Определение № 792 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 388/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

С определение № 1594 от 26.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1703/2024г. на Апелативен съд – София е прекратено производството по делото в частта на подадената от „Дая Тур“ ЕООД въззивна частна жалба с вх. № 27701/11.03.2024г. срещу разпореждане от 06.03.2024г. по т.д. № 823/2021г. на Софийски градски съд, с което, като е констатирано, че са отстранени нередовности на исковата молба на ищеца „Софи Център“ ООД, е допуснато издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Според възприетото от въззивния съд разпореждането на Софийски градски съд не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове, преграждащи делото, нито е изрично предвидено като обжалваем съдебен акт (чл. 274 от ГПК).

Със същото въззивно определение е оставена без уважение въззивната частна жалба с вх. № 45548 от 18.04.2024г. на „Дая Тур“ ЕООД срещу разпореждане № 1781 от 27.02.2024г. по т.д. № 823/2021г. на Софийски градски съд. С разпореждането е била върната частната жалба на дружеството с вх. № 20383 от 21.02.2024г. срещу разпореждане от 30.01.2024г., с което на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК съставът на Софийски градски съд е продължил срока за отстраняване на нередовности на исковата молба на „Софи Център“ ООД. Според въззивния съд преценката за продължаване на срока принадлежи на съда, пред който делото е висящо, като процесуалното правоотношение е между съда и страната, поискала продължаване на срока. Преценката на съда е окончателна, независимо от това дали съдът уважава или отхвърля молбата. Още по-малко продължаването на срока може да бъде обжалвано от другата страна.

С подадена жалба вх. № 23573 от 16.09.20204г. „Дая Тур“ ЕООД е обжалвало определение № 1594 от 26.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1703/2024г. на Апелативен съд – София изцяло с искане за отмяната му като неправилно.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК на въззивното определение в частта, с която е потвърдено разпореждане № 1781 от 27.02.2024г. по т.д. № 823/2021г. на Софийски градски съд, касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. След като въззивният съд констатира, че съдебният акт не може да бъде обект на инстанционен контрол и че такъв вид съдебен акт може да бъде изменен или отменен от първоинстанционния съдия в производство по чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 175, ал. 2 от ГПК то следва ли да върне делото на първоинстанционния съд със задължителни указания да се произнесе по реда на чл. 253 от ГПК, т.-е. частната жалба да се счита за молба по чл. 253 от ГПК и по нея задължително СГС да се произнесе с определение?

2. След като въззивният съд констатира, че съдебният акт не може да бъде обект на инстанционен контрол и че такъв вид съдебен акт може да бъде изменен или отменен от първоинстанционния съдия в производство по чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 175, ал. 2 от ГПК има ли право въззивният съд да приеме, че частната жалба има характер на молба по чл. 253 от ГПК и да се произнесе по нея ?

3. След като въззивният съд приема, че с атакувания съдебен акт само се администрира частна жалба, при констатирано нарушение на администрирането й, следва ли сам да се произнесе и отстрани нарушението при администрирането или следав да бъде върнато делото на първоинстанционния съд със задължителни указания долният съд да отстрани сам нарушението при администриране на частната жалба с произтичащите от това правни последици – връщане на допълнението към частната жалба?

4. Подлежи ли на касационно обжалване съдебен акт, който отказва да се произнесе по същество за грубо нарушение на процесуалните правила за администриране на частна жалба от първоинстанционния съд, особено когато това нарушение предотвратява дължимото прекратяване на производството по частната жалба и оттам прекрятаване на цялото съдебно-исково производство и връщане на исковата молба, особено кагото е опит да се предопредели изхода на делото в полза на една от страните?

Относно частната жалба на „Дая Тур“ ЕООД срещу определение № 1594 от 26.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1703/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е прекратено производството по делото в частта на подадената от „Дая Тур“ ЕООД въззивна частна жалба вх. № 27701/11.03.2024г. срещу разпореждане от 06.03.2024г. по т.д. № 823/2021г. на Софийски градски съд.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. По аргумент от 279 от ГПК, това правило е съответно приложимо и при обжалване на разпорежданията. В случая с разпореждането си от 06.03.2024г. Софийски градски съд е приел, че са отстранени нередовности на исковата молба на „Софи Център“ ООД по делото и е допуснато издаване на съдебно удостоверение. Разпореждането не е преграждащо развитието на исковото производство, нито в закон е предвидено самостоятелното му обжалване, поради което не подлежи на инстанционен контрол. Въззивна частна жалба вх. № 27701/11.03.2024г. на „Дая Тур“ ЕООД не е подлежала на разглеждане. Това е крайният извод на въззивния съд и той се споделя от настоящия съдебен състав на Върховния касационен съд.

Относно частната касационна жалба на „Дая Тур“ ЕООД срещу определение № 1594 от 26.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 1703/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено разпореждане № 1781 от 27.02.2024г. по т.д. № 823/2021г. на Софийски градски съд за връщане на частната жалба на дружеството с вх. № 20383 от 21.02.2024г.

Частната касационна жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява негова вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Първите два от въпросите са предпоставени от приложимост в частното въззивно производство на разпоредбата на чл. 253 от ГПК, но въззивният съд не е бил сезиран с такова искане, както и то е можело да бъде отправено към първоинстанционния съд от самото дружество. Третият въпрос на „Дая Тур“ ЕООД е относно администрирането от въззивния съд на подадена частна жалба, каквито също не са обстоятелствата по делото. Това е и по отношение на четвъртия въпрос относно подлежащите на касационно обжалване съдебни актове. Въззивният съд не е обсъждал такъв въпрос, а единствено е указал, че определението му подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в прекратителната част и с частна касационна жалба в потвърдителната част.

Във връзка с въпросите не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Воден от горното съдът