Определение № 225 от 06.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. В. В. Б., чрез адв. Ст. А. обжалва въззивното решение от 12.12.2011 год. по гр. д. № 2186/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 16.05.2011 год. по гр. д. № 3123/2010 год. на Пловдивския районен съд. С него е изнесен на публична продан делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * в [населено място] - апартамент с площ 46.30 кв. м., с прилежащите изба № 16 и 1.036 % ид. ч. от общите части на сградата, при първоначална цена 42 000 лв., която се разпредели между съделителите при посочените в решението квоти. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд относно характера на съсобствеността на имота. Иска отмяната му и вместо това делбеният имот бъде поставен в неин дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК с парично уравнение на дяловете на останалите съделители, като счита, че предпоставките за това са налице. В приложеното изложение е поставен въпросът за приложението на разясненията в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС по релевантния за спора въпрос за характера на съсобствеността. Въззивният съд е приел, че съсобствеността е възникнала по различни способи – наследство и сделка между наследниците, поради което и приел, че този факт препятства приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК. Ответниците по касационната жалба считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което имотът е изнесен на публична продан, въззивният съд приел, че съсобствеността е възникнала на основание наследство от общия наследодател и сделка между две от наследниците. Въпреки позоваването на разясненията на ТР № 1/2004 год. в мотивите на решението, настоящият състав счита, че произнасянето по въпроса за наличие на комбинирана /смесена/ съсобственост в настоящия случай е в противоречие с т. т. 7 и 8 от същото, в контекста на разясненията относно защитната функция на чл. 76 ЗН в т. 2 на тълкувателното решение. К. съд може от обстоятелствената част на изложението на касатора да конкретизира и уточни правния въпрос от значение за изхода на делото, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и в конкретния случай счита, че такъв правен въпрос е този за характера на съсобствеността на имота. Същият е обусловил правните изводи на въззивния съд, който приел, че тази смесена съсобственост препятства извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което е постановена и публичната му продан. С оглед на това и настоящият състав счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасянето по горния въпрос е в противоречие със задължителна съдебна практика, поради което и следва да се допусне касационното обжалване на решението. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение