяване на акта по чл.288 ГПК. С оглед изложеното и по аргумент от нормата на чл.292 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да се спре, до приключване на тълкувателното дело. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение