Определение № 167 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 96/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от И. И. И. - Н. от град В., против въззивно определение №443/21.11.2008 г. по ч.гр.д. №524/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Излага се, че частната жалбоподателка е имала предвид датата на узнаването за съдебния акт, с който е наложен запора, за което са представени писмени доказателства. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалбата е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. От него е видно, че са налице твърдения относими към правилността на съдебния акт, което сочи на касационни оснвания. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Поради това касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,