Определение № 2491 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1429/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] против определение №948/26.03.2026 г., постановено по т.д. №586/2026 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., с което е прекратено производството на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че не е отчетена същината на спора, нито спецификата на правните въпроси, а е подходено формално съобразно цената на иска, който е под определената от закона граница за търговски дела, като липсват конкретни мотиви за прилагането на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът „Перфект ИНС“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] в писмен отговор изразява становището си за неоснователност на жалбата. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С атакуваното определение е прекратено производството по делото, като недопустимо на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК. Съставът на ВКС е констатирал, че спорът между страните произтича от неизпълнение на търговска сделка - предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди. След анализ на правата и задълженията на страните е достигнал до извод, че е налице изискуемата в чл.365 ГПК връзка между правния спор и сключената между страните търговска сделка и предвид цената на предявения иск в размер на 11 195.54 лева е заключил, че не са удовлетворени условията на чл.280, ал.3 ГПК за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Спорът между страните правилно е квалифициран като търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като претенцията е за заплащане на сумата 11 195.54 лева – цена за ползване на енергийни съоръжения /абонатна станция, присъединителен топлопровод и съоръжения към него/, изградени от ищеца в негова собствена сграда, съставляваща обезщетение за ползите, които ответното дружество извлича за себе си за сметка на ищеца за исковия период. Вземането е резултат от неизпълнение на търговска сделка /чл.286, ал.1 ТЗ/ - сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Перфект ИНС“ ЕООД предварителен договор за присъединяване, задължаващ ответното дружество да изкупи изградените съоръжения при условията на чл.137, ал.2 и ал.3 ЗЕ. Налице е функционална връзка между неизпълнението на сключения договор между страните, имащи качеството търговци и свързан с тяхната търговска дейност, и фактите и обстоятелствата, от които произтича правото на вземане на ищеца. Обезщетението за ползване без основание на изградените от ищцовото дружество съоръжения се претендира като последица от неизпълнение на поетото от ответника задължение за изкупуването им, поради което и с оглед търговския характер на породеното от договора правоотношение възникналият на плоскостта на неоснователното обогатяване правен спор също има характер на търговски. Предвид императивна разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, въззивните решения по търговски дела с цена на иска под 20 000 лева са изключени от обхвата на касационния контрол. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд