Определение № 3243 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4513/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. А. М., срещу въззивно решение № 352/11.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 362/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 816/27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1796/2020 г. на Районен съд - Велико Търново. С първоинстанционното решение е уважен предявения от П. Б. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 5306,47 лв. - стойност на начислена електрическа енергия за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г. по фактура № [ЕГН]/28.07.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона в отменителното му решение; 2) подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото; 3) въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен е предмета на доказване; 4) допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; 5) кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър; 6) правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това. Ответната страна по жалбата - П. Б. К., чрез адв.Й. Х., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С решение № 50230/05.05.2023 г. по гр.д. № 2315/2021 г. на ВКС, IV г.о., с което е отменено първото въззивно решение, е прието, че отношенията между страните се уреждат от нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Тя предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Изискването е СТИ да е технически изправно, като без значение са причините, довели до наличие на измерени количества електроенергия в невизуализиран регистър, като се приема, че те са преминали през СТИ и са реално потребени. В тази връзка, касационната инстанция е приела, че от събраните по делото доказателства се установява, че електромерът в процесния обект е технически изправен, а данните в невизуализирания регистър Т3 са вследствие на софтуерна промяна в схемата за отчитане. Това означава, че съответното количество ел.енергия е преминало и е доставено на абоната. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на допълнителна техническа експертиза, която да извърши проверка как електромерът отчита преминаващата през него електроенергия през различните часове от денонощието и преминава ли в този случай електроенергия през регистър Т3, и ако да - в кой времеви период; за какъв период, считано назад от датата на проверката, е възможно да бъде потребено отчетеното в Т3 количество електроенергия от 27 164,650 kWh с оглед на тези мощности; да се изработи и втори вариант при липса на данни за инсталираните мощности, с оглед обичайното потребление за обекти с такова предназначение, като ако само част от електроенергията е могла да бъде потребена за периода 23.11.2017 г.- 02.04.2020 г. да се посочи каква е тази част и се определи нейната стойност, При повторното въззивно разглеждане на делото, въззивният съд е посочил, че съгласно заключението на приетата в първата инстанция съдебно- техническа експертиза, СТИ е настроен да отчита преминаващото през него количество ел. енергия по две тарифи, които се визуализират на дисплея му - Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа), както и че той е метрологично годен и измерва точно потребената ел.енергия. Количеството енергия по тарифа Т3 е правилно остойностено и реално може да бъде доставено в обекта, но поради липсата на възможност за извличане на информация за изминал период от време от паметта на СТИ не можело да се установи причината за наличието му, нито началният момент на регистриране на показанията. При монтирането му в процесния обект, СТИ не било ново, но е преминало метрологична проверка, при която са отчетени натрупаните до този момент показания в Т1 и Т2, като експертният протокол не съдържал данни за показанията в регистър Т3. Назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза не е дала заключение по първия въпрос, посочен в отменителното решение на ВКС. В с.з. вещото лице е заявило, че не е изследвало електромера, респ. как той отчита преминаващата през него ел.енергия. По останалите въпроси експертът е посочил, че няма разработена и одобрена методика за изчисляване на възможно потребена ел.енергия от битов абонат, предвид включените/налични електрически мощности в домакинството. Предложен е математически модел за изчисление на корекцията на електроенергията за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., според който доставената енергия е в размер на 17800 kWh, на стойност 3 477,22 лв. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че липсвали доказателства на какво се дължат показанията в тарифа Т3 и по какъв начин били възникнали. Приетата допълнителна експертиза изрично сочела, че от процесното СТИ (което не е smart) може да се извлече информация само за неговите текущи стойности, но не и за показанията на тарифите за минал период от време. При събраните по делото доказателства, твърдението на ответното дружество да е доставило отчетената в Т3 ел.енергия от 27 164,650 kWh за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., било голословно, тъй като не било установено реално потребление на такова количество ел.енергия за процесния имот. Вещите лица допускали няколко възможни причини за натрупването на показания в невизуализираната тарифа Т3, но не са посочили с достатъчна степен на яснота конкретн ата причина за показанията в настоящата хипотеза. В заключение е направен извод, че не е правно и логически обосновано в тежест на и щ е ц а да бъдат възложени неблагоприятните последици, при положение, че не би могло да се установи безспорната причина за наличието на показания в невизуализирания регистър Т3, както и началният момент, от който е започнало това натрупване. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че първият въпрос в изложението е обуславящ и по него касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приложените от касатора решения на състави на ВКС. Останалите формулирани въпроси са били предмет на разглеждане в първото касационно производство и отговорът им се обуславя от разрешението на правния въпрос, по който се селектира жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение