Определение № 50418 от 10.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 521/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 210 от 26.10.2021 г. по в.гр.д. № 231/2021 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 60027 от 01.03.2021 г., допълнено с решение № 60041 от 14.04.2021 г., поставено по гр.д. № 465/2019 г. на Районен съд-Смолян в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. К. М. и В. Б. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на разликата над 1/8 ид. част на първата ищца и за разликата над 1/24 ид. част за втората до цялата площ от 110 кв.м от поземлен имот с идентификатор ....по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-52 от 27.08.2010 г. на изп. директор на АГКК-София, повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, и в този част е постановено друго по същество на спора, с което В. С. Б. е осъдена да предаде на М. К. М. и В. Б. С. владението над посочените идеални части до цялата площ от 110 кв.м. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в останалите обжалвани части - с която е уважен предявеният против К. Р. М., Е. Р. Р., Р. Р. Б. и В. С. Б. иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, и е уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС против ответницата В. Б. да предаде на М. К. владението върху 1/8 ид. част, а на В. С. - владението върху 1/24 ид. част от спорния имот. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата В. С. Б. чрез нейния пълномощник адв. Св. Н. в частта, с която е уважен предявеният против жалбоподателката ревандикационен иск. В жалбата са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил своевременно релевираното от нея възражение за придобиване на спорния имот по давност, като е приел, че то не е доказано, без да изложи мотиви дали тя е добросъвестен владелец и дали е упражнявала владение върху имота. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е постивила следния правен въпрос: Длъжен ли е съдът в съдебно производство по установяване на собственост да обсъди наведеното от страната възражение за придобиване на имота по давност в хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗС като добросъвестен владелец. Твърди, че този въпрос е от значение за изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т.19 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. К. М. и В. Б. С. изразяват становище, че не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на решението на Смолянския окръжен съд до касационно обжалване. Претендират разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 75, т.17, дело № 72/1972 г. К. И. Ж. и Р. И. Ж. са признати за собственици на основание давностно владение на дворно място с площ 470 кв.м, съставляващо имот пл.№ ...., за който е отреден парцел .... в кв. ....по плана на [населено място]. Към този момент е бил в сила регулационен план на селото, одобрен през 1965 г. Със заповед от 1972 г. за частично изменение на плана, към парцел .... са придадени 110 кв.м от съседния имот пл.№ ...., собственост на наследници на К. Г. Ж., и 127 кв.м от имот пл.№ ...., собственост на К. М. И.. През 1975 г. дължимите обезщетения за придаваемите места са били изплатени на правоимащите собственици и с нотариален акт № 3/76 г. К. И. Ж. и Р. И. Ж. са признати за собственици по регулация на празно дворно място с площ 127 кв.м от имот пл.№ ....и на празно дворно място с площ 110 кв.м от имот пл.№ ...... През 1976 г. К. И. Ж. и Р. И. Ж. дарили на Г. И. Ж. и на Е. И. К. /брат и сестра на дарителите/ 1/2 ид. част от дворното място, цялото с площ 725 кв.м, съставляващо парцел ..... в кв. ....по плана на [населено място]. През 2007 г. Г. И. Ж. и съпругата му К. К. Ж. продали на Д. Д. и Н. Д. притежаваното от тях жилище на втория етаж в сграда, построена в парцел ...., ведно с 1/4 от правото на собственост върху дворното място. Ищцата М. К. М. е наследник по закон на К. И. Ж., поч. през 2007 г. Ищцата В. Б. С. е наследник по закон на Е. К., поч. през 1992 г. Предмет на спора за собственост е площта от 110 кв.м, придадена през 1972 г. към УПИ /парцел/ .... от имот пл.№ ..... По делото е безспорно установено, че в одобрената през 2010 г. кадастрална карта тази площ е заснета в границите на имот пл.№ ..... Въззивният съд е приел, че в кадастралната карта е допусната грешка, която се състои в неправилното заснемане на спорната площ в границите на имот пл.№ ...., тъй като с уреждане на сметките по регулация през 1975 г. регулацията се счита приложена и наследодателите на ищците са придобили правото на собственост върху придаваемите места, а през 1994 г. е бил осъществен принудителен въвод във владение. Ответницата В. С. Б., жалбоподател в настоящото производство, черпи права от Договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ..... г., с който К. Р. М., Е. Р. Р. и Р. Р. Б. продали на жалбоподателката и на М. А. Б., при равни права, незастроен поземлен имот с идентификатор ...., с площ от 305 кв.м. От своя страна продавачите се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт № ..... г. за дарение на 4/5 ид. части, сключен с наследници на К. Г. Ж., като в акта е посочено, че на собствено основание - като наследници на същото лице, те притежават 1/5 ид. част от имота. През 2018 г. М. Б. продала на В. Б. придобитата от нея 1/2 ид. част от имота. Срещу предявения иск за собственост жалбоподателката е противопоставила възражение, че праводателите й са били собственици на процесния имот, а при условията на евентуалност - че е придобила правото на собственост по давност на основание чл. 79, ал.2 ЗС като добросъвестен владелец, тъй като е упражнявала върху него фактическа власт в продължение на повече от 5 години. Тези възражения са обсъдени от въззивния съд и са намерени за неоснователни. Съдът е приел, че праводателите на жалбоподателката не са били собственици на процесния имот, тъй като с изплащане на дължимото за него обезщетение регулацията е била приложена и се е стабилизаро нейното отчеждително действие. Поради това и жалбоподателката не се легитимира като собственик по силата на сключения през 2012 г. договор за продажба. Възражението за придобиване на имота по давност съдът е намерил за неоснователно по съображения, че жалбоподателката не е доказала, че е добросъвестен владелец на имота, тъй като е установила фактическа власт чрез своя баща две или три години преди предявяване на иска. При формиране на този извод съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са заявили пред съда, че бащата на ответницата е предприел действия по заравняване на имота и е струпал камъни в него преди 2-3 години. Изложеното налага извод, че макар и с лаконични и непрецизни мотиви, въззивният съд е обсъдил възражението на жалбоподателката за придобиване на имота по давност, поради което поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Действително, съдът не е изложил съображения дали ответницата има качеството на добросъвестен владелец, но с оглед приетия за доказан по делото момент, в който тя е установила фактическа власт върху имота чрез своя баща, тази непълнота на мотивите не се отразява на крайния извод, че не е придобила правото на собственост на основание изтекла в нейна полза давност по чл. 79, ал.2 ЗС, тъй като при добросъвестното владение законът изисква владение в продължение на 5 години. В случая, според въззивния съд, то е продължило 3 години преди предявяване на иска за собственост - срок, недостатъчен за завършване на фактическия състав по чл. 79, ал.2 ЗС. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на спора жалбоподателката В. Б. следва да бъде осъдена да заплати на М. К. М. и В. Б. С. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представения към него договор за правна защита и съдействие от 30.12.2021 г. Водим от гореизложеното съдът