Определение № 2912 от 06.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1916/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение № 20418/16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 12863/2024 г. от ІІ“е“ състав на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на СРС, с което е върната исковата молба, като процесуално недопустима. Съдът е приел, че предявения иск е с правно основание чл.2 ЗОДОВ но съдът не е легитимиран до отговоря по предявения иск, тъй като неговото отговорност следва да се ангажира само в случаите, в които се касае за налагане на принудителна медицинска мярка или административна мярка, когато те бъдат отменени от съда, като незаконосъобразни. В случая се касае за налагане на мярка за неотклонение, наложена от съд по искане на прокуратурата, поради което посочения като ответник съд не е надлежна страна в процеса. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговорите на поставените въпроси, относно отговорността на съда по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ са дадени с т.р. №5/2015 г. по т.д.№ 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което тълкуване, когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран да представлява държавата и когато постанови осъдителна присъда и впоследствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. В този случай процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. Липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди. Такава има само с действията на Прокуратурата на РБ, защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало и до неправилна осъдителна присъда. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Следователно при неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е правозащитният орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането. Участието и на съда наред с нея като представител на държавата означава заличаване на съществената разлика между основни функции в наказателния процес. Горното тълкуване от ВКС е съобразено от състава на СГС с обжалваното определение, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване на постановеното от него определение. Следва да се отбележи, че представените две решения на ВКС като съдебна практика на съда, касаят казуси, различни от настоящия. В първия се касае за наложена мярка за принудително лечение, а във втория – претенция за неспазване на разумен срок за разглеждане на дело, при които действително съдът е легитимиран да носи отговорност, но не и в настоящия случай, доколкото се касае за налагане на мярка за неотклонение, наложена от съд по искане на прокуратурата. Водим от горното, състав на ВКС