Определение № 3722 от 17.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 314/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Стария дъб – 97“ ООД, ЕИК 125027223 против решение № 160 от 28.10.2024 г. по гр.д.№ 300/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 260007/21.12.22г. по т. д. № 65/14г. на ОС-Разград. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск да бъде осъден Д. В. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да му заплати сумата 331 601 лв. съставляваща стойността по данъчна оценка на три недвижими имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ЕООД (сега ООД), ЕИК 835014925, прехвърлени с договор за продажба на търговско предприятие от 17.03.2006г. и продадени от приобретателя „Лоджистик“ ЕООД с договори за покупко- продажба по нотариален акт № 107/2006г., нотариален акт № 106/2006г. и нотариален акт № 22/2006г. на нотариус с район на действие РС - Търговище, претендирана като обезщетение за претърпени от „Стария дъб - 97“ ООД вреди от действия на ответника в качеството му на управител на „Стария дъб - 97“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2006г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, по които не е имал задължителни указания от касационната инстанция в отменителното решение на ВКС. Според касатора, увреждането му е доказано с влязла в сила присъда по НОХД №733/2008г. на Т. - Д. К., с която е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице - управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД с имущество на стойност 1040 000 лв., собственост на „Стария дъб“ ЕООД, като към датата на разпореждането „Старият дъб-97“ ООД е едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД. Според касатора „Старият дъб-97“ ООД неоснователно въззивният съд е приел, че тази присъда не го обвързва относно вредите, които е претърпяло това дружество, защото в резултат на престъплението и двете дружества - „Старият дъб-97“ ООД и „Старият дъб“ ООД са останали „кухи“ и „източени“. Ответникът е бил органен представител и на двете дружества и поради това вреда е претърпял от действията му и едноличния собственик на продаденото дружество. Според касатора, неправилен е извода, че поради прогласяване на сделката продажба на предприятие за нищожна, е върната в патримониума на „Стария дъб“ ООД продаденото имущество, защото третите лица, на които са продадени трите имота са ги придобили по давност. Касаторът счита, че относно възражението за погасителна давност, решението на Разградски окръжен съд е влязло в сила, защото не е било обжалвано в тази част, а окръжният съд е приел, че давността е започнала да тече от влизане в сила на присъдата 26.02.20210 г. и петгодишния срок не е изтекъл до предявяване на иска 20.10.2014 г. Първият въззивен състав не е разгледал този въпрос, а ВКС не е давал указания за разглеждането му в отменителното решение.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: След като е извършена противоправна престъпна продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД и цялото му имущество, и е нанесена вреда на дружеството, нанесена ли е вреда в същия размер и на неговия едноличен собственик на капитала „Стария дъб 97“ ООД, която се изразява в намаление на неговото имущество и декапитализиране. Наведени са и основанията по чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК защото вторият въззивен състав е допуснал и разгледал възражение относно давността и с произнасянето си по него е допуснал пререшаване на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Разград по т.д. № 65/2014 г. Очевидна неправилност се твърди поради липса на мотиви.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване тъй като не е формулиран правен въпрос и не е обосновано противоречие с практиката на ВКС. Оспорват се и основанията по чл. 280, ал. 2, т.2 ГПК, защото мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване и не влизат в сила и основанието по чл. 280, ал.2, т.3 ГПК, защото решението има мотиви. По същество оспорва иска като погасен по давност, за което своевременно е заявил възражение с отговора на исковата молба и защото дружеството ищец не е едноличен собственик на капитала към настоящия момент, а е е само съдружник в „Стария дъб“ ООД с минимален дял от 0,06 % и присъдата не касае имущество на ищеца „Стария дъб 97“ ООД, което е различен правен субект.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

Ищецът „Стария дъб-97“ ООД е регистрирано през 1997 г. по ф. д. № 657/97г. на ОС-Търговище като дружество на работници и служители по чл. 25, ал. 3 от ЗППДОбП (отм.) с управителя ответника Д. К.. Това дружество е създадено с цел участие в приватизацията на „Стария дъб“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е била държавата. Управител и на това дружество е бил ответника Д. К.. С договор за продажба на дружествени дялове от 12.08.1998г. Министърът на промишлеността е продал на „Стария дъб-97“ ООД 13 187 дружествени дяла по 1 000 стари лв. всеки, по реда на чл. 25, ал. 2, т. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗППДОбП и чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредбата за конкурсите, които дялове съставляват 80% от общия капитал, който е бил в размер на 16 484 000 стари лева, според дружествен договор от 23.09.98г. и решение от 30.10.1998г. по ф.д. № 2078/91г. на ОС-Търговище. На 15.01.2004г. е сключена сделка чрез „БФБ-София“ АД, чрез която А. М. А. е закупил 3 297 дяла от капитала на „Стария дъб“ ООД, представляващи 20% от капитала на „Стария дъб“ ООД, [населено място]. С решение № 261/16.03.06г. по ф.д. № 2078/91г. на ТОС е постановено да се впишат по партидата на „Стария дъб“ ООД следните промени: изключването на съдружника А. М. А. на осн. чл. 126, ал. 3 от ТЗ, промяната в правно-организационната форма – от ООД на ЕООД с едноличен собственик на капитала „Стария дъб-97“ ООД, представлявано от управителя Д. К., който продължава да е представител и на „Стария дъб“ ЕООД. На същата дата 16.03.06г. е оформено решение на „Стария дъб-97“ ООД, като едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД, за прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, заедно с всички имоти, придобити на основание чл. 17а ЗППДОП. С договор от 17.03.06г. „Стария дъб“ ЕООД, представлявано от управителя Д. К. е продадено на „Лоджистик“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя И. К. за сумата от 1 000 лв. търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включващо и всичките негови имоти. Въз основа на подадено заявление от 17.03.06г. от Д. К. като управител на „Стария дъб“ ЕООД и представени към същото протоколи с взети решения от едноличните собственици на двете дружества /„Стария дъб“ ЕООД и „Лоджистик“ ЕООД/, с решение № 264/20.03.06г. по ф.д. № 2078/91г. на ТОС е постановено вписването на прехвърлянето на предприятието с фирма „Стария дъб“ ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вкл. и с посочените недвижими имоти, на купувача „Лоджистик“ ЕООД (л. 21-22 от гр.д. № 257/14г. на ТОС). Прехвърлянето е било отразено и по партидата на купувача на 20.03.06г.

С НА № ***/24.03.0*г., поправен с НА № **/12.04.0*г., по описа на нотариус К. Г., рег. № * на НК, „Лоджистик“ ЕООД, представлявано от Д. К., упълномощен от управителя на дружеството И. К. с пълномощно от 17.03.06г., е продало на „Лира“ ООД, [населено място] ПИ с идентификатор № *.*. * по КККР на [населено място], находящ се в промишлена зона, с площ от 4 427 кв.м., ведно с построения в него склад, за сумата от 28 000 лв., при данъчна оценка на имота от 80 657.90 лв. С НА № */24.03.0*г. на нотариус К. Г., „Лоджистик“ ЕООД, представлявано от Д. К., упълномощен от управителя на дружеството И. К. с пълномощно от 17.03.06г., е продало на „Лира“ ООД, [населено място] ПИ с идентификатор № ***.*. * по КККР на [населено място], находящ се в промишлена зона, с площ от 6 579 кв.м., ведно с построения в него склад, за сумата от 49 000 лв., при данъчна оценка на имота от 169 540 лв. С НА № */03.05.0*г. на нотариус К. Г., „Лоджистик“ ЕООД, представлявано от Д. К., упълномощен от управителя на дружеството И. К. с пълномощно от 17.03.06г., е продало на „Симеонов консулт“ ЕООД, [населено място] ПИ с идентификатор № ***.*. * по КККР на [населено място], находящ се в промишлена зона, с площ от 3 008 кв.м., ведно с построения в него склад със ЗП от 1 111 кв.м. с идентификатор № *.*.***.*, за сумата от 30 000 лв., при данъчна оценка на имота от 81403.80 лв. На 04.05.06г. е постановено от фирмения съд по партидата на „Лоджистик“ ЕООД да се впишат промените, изразяващи се в промяна на едноличния собственик на капитала – като такъв е вписан Д. К., който е закупил дяловете на досегашния собственик на капитала И. К..

С присъда № 263/28.04.09г. по НОХД № 733/08г. на Т. ответникът К. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, управител на „Стария дъб“ ЕООД (преди ООД), [населено място], присвоил, като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД, [населено място], с имущество на стойност 1 040 000 лв., собственост на „Стария дъб“ ЕООД (преди ООД), [населено място], поверени му да ги управлява и пази, като стойността на присвояването е в големи размери, на осн. чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение № 22/26.02.10г. по ВНОХД № 599/09г. на ШОС, което е окончателно.

С решение № 18/13.05.08г. по т.д. № 4/08г. на ТОС, потвърдено с решение № 203/24.11.08г. по в.т.д. № 282/08г. на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 390/19.06.09г. по т.д. № 243/09г. на ВКС, І т.о., ответникът К. е изключен като съдружник от „Стария дъб-97“ ООД с решение от 04.02.08г. на ОС на съдружниците, което обаче е било отменено като незаконосъобразно. От публично достъпната информация за вписванията в търговския регистър по партидата на „Стария дъб-97“ ООД е установено, че ответникът Д. К. е вписан като управител на дружеството от неговото създаване през 1997г. до 05.07.2008г. и след това за периода от 25.06.09г. (след отмяната на решението на ОС с цитираните по-горе съдебни актове) до 25.11.09г. За периода от 09.07.08г. до 25.06.09г. като управител на дружеството е бил вписан Р. И. С., а от 25.11.09г. – А. М. А..

С решение № ІІ-119-119/21.08.12г. по гр.д. № 959/12г. на СРС, потвърдено с окончателно решение № 8544/24.11.16г. по гр.д. № 15689/12г. на СГС, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие на закона е обявен за нищожен договора от 17.03.06г. за прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД, сключен между „Стария дъб“ ЕООД, [населено място] на „Лоджистик“ ЕООД, [населено място], по иск, предявен от „Стария дъб“ ЕООД, [населено място] срещу „Лоджистик“ ЕООД, [населено място]. С решение № 62/04.07.18г. по т.д. № 1490/17г. на ВКС, І т.о. е оставено в сила решение № 231/18.10.16г. по в.т.д. № 537/16г. на ВАпС, с което е потвърдено изцяло решение № 1/06.01.16г. по т.д. № 80/10г. на ОС-Разград. С последното е обявена нищожността на договор с нотариална заверка рег. № 1439/17.03.06г. на нотариус К. Г. за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, [населено място] на „Лоджистик“ ЕООД, [населено място], по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, предявен от „Стария дъб-97“ ООД, [населено място], като с решението е прието за установено, че с Решение №264/20.03.2006 г. по ф.д. №2078/91 г. на ОС - Търговище е вписано несъществуващо обстоятелство – продажба на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] с договор за прехвърляне на предприятие от 17.03.2006 г., нот. К. Г., а в мотивите е прието, че сключеният договор от 17.03.06г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на престациите – имуществото на „Стария дъб” ЕООД на стойност от 1 040 000 лв. е било продадено като съвкупност от права и задължения за 1 000 лв., и поради това е нарушен принципа за добросъвестност и справедливост, като е било допуснато несправедливо облагодетелстване за сметка на търговското дружество, чийто органен представител е осъществил състава на престъпление по чл. 202, ал. 2 от НК

С решение от 18.02.19г. по гр.д. № 176/14г. на СГС е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, [населено място], по иска на главно встъпилото лице по чл. 225 ГПК вр. чл. 29 ЗОПДИППД /отм./ „Стария дъб“ ООД, [населено място], че е собственик на следните пет недвижими имоти: 1.Имот с идентификатор ***.*.* /стар № , парцел , в кв. 14/; 2. Имот с идентификатор ***.*.*; 3. Имот с идентификатор *.*.*; 4. Имот с идентификатор *.*.* и 5. Имот с идентификатор *.*.*. Със същото решение е уважен иск по чл.108 ЗС на главно встъпилото лице „Стария дъб“ ООД против „Лоджистик“ ЕООД, [населено място] за същите пет имота. Описаните пет поземлени имота с идентификатор *.*.*, с идентификатор *.*.*, с идентификатор *.*.*, с идентификатор *.*.* и с идентификатор *.*.*, ведно с построените в тях сгради, както и продадените с посочените по-горе три поземлени имоти с идентификатор *.*. *, с идентификатор *.*. * и с идентификатор *.*. *, ведно с построените в тях сгради, са били част от един общ преди това УПИ ІІІ в кв. * ( кв. **) по плана на промишлената зона на [населено място], с дворно място от 14 500 кв.м., ведно с построените в него сгради и са били част от имуществото на приватизираното предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, както и към момента на продажбата на предприятието му на 17.03.06г.

Предвид уважаване на иска за собственост на посочените пет имота е намалена цената на първоначално предявения иск от 1 040 000 лв на 331 601 лв. Въззивният съд е приел, че е на осн. чл. 300 ГПК е обвързан от приетото в присъдата относно извършеното виновно и противоправно присвояване на имущество на „Стария дъб“ ЕООД от К. като негов управител, възлизащо на стойност 1 040 000 лв., но присъдата не обвързва гражданския съд относно факт на увреждане на ищеца по настоящото дело „Стария дъб-97“ ООД, [населено място]. Не е възприета тезата на ищеца, че като едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г., с посочената продажба на предприятието на последното (включващо и правото на собственост върху описаните недвижими имоти) в полза на „Лоджистик“ ЕООД, е била нанесена вреда и в патримониума на едноличния собственик на капитала, защото активите ведно с пасивите са преминали в патримониума на трето лице и не могат макар и косвено, да бъдат управлявани от едноличния собственик на капитала. Затова не прието, че вредите за собственика на капитала „Стария дъб-97“ ООД са идентични по размер с установените от наказателния съд или че са в размер на номинала от притежавания капитал от ищеца в посоченото дружество, или като средна пазарна стойност на продаденото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или че се съизмерява със средната пазарна стойност на притежаваните недвижими имоти, или със средната пазарна цена на дяловете. Така съдът е приел, че не е доказано, че ищецът е претърпял посочените вреди от поведението на ответника.

Съобразени са и последиците от влезли в сила съдебни актове след влизане в сила на присъдата, обвързващи ищеца, които въззивният съд е длъжен да съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК. Тъй като дружеството-ищецът „Стария дъб-97“ ООД, [населено място] претендира, че понесената от него вреда да е съизмерима със стойността по данъчна оценка на описаните три продадени от „Лоджистик“ ЕООД недвижими имота (поземлените имоти с идентификатор ***.*.*, с идентификатор *.*.* и с идентификатор *..*, ведно с построените в тях сгради с НА № ***/24.03.0*г., поправен с НА № **/12.04.0*г., с НА № ***/24.03.0*г. и с НА № ***/03.05.0*г., и поради това, че с влезлите в сила 24.11.16г. решения № ІІ119-119/21.08.12г. по гр.д. № 959/12г. на СРС и решение № 1/06.01.16г. по т.д. № 80/10г. на ОС-Разград (в сила от 04.07.18г.), е била прогласена нищожността на договора от 17.03.06г. за прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД, сключен между „Стария дъб“ ЕООД, [населено място] на „Лоджистик“ ЕООД, [населено място], въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо тези три недвижими имота са се върнали в патримониума на „Стария дъб” ЕООД, респективно „Лоджистик“ ЕООД не е придобил собствността върху търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД и не е могъл да прехвърли правото на собственост на третото лице „Лира“ ООД. Не е установено придобиване по давност на имотите от третите лица, които са купувачи по трите нот. акта. Затова въззивният съд е приел, че не е доказано ищецът да е претърпял вреди от продажбата на трите имота, които след прогласяване продажбата на предприятието за нищожна, са се върнали в патримониума на „Стария дъб“ ООД.

Ответникът е заявил своевременно в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди от 17.03.2006 г. до предявяване на иска на 29.10.2014 г. Съдът е приел, че тъй като иска е квалифициран като такъв за непозволено увреждане, е приложима общата петгодишна давност, съгл. чл. 110 ЗЗД. Тъй като деецът е бил известен, на осн. чл. 114, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД съдът е приел, че давността започва да тече от сключване на договора, с който ищецът твърди, че е увреден – 17.03.2006 г. Съгласно приетото в т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГТК, ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Поради това погасителната давност не е спирана по време на наказателното производство против ответника. На осн. чл. 115, ал. 1, б. „д“ от ЗЗД обаче, погасителната давност за вземането на „Стария дъб-97“ ООД против управителя му Д. К., не е текла (била е спряна) за периодите, в които ответникът е бил негов управител – от 17.03.06г. до 05.07.2008г. и от 25.06.09г. до 25.11.09г. Погасителната давност е текла за периода, в който управител на ищцовото дружество е бил Р. С. – от 09.07.08г. до 25.06.09г. (11 месеца и 16 дни) и от 25.11.09г. до подаване на исковата молба по настоящото дело – 29.10.14г., когато управител е Ал. А. (4 години, 11 месеца и 4 дни). Така съдът е приел, че дори да е налице вземане на ищеца против ответника за обезщетение от непозволено увреждане поради продажбата на предприятието на „Стария дъб“ ЕООД от 17.03.06г., то вземането е погасено по давност, поради което не са обсъждани останалите доказателства и направените възражения за прихващане от ответника. Поради това предявеният иск, квалифициран като такъв с правна квалификация чл. 45 ЗЗД е преценен за неоснователен и е потвърдено решението, с което е отхвърлен.

Въззивното решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото, след като с решение № 385/21.06.24г. по гр.д. № 3551/23г. на ВКС, І г.о. е обезсилено решение № 88/09.05.23г., постановено по в.гр.д. № 55/23г. на ВАпС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания, че е предявеният иск не е предявен на договорно основание по чл. 145 ТЗ, а на основание деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, произтичаща от извършено престъпление „присвояване“.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт.

Неоснователна е тезата на ищеца, че решението е недопустимо, защото съдът е разгледал отново възражението за погасителна давност, след като първата инстанция е приела това възражение за неоснователно поради това, че давността започва да тече от влизане на присъдата в сила и не е изтекла към момента на предявяване на иска, а в тази част решението не било обжалвано от ответника. Съгласно ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т.18, страната не може да обжалва само мотивите, когато диспозитива я удовлетворява като резултат. В случая иска е отхвърлен от първата инстанция и ответникът не е могъл да обжалва само мотивите. Същевременно съдебната практика приема, че нормите, предвиждащи основанията за спиране и прекъсване на давността – чл. 115 и чл. 116 ЗЗД са императивни и макар давността да не се прилага служебно, ако е заявено в срок възражение или твърдение за давност, съдът служебно е задължен да провери дали давността не е спряла или не е прекъсната на някое от предвидените основания в чл. 115 и 116 ЗЗД. /В този смисъл виж Решение № 392/11 по гр.д.№ 891/10, І гр.о., Решение № 62/29.03.2016т. по гр.д.№ 5628/2015 г. І гр.д., Решение № 115/26.05.2016 г. по гр.д.№ 352/2016 г. І гр.о./ Съгласно приетото по т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция е длъжна служебно да обезпечи правилното прилагане на императивна материалноправна норма, каквито са нормите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Отделно от изложеното, с отменителното решение на ВКС делото е върнато за ново разглеждане за произнасяне по правилната квалификация на иска – по чл. 45 ЗЗД. ВКС не е разглеждал спора по същество. Въззивната инстанция, разглеждайки въззивната жалба, изискваща произнасяне по същество, е била длъжна да приложи императивните правни норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като прецени и кога е започнала да тече давността, дали е спирана или прекъсната и дали е изтекъл предвидения в закона срок. При тази преценка правилно е приложена и т.2 от ТР № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГТК. Изводите на първата инстанция, че давността е започнала да тече от влизане на присъдата в сила правилно е бил в противоречие с този тълкувателен акт и поради това е ревизиран предвид приетото в него, че наказателното производство във всичките му фази не е процес относно вземането и не е основание за спиране течението на давността на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.

Предвид изложеното, въззивното решение не е недопустимо, като постановено по незаявено възражение. Следователно не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

Формулираният единствен въпрос е: „След като е извършена противоправна престъпна продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД и цялото му имущество, и е нанесена вреда на дружеството, нанесена ли е вреда в същия размер и на неговия едноличен собственик на капитала „Стария дъб 97“ ООД, която се изразява в намаление на неговото имущество и декапитализиране“. Този въпрос не е правен, а фактически и не е посочена съдебна практика, на която възивното решение да противоречи. Отделно от това, видно от изложените по-горе мотиви, искът е отхвърлен и поради това, че вземането е погасено по давност. Поради това не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе. Фактическите и правни изводи кореспондират на установените факти по делото и при формирането им не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, на пълномощника на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в размер на 4000 лв. за указана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗА. За определяне на възнаграждението съдът съобразява цената на иска, значителният обем обема на доказателствата и приложените дела и заявените оплаквания и основания за допускане до касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение