Определение № 330 от 01.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение01.11.2016 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 210 от 04.07.2016 г. по гр.д. №1713/2016 г., на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските като осъжда [фирма], [населено място], да заплати на Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място], 1 000 лв. деловодни разноски. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Постъпила е молба от Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. М., с искане да бъде допълнено определение № 210 от 04.07.2016 г. по гр.д. №1713/2016 г., на ВКС, ІV г.о. като му се присъдят направените деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва молбата. Твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, защото минималният размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 476.34 лв. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С посоченото по-горе определение е върната касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №8742 от 17.12.2015 г. по гр.д. №10685/2015 г. на Софийския градски съд, поради това, че не е внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 116.71 лв. С отговора на касационната жалба Г. Д. К. е поискал присъждане на деловодни разноски. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая минималният размер по наредбата е 481.30 лв. Същевременно адвокатското възнаграждение от 1000 лв. за касационната инстанция е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Самият касатор е формулирал множество правни въпроси за това дали отказът на работника или служителя да изпълни възложената му работа е тежко нарушение на трудовата дисциплина, което обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” и относно задължението на работодателя при избора на наказание винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Положените усилия на защитата на молителя при упражняване на процесуалните права, изразяващи се в случая в изготвяне на подробни и обосновани отговори по всички посочени основания за неправилност на въззивното решение, обосновават извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Освен това то е уговорено и изплатено, не само за изготвяне на отговор на касационната жалба, но и за процесуално представителство в откритото съдебно заседание. Последното не се е провело поради неотстраняване нередовността на касационната жалба от [фирма]. Ето защо следва да се направи извод за съответствие между размера на възнаграждението и проведената от молителя защита пред касационната инстанция. Определението трябва да се допълни като на молителя се присъдят направените деловодни разноски в размер на 1 000 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.