Определение № 198 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2649/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. – синдик на „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /в несъстоятелност/, действаща като орган на несъстоятелността и като представител на дружеството, против решение № 234 от 15.07.2019г. по в.т.д. № 314/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, с което, след отмяна на решение № 93 от 19.02.2019г. по т.д. № 342/2018г. на Старозагорски ОС, са отхвърлени предявените от касатора против С. Вели А. и Д. И. И. – А. искове: установителен иск за признаване за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет, на договора, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том ІІ, рег. № 2083, дело № 231/2014г. на нотариус с рег. № 381 на НК, вписан в Служба по вписванията, [населено място], между „Екстрийм“ ЕООД – като продавач и С. Вели А. - като купувач, с който е продадена част от недвижим имот, определена като паркомясто № 1, със застроена площ 18,15 кв.м., описано в решението; осъдителен иск по чл.34 вр. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и да предадат на касатора владението на имота; отменителен иск за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм“ ЕООД /в несъстоятелност/ на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ същия договор и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.649, ал.2 и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за осъждане на ответниците да предадат на касатора собствеността и владението на имота. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по формулирани процесуалноправни въпроси. Ответниците С. Вели А. и Д. И. И. – А. не представят отговор на касационната жалба. Ответникът „Екстрийм“ ЕООД /н./ не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но e насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства, а в чл.365, т.4 ГПК е предвидено, че търговско дело са и исковете с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите. В настоящия случай въззивното решение е постановено по предявени обективно съединени искове: иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, иск с правно основание чл.34 ЗЗД за осъждане на ответниците да върнат недвижимия имот в масата на несъстоятелността, иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване на същия договор за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Екстрийм“ ЕООД и иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.649, ал.2 ТЗ за връщане на имота в масата на несъстоятелността. Сделката, предмет на предявения установителен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, се явява търговска съгласно чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, тъй като продавачът по нея е търговско дружество и сделката е свързана с неговото занятие, извод за което може да се направи от представените в първоинстанционното производство доказателства. Поради това спорът по този иск се явява търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Съгласно чл.365, т.4 ГПК търговско дело се явява и спорът по предявения отменителен иск по чл.647 ТЗ и осъдителните искове за връщане на недвижимия имот, предмет на сделката, в масата на несъстоятелността. С оглед представената с исковата молба данъчна оценка на недвижимия имот, която възлиза на 11 945,50 лева, цената на предявените искове съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК е в посочения размер. С оглед цената на всеки от предявените обективно съединени искове съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Не е налице предвиденото в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключение по отношение на исковете за собственост и съединените с тях обуславящи ги искове. Предявеният осъдителен иск за връщане на имота, съединен с иска по чл.26 ЗЗД, не е иск за собственост, тъй като е основан на твърдения за нищожност на сделката, от която е изведено задължението за връщане на имота, а не на изложени в исковата молба твърдения за притежавано от ищеца право на собственост, от които да е изведено искане за установяване на собствеността на имота и предаване на владението му. По тези съображения не следва да се квалифицира като иск за собственост и осъдителният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.649, ал.2 ТЗ. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение