Определение № 60297 от 01.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Сливен срещу въззивно решение № 29 от 10.02.2021г., постановено по в.гр.д.№ 629/2020г. на Сливенския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 828 от 07.08.2020г. по гр.д. № 5476/2018г. на Сливенския районен съд, с което по предявения от Д. Т. Д. против касатора иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот № *, находящ се в землището на [населено място], Община Сливен, с площ от 6,676 дка, ведно с находящите се в южната част на имота жилищна сграда с площ 52 кв.м и стопанска постройка с площ 20 кв.м. По делото е установено, че [населено място] има само един кадастрален и регулационен план, одобрен през 1964г., който е действащ устройствен план и към настоящия момент. По този план процесният имот не е нанесен, тъй като се намира извън неговия обхват, североизточно от селото, което няма околовръстен полигон. Имотът е нанесен единствено в картата на възстановената собственост с № * по съществуващи стари реални граници, които на място не са материализирани с ограда, а са налице слогове (синури) и храсти по северната граница. В южната част на имота съществуват масивна жилищна сграда, със застроена площ от 59,50 кв.м, на която през последните години е направен основен ремонт и преустройство, и стопанска постройка – навес с три оградни стени, със застроена площ 20 кв.м. Теренът около тях, с площ около 600 кв.м., е благоустроен и ограден с нова трайна ограда от монолитен бетонов бордюр, стоманобетонни колове и стоманена оградна мрежа. В Отдел „Държавен архив”-Сливен към Дирекция „Регионален държавен архив”-Бургас липсват данни имотът да е бил отчуждаван, коопериран и включен в ТКЗС, ДЗС или АПК, нито в Общинска служба „Земеделие” Сливен е подадено заявление за възстановяване на собствеността. Към 1958г. имотът е владян от бащата на ищеца в първоинстанционното производство, който не е бил вписан като негов собственик в Емлячния регистър на селото от 1949г. След неговата смърт през 1968г. владението е продължило в лицето на ищеца, който през последните години е извършил ремонт и реконструкция на жилищата сграда и стопанската постройка. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е осъществен и че ищецът е придобил правото на собственост на имота по давностно владение, осъществявано явно и необезпокоявано в продължение на повече от петдесет години. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.„Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения”; 2.„Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни” и 3.„За приложението на чл.6 ЗС /първоначална редакция/ и регламентирания в него придобивен способ и по процесуалноправните въпроси за приложението на чл.127, ал.1 ГПК”. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. В случая по отношение на поставения от касатора първи процесуалноправен въпрос, конкретизиран от съда в съответствие с дадените с ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, а именно за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, същият основателно сочи, че той е решен в противоречие с посочените от него решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014г на ВКС, ІV г.о. и др., поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговор на останалите въпроси евентуално ще бъде даден с решението по съществото на спора. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 53,37 лв. съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.