Определение № 371 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Н., срещу решение № 1580 от 14.12.2023г. по в.гр.д.№1227/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1104 от 13.03.2023г. по гр.д. № 16750/ 2020г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Глобъл Фан“ ООД, ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е собственик на основание частно правоприемство от държавата на поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на Пловдив, с адрес [населено място], [улица], с площ от 77 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план *, квартал *, парцел *, при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, *, * и за осъждането на „Глобъл Фан“ ООД да предаде на ищеца владението на имота и евентуален негаторен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД да упражнява сервитутните си права съгласно наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти върху поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на [населено място], като преустанови всички свои неоснователни действия по отношение на тези сервитутни права, като премахне незаконно изградените врата в сградата на границата на поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор * и метална конструкция в поземлен имот с идентификатор *, използвана като зала за обществено хранене и освободи площта на имот с идентификатор *** за обслужване на собствените на ищеца енергийни съоръжения - трафопост и кабелни линии, както и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания по прилагане на закона, респ. постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният главен иск бъде уважен със законните последици, респ. при отхвърлянето му, да бъде уважен евентуалният иск със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1.За задължението на съда да обсъди всички събрани по делото относими доказателства.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 141 от 4.01.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г. на ВКС, І г. о.

2. Изявлението за купуване на поземлен имот, отправено от страната, позоваваща се на придобивна давност, изключва ли намерението за своене на същия имот.

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Заключението на експертизата следва ли да се преценява съобразно всички доказателства по делото, вкл. неговата пълнота, яснота и обоснованост съгласно действащата нормативна уредба, като оценката на заключението на вещото лице трябва ли да се мотивира от съда.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. №408/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 241/23.10,2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 57/06.07.2016 г. по гр. д. № 5932/2015г. на ВКС, II г.о.

4. Може ли да бъде придобита по давност реална част от урегулиран поземлен имот в хипотезата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗУТ при условие, че реалната част е от урегулиран поземлен имот с приложена регулация и оставащата част от урегулирания поземлен имот, вкл. придобиваната по давност реална част, няма да отговарят на размера, определен с действащия и приложен регулационен план за двата имота.

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви по недопускането на повторна експертиза и формален ли е отказът с мотив, че въпросите предполагат правен отговор, въпреки че при първоначално допускане на въпросите по експертизата съдът приема, че за отговор на поставените въпроси са необходими специални познания.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 267 от 4.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г. о.

6. При нормативно установена забрана за всякакъв вид строителство, вкл. складирането на материали по сервитутни зони на електрически съоръжения, необходимо ли е ищецът да доказва, че неспазването й води до пречки пред упражняване на сервитутното право.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50115 от 26.01.2023 г. по гр. д. №307/2022г. на ВКС, ІІ г. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Глобъл Фан“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат И. Н., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл.108 и чл.109 ЗС от „Електроразпределение Юг“ЕАД против „Глобъл фан“ ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 77кв.м. с ид. * и ид. *, ведно с построен във втория имот трафопост с площ от 43 кв.м. и осъждане на ответника да предаде владението на така описания имот, а в условията на евентуалност за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът, като собственик на енергийни съоръжения на ТП и кабелни линии, е носител на сервитутни права върху ПИ* и осъждане на ответника да преустанови всички свои неоснователни действия по отношение на тези сервитутни права, като премахне незаконно изградените врата в сградата на границата на ПИ * и ПИ * и метална конструкция в ПИ *, оформена и ползвана като зала за обществено хранене и освободи площта на ПИ *** за обслужване на собствените на ищеца енергийни съоръжения - ТП и кабелни линии.Претендираното сервитутно право ищеца е обосновал с Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.

По делото е установено, че ответникът е собственик на ПИ * с изградена в него четириетажна сграда за обществено хранене, представляваща ресторант “ Амстердам“, в стената на който, на границата между ПИ * и ПИ *, съществува отвор с изградена входна врата, а в ПИ * е изградена метална конструкция, която функционира като търговска зала към ресторанта.

С АДС № 2473/ 29.10.1992г. са предоставени на „Електроснабдяване Пловдив“ имот пл.№ 456 с площ от 134кв.м., трафопост от 40 кв.м. и склад от 15кв.м., като част от активите на НЕК, образувано по Разпореждане на МС от 1991г.С последваща заповед през 2000г. на Председателя на АЕЕР е било отделено „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД по разделителен протокол от 15.12.2000г. и със спогодба от същата дата била уредена собствеността по отношение на недвижими имоти на отделените електроразпределителни дружества.Впоследствие наименованието „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД е било променено на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, а през 2017г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

От приетата по делото СТЕ е установено, че от плана от 1954г. има отреждане на имот в кв.* за ТП, който по плана от 1973г. е записан с кадастр. № *; по КРП от 2000г. процесните имоти са с № * и допълнително нанесен последен кадастрален № *, със запис относно съставните части на имот * с обща площ 134 кв. м., от които трафопост 40 кв.м., склад 15 кв.м., двор 79 кв.м. С плана от 2000г. за ПИ * е бил отреден парцел по имотни граници *, като към момента на създаване на КК на [населено място] през 2009г. на мястото на нанесените два имота * и *, е съществувал само един имот, застроен с две сгради, трафопост и склад с обща площ 120 кв.м., а по КРП от 2000г. и КК от 2009г. са били нанесени два имота с * и ***.

По делото са събрани гласни доказателства като от показанията на свидетеля Л. П. Д., живеещ от раждането си на адрес, находящ се срещу процесния имот, на [улица], е установено, че процесният имот представлява двор с дворно място, който отзад е бил някакво празно пространство, което свидетелят знае от познанството си със собствениците на къщата, преди да се закупи от фирмата, фамилия Ч. и като влизал там имало врата, от която се е влизало в същия този двор от самата къща, познавал го като заведение на бай Черньо - кафене, което се намирало зад трафопоста.Откакто бил роден, там винаги е имало трафопост, като отзад има празно пространство.След 2000г. в този заден двор имало строителни отпадъци, тротоарни плочки, ползвало се като депо за строителни отпадъци, не можело да се влезе навътре, защото било задръстено от отпадъци.През 2004 - 2005 г. свидетелят разбрал, че къщата ще се продава, в нея всичко се съборило, като се запазила само фасадата и се направило преустройство за заведение. Свидетелят влязъл в мястото, когато вече било оправено всичко и теренът бил постлан с шестоъгълни плочки.Хората, които са собственици на заведение „Амстердам“, го направили всичко това.От съседните къщи се изливала дъждовна вода, което наложило направата на дренаж за отвеждане на тези води. През 2006 г. свидетелят станал работник на един от съдружниците на тогавашната фирма, която държала „Амстердам“ и бил помолен да направи ремонтна дейност на този терен, защото имало объркани наклони на дренажите, които не били монтирани правилно. Дворчето се превърнало в терен, на който имало разположени маси, а в началото подхода от улицата нататък се ползвал като склад за безалкохолни напитки, с врата при входа от улицата, така е било от както е започнало да работи заведението „Амстердам“ през 2006г., в което има маси, столове, в момента има климатик и тента, за да може да се ползва и зимата и да се отоплява помещението.Тентата е пергула, която се прибира и маха, има склад, точно където е входът откъм улицата до самото дворче, което е преградено с лека конструкция отвътре и врата отвън, която се заключва и ключът е на бара на заведението.Заявил, че дворчето освен като градина на ресторанта, не се е ползвал като нещо друго. Посочил, че на бара на заведението има ключ, не знае как точно стават контактите, но от ЕВН има как да влязат в трафопоста.Не е бил ограничаван достъпът на служители на ЕВН да влизат от една от двете врати. Заявил, че не знае да е имало спорове и знае, че винаги се е ползвало като градина на ресторант „Амстердам“.Клиентите си го ползват явно, влизат си вътре и който иска остава в заведението, а който иска излиза отвън. Няма ограничен достъп за определени хора.

От показанията на свидетеля П. А. Т., бивш работник на ответното дружество от 2009г. до 2020г. година с функции на управител, е установено, че ресторантът се състои от основна зала, по стълбите надолу има винарна, веднага в дясно преди бара има градина, която е вътрешен двор.На третия етаж е кухня и на последния етаж е офис. В градината се влиза от входа на улицата в дясно.Преди бара в дясно има врата и от нея се влиза в градината, в която има маси и столове, това е тип ресторантска част.Има дървен подиум върху част от седящата част, който е преместваем.Вътрешната градина няма отделен вход за достъп от [улица], от градината не може да се влезе, това е склад и се зареждат витрини, с вход откъм улицата и врата, която се заключва и ключът стои на бара.Свидетелят откакто работил в ресторанта, градината винаги е била част него, а складчето е надолу най в дясно и е направено с една вратичка и е затворено само, за да се взима стоката.Достъпът за клиенти е и винаги е бил само откъм улицата от входа на сградата на ресторанта. Помещението „заден двор“ е публично помещение и е само за клиенти на заведението, като част от ресторанта, градина. Тази част фирмата собственик всяка година е подновявала, правила е ремонти. Служители на Енергото са идвали в ресторанта и винаги като са искали достъп, са уведомявали свидетелят Т. и са си вършели това, за което са отишли, като влизали за трафопоста от входната врата на ресторанта, покрай бара в дясно.Заявил, че в складовото помещение е налице врата за трафопоста, която била като параван, врата от където си взимали стоката и те от там си влизали до трафопоста и искали от свидетеля разрешение, за да ги допусне до там.Сочи, че никога не е ставал скандал и да се е налагало да ги допускат с полиция.Винаги са били в добри отношения, представители на ищеца са влизали нормално.Случвало се е в смяната на свидетеля в месеца веднъж да дойдат. Не са уведомявали свидетеля какво ще правят, а само, че трябва да влязат в трафопоста.В градинката и в склада нищо не са вършели.Трафопостът бил с аварийни врати откъм улицата, на пешеходната зона, но са на високо един метър над нивото на улицата, което не е врата, а отвор, когато трябва да се сменят съоръжения. Имало пожар, не си спомня кога бил, като били сменени съоръженията точно от тези две огромни врати около 2,5 метра, общо около 5 метра. Свидетелят бил на работа и се обадил на пожарната, служителите на която влезли отвън от тези две огромни врати. По негово време не е имало претенции по отношение на двора. От започване на работа за свидетелят е било очевидно, че е собственост към ресторанта.

От показанията на свидетеля Г. Н. П., работил в Електроразпределение ЮГ познаващ процесния трафопост от 1991 г., когато постъпил на работа, е установено, че се касае за масивна сграда с двор отзад зад него, в който двор имало плочки, по едно време имало маси на заведението, където е „Амстердам“, от сградата на трафопоста излизали захранващи кабели средно напрежение, ниско напрежение и 90% от тях излизали към двора на заведението от задната страна на трафопоста и след това завиват надясно откъм вратата и излизат на главната. Кабелите са дебели, заровени са под земята с различни сечения, с диаметър 6-8 см, на дълбочина от 80 см. до метър и нещо.Докато работели там, обслужвали процесния трафопост, което се изразявало в огледи, поддръжка и отстраняване на повреди и аварии и в трафопоста, и по кабелните трасета. Откакто бил там ресторант „Амстердам“ по едно време имало един ключ, който стоял в началниците и с този ключ влизали от една желязна врата и след това този ключ изчезнал, загубил се и започнали да влизат през работно време.Минавали през ресторанта и влизали в трафопоста.Нощно време било по-трудно, защото прескачали оградата.Никога не са имали проблеми от служители на ресторант „Амстердам“, само влизали и казвали къде отиват. Разкопавали 2-3 пъти зад трафопоста пространството, но не си спомня през годините кога е било.Ако има маси, им казвали и си ги махали и си разкопавали плочките, а след отстраняване на повредите, си ги възстановявали.Имало случай на пожар, малко преди да напусне, година - две преди това трансформаторът се бил запалил.Влизали през ресторанта и след това си влизали от трансформаторите – през две големи врати.През тези врати, когато имало авария, ги отваряли, за да се работи по - лесно по самите съоръжения.Относно периода предполага, че е било 2016 - 2017 - 2018г. прекарвали кабел и след това си го възстановили дворчето. Дълбочината на кабелите била от 60см. до метър, но свидетелят не ги мерил, за да знае с точност.Към сочения период шеф му бил К. Б. и ключът стоял при него.Когато идвал към трафопоста, минавал да го вземе, но след това започнали да го взимат много служби и после изчезнал този ключ.Този ключ бил до преди да дойде ЕВН, до преди 2005 - 2006г., след което изчезнал и започнали да минават през заведението. Нощно време прескачали голямата черна врата, която била до трафопоста, до вратата, със стълби я прескачали и тогава тента нямало.Свидетелят не помни кои години било това.Аварийно разкопаване на двора е било от два до три дена, в които случаи съставяли документ, който оставал в Енергото. Не се е интересувал на кой е този имот и защо така влизат.

От показанията на свидетеля Д. Б. Д., работник в ЕР ЮГ като ел. монтьор, е установено, че с процесния трафопост се обслужвал почти целия квартал Капана и част от Главната, от където се изключва напрежението, ако има повреда, както и минавали всяка година на инспекции, почиствали трафопоста през определени периоди. Свидетелят бил на работа там от 2000г. и от 2003г. имал впечатления за този трафопост.Откакто познава трафопоста от ляво има къща, а от дясно вече било заградено с врата, даже имало в началото ключ за дясната врата, който се загубил впоследствие и от там влизали в помещение до табло с ниско напрежение.Отзад трафопоста, мисли че бил ресторантът, като от южната страна на този трафопост излизат захранващи кабели, което е дворът зад трафопоста.Веднъж имало повреда, посока Джамията, и разкопали целия двор. За достъп до трафопоста през деня минавали през вратата на ресторант „Амстердам“ и никога не е имал проблеми.Само казвал, че отива, но като приключи работното време прескачали вратата, за да стигнат до двора и да влязат в трафопоста, за да го обслужат.Само един път разкопали целия двор, имал бегъл спомен за това, допуска, че се е случило година или две преди ЕВН да вземе дружеството.Имало пожар през 2007 - 2008г., когато сменили изцяло трансформатори и машини. Достъп тогава им предоставил сервитьорът, който бил на разпит преди този свидетел.Били отворени и двете врати и тези откъм улицата от самия пожар.Там, където е вратата, от която влизали, много често били наредени каси, но като помолили момчетата, които работят в „Амстердам“, винаги са им съдействали да ги преместят и да влязат вътре в трафопоста. Свидетелят заявил, че никога не е имало спор за достъп до трафопоста, винаги са им съдействали.Не е питал каква е ситуацията с двора на ресторанта, никой не му е казвал от шефовете, че това си е място на ищцовото дружество и да си влизат.Те като влизали, минавали през ресторанта и казвали на момчетата за какво отиват. Диспечерът ги карал нощно време или през деня да направят проби и винаги момчетата са им оказвали съдействие.Вратата, от която влизали в трафопоста, е на височина около 50 см. от земята, отваряли вратата и прекрачвали.Откакто работи профилактика правил на 3-4 месеца, а на 6 месеца ходили на оглед на съоръженията дали има належащ ремонт.Огледът се извършвал вътре в трафопоста, оглеждали съоръженията в трафопоста, дали има нещо нагоряло или за подмяна.

Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е собственик на ПИ * и построената в него сграда - трафопост, а ответното дружество е собственик на ПИ * и построената в него сграда-ресторант „Амстердам“.Ищцовото дружество е станало собственик на ПИ * по правоприемство от държавата, по данни от представения АДС и последвалите впоследствие структурни преобразувания в „НЕК“АД.Ответникът е установил фактическа власт върху спорния имот в периода след 2005г. и насетне, вкл. в периода след придобитите от ищцовото дружество права на собственост по правоприемство, като е облагородило имота, обособил го е като функционална принадлежност към притежаваната сграда в собствения си имот с ид.№ * с търговско предназначение, което владение е било демонстрирано спрямо ищцовото дружество чрез реализиране на действия за създаване на условия достъпът до имота да бъде осъществяван чрез съдействие от страна на ответното дружество за реализиране на дейностите на ищеца по поддръжка и безопасност на притежаваните от последния електроразпределителни съоръжения чрез предоставяне на ключ за това.Прието е, че упражняваната от ответното дружество фактическа власт е владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, тъй като е държало имота като свой, демонстрирал е това спрямо ищеца, поради което е придобил ПИ *** по давностно владение при изтичане на период повече от 10 години след 2005г. Демонстрирането на намерението си за своене пред ищеца, е било обективирано, чрез създадената необходимост да бъде осигуряван достъп на ищеца, след поискване на такъв, за целите на обслужване на намиращите се в имота съоръжения, собственост на ищцовото дружество.Ответникът е зачитал сервитутните права на ищеца като е реализирало владение за себе си и своене на имота, доколкото процесната площ е била усвоена за целите на осъществяваната търговска дейност, която дейност ответникът е демонстрирал необезпокоявано и несмущавано спрямо ищцовото дружество.Изложени са мотиви, че в конкретния случай процесният имот не е с жилищен характер, поради което не се прилагат ограниченията по чл.19, ал.1 ЗУТ.С изричната разпоредба на чл.19, ал.6 ЗУТ урегулирането на поземлените имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване, техните размери се определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания и съответните устройствени правила и нормативи.От приетата във въззивната инстанция СТЕ, е установено, че съгласно ОУПОП, одобрен с Решение на Общински съвет № 521, взето с Протокол №22/ 24.11.2022г., се касае за смесена централна зона за устройване, при което действащ се явява Застроителния и регулационен план, одобрен със заповед № ОА-1927 от 29.12.2000г. и Специфичните правила и норми към ЗРП за Старинна градска част - Пловдив, одобрени със Заповед № РД-02-14-2198/ 21.12.2000г. на МРРБ, в които е предвидено, че образуването на парцелите като правило е по имотни граници, независимо от техните размери.С оглед на това възражението за нарушение на императивна правна норма по чл.200, ал.1 ЗУТ е прието за неоснователно.

По предявения при условията на евентуалност иск по чл.109 ЗС е прието, че ищецът е собственик на сграда за електропроизводство - трафопост в ПИ * и на две кабелни линии и много такива с ниско напрежение, преминаващи през цялата площ на имот *, като на същия са признати сервитутни права по наредба № 16/ 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, поради което енергийното дружество е легитимирано да търси защитата по чл.109 ЗС.Изложени са мотиви, че последователно и безпротиворечиво е установено от гласните доказателства, ангажирани и от двете страни, че за реализиране на функциите на ищцовото дружество като електроразпределително дружество и поддържането на собствените му енергийни съоръжения ответникът винаги е осигурявал съдействие чрез предоставяне на достъп до процесния имот, като включително за извършването поддръжка на преминаващите през имота кабели, ищецът след ремонт и разкопаване на дворното място, е възстановявал предишното състояние на настилката.В този смисъл не се установява да е бил повдиган въпроса относно наличието на отвор или врата в сградата на границата на ПИ * и * да е съставлявала или да съставлява пречка за реализиране на сервитутни права на ищеца, доколкото при установеното пълно съдействие от страна на ответното дружество за реализиране на предприетите дейности от ищеца, не е установено такива да не са били извършвани поради някакъв вид осуетяване от страна ответника, поради което предявената негаторна претенция е приета за недоказана и неоснователна.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия поставен от касатора въпрос, който с оглед правомощията на касационната следва да бъде преформулиран по следния начин: допустимо ли е да бъде придобита по давност по чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ реална част от урегулиран поземлен имот, отреден за нежилищно застрояване по чл.19, ал.6 от ЗУТ, ако този имот попада в населено място или в част от такова с историческо, архиологическо, етнографско или архитектурно значение, когато подробния устройствен план за това населено място или част е одобрен със специфични правила и нормативи, съгласно чл.19, ал.7 и чл.13, ал.3 от ЗУТ.Касационно обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него няма формирана съдебна практика на ВКС.

На настоящия състав е служебно известно решение на тричленен състав на ВКС - решение № 50008 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2022 г., II г. о., с което въззивното решение е било допуснато по следния въпрос: кои са предпоставките за придобиване по давност по чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ на реална част от урегулиран поземлен имот, който е предназначен за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване; необходимо ли е да е изработен ПУП, който да докаже наличието на горните законови изисквания или преценката се прави по действащия план.В това решение отреждането на УПИ е било по чл.19, ал.6 от ЗУТ, която разпоредба предвижда, че размерите на тези имоти се определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи, а в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗУТ, според която: очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.

Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване изцяло, тъй като произнасянето по същество на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.109 от ЗС, е обусловено от изхода на главния иск.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение