Определение № 2994 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

С определение № 984 от 06.08.2025 г. по ч. гр. д. № 599/2025 г. на Софийски окръжен съд, след отмяна на решение от 14.03.2025 г. по гр. д. № 1073/2020 г. на Районен съд-Елин Пелин в частта, имаща характер на определение по чл.248 ГПК, е изменено решение № 169 от 30.07.2024 г. по гр. д. № 1073/2020 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин в частта за разноските. Присъдените в полза на И. И. Д. и С. Б. Д. разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение за първата инстанция са намалени от 1400 лв. на 933.33 лева, а молбата на П. И. П. и А. Д. П. за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК в останалата част е отхвърлена, т.е. отхвърлено е искането за неприсъждане на разноски в полза на насрещната страна.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следното:

Производството по гр. д. № 1073/2020 г. на Районен съд-Елин Пелин е образувано по предявен от И. И. Д. срещу П. И. П. иск за делба на УПИ [№] с площ 1104 кв. м. в кв. 29 по плана на [населено място], ведно с построения в него гараж и навес. В отговор на исковата молба ответникът П. П. е предявил насрещен иск, като е поискал включване в делбената маса и на двете жилищни сгради в дворното място, като бъдат конституирани и съпругите на съделителите, съответно С. Д. и А. П..

В отговор на насрещния иск ищецът И. Д. и С. Д. са предявили инцидентен установителен иск за признаване за установено, че двамата са изключителни собственици на основание давностно владение на жилищната сграда – западен близнак. Приложено е пълномощно, с което ищците са упълномощили адвокат К. да ги представлява, като изготви и подпише отговор на насрещния иск, да изготви и предяви инцидентен установителен иск, както и да ги представлява по делото в делбеното производство, срещу уговорено възнаграждение в размер на 1400 лева, заплатено изцяло в брой при подписване на договора.

В отговор на този иск ответниците П. П. и А. П. са заявили, че оспорват същия, като при условията на евентуалност /в случай, че съдът приеме този иск за основателен/, предявяват също инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на насрещната страна, че са собственици на жилищната сграда – източен близнак, както и на построения в делбения имот гараж с прилепени до него склад и навес. Ответниците са били представлявани от адвокат Е. И. безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

С решение от 30.07.2024 г. по гр. д. № 1073/2020 г. на РС-Елин Пелин е допусната делба между И. И. Д. и П. И. П. на дворното място, съсавляващо УПИ [№] с площ 1104 кв. м. в кв. 29 по плана на [населено място], [община]. Отхвърлен е искът на И. Д. и С. Д. срещу П. П. и А. П. за делба на гараж и функционално свързано с него складово помещение – барака и навес, изградени в същия имот. Отхвърлен е и предявеният от П. И. П. и А. Д. П. срещу И. И. Д. и С. Б. Д. иск за делба на западна сграда – близнак и източна сграда – близнак, изградени в същия имот. П. П. и А. П. са осъдени да заплатят на И. Д. и С. Д. сумата 1400 лева – разноски за един адвокат.

С молба от 05.09.2024 г. И. Д. и С. Д. са поискали допълване на решението с произнасяне по предявения от ищците – молители инцидентен установителен иск за собственост по отношение югозападната вилна сграда, находяща се в допуснатия до делба имот. С молба от 18.09.2024 г. от П. П. и А. П. е поискано допълване на постановеното решение чрез произнасяне по предявения от молителите инцидентен установителен иск за собственост по отношение на източния близнак /вилна сграда/ със ЗП 51.50 кв. м., разположена в югоизточната част на делбения имот, както и по исковете им за признаване за установено, че са собственици на гараж със складово помещение и паянтов навес с обща площ 43,48 кв. м. Със същата молба П. П. и А. П. са поискали на основание чл.248 ГПК изменение на решението в частта за разноските, с довод, че по присъединените искове разноски се определят по реда на чл.78 ГПК, но тъй като с решението е отхвърлен както искът на ищците, така и този на ответниците, то липсва основание за присъждане на разноски в полза на която и да е страна. Освен това твърдят, че няма яснота как са разпределени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева – каква част от тях са във връзка с делбеното дело, каква част – по присъединения иск за включване в делбената маса на допълнителни имоти, респ. по инцидентния установителен иск. Молят съда да отмени решението в тази част относно присъдените разноски в размер на 1400 лева или да намали размера на разноските съобразно отхвърления иск и пропорционално на хонорара в делбеното дело по претенцията за включване на допълнителни имоти в делбената маса и по предявения ИУИ, както и да им бъдат присъдени разноски във връзка с отхвърления иск на ищците.

С решение от 14.03.2025 г. Районен съд-Елин Пелин е допълнил диспозитива на решението от 30.07.2024 г., като е признал за установено по отношение на ответниците П. П. и А. П., че ищците И. И. Д. и С. Б. Д. са изключителни собственици на западна сграда – близнак, построена в процесния имот, както и е признал за установено по отношение на И. И. Д. и С. Б. Д., че П. И. П. и А. Д. П. са изключителни собственици на източната сграда – близнак и гараж в югоизточния ъгъл на делбения имот, заедно със складово помещение – барака, функционално свързана с гаража и прилепен към последния навес.

С решението съдът е оставил без уважение молбата на П. И. П. и А. Д. П. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. От представеното по делото адвокатско пълномощно е установено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева /заплатено в брой/ е за представителство на ищците И. Д. и С. Д., както следва: 1. за отговор на предявения от ответника насрещен иск; 2. за предявяване на инцидентен установителен иск, както и 3. за представителство по делото. Въззивният съд е приел, че с оглед обстоятелството, че в договора за правна защита не е посочено каква част от това възнаграждение се дължи за осъществената защита по всеки от тези пунктове, то това възнаграждение следва да се разпредели поравно за защитата по всеки един от тях. Тъй като насрещният иск е приет за неоснователен, на ищците следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на този иск, т. е. – сумата 466.67 лева. С оглед основателността на предявения инцидентен установителен иск, на ищците следва да се заплатят и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на исковата молба по този иск и за предявяването му в съда, т. е. сумата 466.67 лева, или общо дължимите разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на сумата 933.33 лева, платими от ответниците по общите правила на чл.78 ГПК. Останалата част от заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците не следва да се възлага в тежест на ответниците, тъй като то е заплатено за представителство в делбеното производство, а не по присъединените искове.

По оплакването в частната жалба на П. И. П. и А. Д. П., че липсва произнасяне от районния съд по искането да им бъдат присъдени разноски във връзка с отхвърления иск на ищците, въззивният съд е приел, че компетентен да се произнесе е Районен съд-Елин Пелин, тъй като по този въпрос липсва подлежащ на обжалване съдебен акт – районният съд не се е произнесъл по направеното в този смисъл искане в молбата им по чл. 248 ГПК.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от П. И. П. и А. Д. П..

В жалбата се поддържа, че страните по делото не си дължат разноски, тъй като са налице два съразмерно уважени иска – един на ищците и един на ответниците /имат се предвид инцидентните установителни искове/. Вярно е, че е отхвърлен насрещният иск на жалбоподателите за делба на двете жилищни сгради, но пък е уважено искането им за включване в делбата на още двама съделители, т. е. налице е частично уважена претенция, по която първоначалните ищци също дължат разноски. Дори да се приеме, че по тази претенция разноски не се дължат, то е налице един отхвърлен иск на първоначалните ответници /за делба на жилищните сгради/, който е съразмерен на отхвърления иск на първоначалните ищци за делба на гаража. Освен това с оглед броя на предявените искове, възнаграждението от 1400 лв., заплатено от насрещната страна, следвало да се раздели на 2 х 700 лв., а не на 3 х 466.67 лв.

Отделно от това жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло тяхната молба за присъждане на разноски и въззивният съд дължал произнасяне и по този въпрос. Ако пък наистина първоинстанционният съд не се произнесъл по искането им по чл.248 ГПК, делото трябвало да се върне за произнасяне.

Иска се отмяна на обжалваното определение в частта, с която са присъдени разноски в размер на 933,33 лв. и е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК в останалата част, т. е. всяка от страните да не дължи разноски на другата страна, евентуално – и на молителите да бъдат присъдени дължимите разноски за първоинстанционното производство.

В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси:

1. При уважен и отхвърлен иск на ищците и уважен и отхвърлен иск на ответниците, правилно ли са присъдени разноски само на ищците;

2. Може ли съдът служебно да определя за кое действие какво възнаграждение се дължи, или следва да е изрично упоменато в договора за правна защита и съдействие кое възнаграждение за кое действие е заплатено;

3. В случай, че не е изрично упоменато в договора за правна защита и съдействие кое възнаграждение за кое действие е заплатено, приема ли се, че възнаграждението е заплатено за представителство по цялото дело, в т.ч. и по присъединените искове;

4. Представлява ли произнасяне по своята същност определение от 14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1073/2020 г., 1-ви състав по описа на Районен съд-Елин Пелин, и длъжен ли е въззивният съд да обсъди наведените в жалбата основания;

5. При констатация за липса на произнасяне относно отхвърления иск на ищците, следва ли въззивният съд да се произнесе по същество с отхвърляне на жалбата в останалата част като неоснователна.

По първия въпрос се поддържа, че е налице противоречие с определение № 264 от 22.01.2026 г. по ч. търг. д. № 2617/2025 г. на ВКС, І т. о., а по останалите се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение, с което въззивен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първата инстанция по чл.248 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 1 от изложението към частната касационна жалба не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е съобразен с предмета на частното въззивно производство по настоящото дело и с произнасянето на въззивния съд по него. Затова по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.

Предметът на частното въззивно производство се ограничава само до проверката дали правилно първоинстанционният съд е отказал да измени своето решение от 14.03.2025 г. в частта, с която е осъдил П. П. и А. П. да заплатят на И. Д. и С. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. Произнасяйки се по този предмет, въззивният съд е могъл единствено да намали сумата от 1400 лв. или да приеме, че тя изобщо не е дължима. Той не би могъл в това производство да преценява дали И. И. Д. и С. Б. Д. дължат на П. И. П. и А. Д. П. разноски съразмерно на отхвърления от тях иск за делба на гаража и да присъжда такива разноски. Въпрос № 1 в изложението е насочен именно към такъв резултат, който въззивният съд не би могъл да постанови. Затова по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.

Въпроси № 2 и № 3 не представляват интерес за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В съдебната практика съществува точно такъв подход, какъвто е използвал и въззивният съд - че когато в договора за правна защита и съдействие не е посочено за кои процесуални действия е заплатено едно общо адвокатско възнаграждение или как се разпределя по отделни пера това общо адвокатско възнаграждение, съдът, когато присъжда разноски, определя размера на отделните части от адвокатското възнаграждение съобразно броя на исковете и тяхната тежест.

Въпроси № 4 и № 5 също не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Те поставят проблема за липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по молбата на П. И. П. и А. Д. П. от 18.09.2024 г. /лист № 301, стр. 2/ в частта, с която двамата са поискали да се допълни първоинстанционното решение, като им се присъдят разноски съобразно отхвърления иск на ищците, като вероятно имат предвид отхвърления иск за делба на гараж и функционално свързано с него складово помещение – барака и навес. Този проблем е извън проверката, която въззивният съд е бил длъжен да извърши и следователно по тези въпроси също не може да се допусне касационно обжалване.

Доколкото в случая действително няма произнасяне от първоинстанционния съд по искането на П. И. П. и А. Д. П., съдържащо се в молба от 18.09.2024 г. /лист № 301, стр. 2/ да им се присъдят разноски съобразно отхвърления иск на ищците, делото следва да се върне на компетентния съд за произнасяне по това искане. Първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по съдържащото се в тази молба искане за изменение на решението по допускане на делбата в частта за разноските от 1440 лв., присъдени в полза на първоначалните ищци И. И. Д. и С. Б. Д., но не и по другото искане – за допълване на решението, като в полза на молителите П. И. П. и А. Д. П. бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за делба.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. При прочита на обжалването определение не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,