Определение № 3632 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищците С. Г. Н. и Ю. М. Н., чрез пълномощника им адв. Р. М. Б., срещу определение № 1375 от 20. 11. 2025 г. по ч. гр. д. № 1158/2025 г. на ОС- Благоевград, потвърждаващо определение № 1419 от 23. 07. 2025 г. по гр. д. № 3028/2024 г. на РС – Благоевград, с което е прекратено като недопустимо исковото производство, образувано по предявен от С. Г. Н. и Ю. М. Н. против Д. К. А. и И. К. А. (конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ответница по иска Т. К. А.), П. К. З., В. К. М., В. Н. Б., И. Н. Б. (починал на 5. 05. 2026 г., след подаване на отговора на частната касационна жалба, и оставил за единствен наследник по закон брат си В. Н. Б., участващ като страна поради конституирането му като ответник с предявяване на иска), Г. К. Г. и К. К. Г., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост – за приемане за установено в отношенията между насрещните страни, че ответниците Т. К. А., П. К. З., В. К. М., В. Н. Б., Г. К. Г. и К. К. Г. не са собственици на поземлен имот с проектен идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 2797 кв.м., попадащ в територия с трайно предназначение – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, който имот представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 55862 кв.м., попадащ в територия с трайно предназначение – земеделска, с начин на трайно ползване – нива. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Подаден е отговор на частната касационна жалба от ответниците по иска Д. К. А. и И. К. А., П. К. З., В. К. М., В. Н. Б., Г. К. Г. и К. К. Г., с който са развити съображения за правилност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С исковата молба са въведени твърдения, че ищците са собственици на процесния земеделски имот – нива с площ от 2797 кв.м., с проектен идентификатор ***по КККР на [населено място], в режим на СИО, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, като са владели същия от 20. 04. 1999 г. (сключване на писмен договор за покупко-продажба на процесния имот със З. Ц. К. и Ц. Т. К.) до предявяване на иска (5. 12. 2024 г.). Предприели необходимите действия за нанасяне на имота си в КККР на [населено място], във връзка с което на имота им е бил даден проектен идентификатор ***и се установило, че този имот попада в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], възстановен на ответниците по ЗСПЗЗ. Бил постановен отказ за допълване на кадастралната карта и кадастралните регистри на селото чрез нанасяне на имота на ищците като самостоятелен поземлен имот, тъй като ответниците подали възражения до СГКК – Благоевград, което сочи на възникнал спор за материално право. Това поражда за ищците правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като при отричане на правата на ответниците върху процесния имот ще довършат процедурата за допълване на КККР на [населено място] чрез нанасяне на имота им като самостоятелен поземлен имот. При тези данни въззивният съд е приел за правилен изводът на първоинстанционния за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Приел е, че в случая се касае за спор за материално право, възникнал във връзка с непълнота на одобрената кадастрална карта и предприета процедура по допълването й. Основанието за нанасяне на имота на ищците като самостоятелен поземлен имот в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри е влязло в сила решение по предявен положителен установителен иск за собственост, признаващо ищците за собственици на процесния имот. Тази цел не може да бъде постигната чрез отричане правата на ответниците върху спорния имот, поради което отрицателният установителен иск е лишен от правен интерес. В изложение към частната касационна жалба се поставят следните въпроси: 1/. налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато ищецът и ответникът разполагат с титул за собственост на спорния имот и това препятства възможността на ищците имотът им да бъде нанесен като самостоятелен поземлен имот в одобрената кадастрална карта. 2/. Допустимо ли е съдът да приеме липса на правен интерес и да прекрати производството по предявения отрицателен установителен иск по съображение, че спорът следва да бъде решен с положителен установителен иск. 3/. Следва ли правният интерес да се преценява спрямо твърденията и целта на търсената защита или следва да се преценява абстрактно – чрез преценка за „по-подходящ“ вид иск. Твърди се разрешаването им в противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че обсъждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Спорният по делото въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и от значение за изхода на делото, е налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имот, който не е нанесен в кадастралната карта и по отношение на който, поради възникнал спор за материално право, не може да бъде приключена административната процедура по нанасянето му в кадастралната карта. Въпросът е обсъждан в множество актове на ВКС (решения по чл. 290 ГПК и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК), постановени след влизане в сила на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и в мотивите към точка 4 на ТР № 8 от 23. 02. 2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите към точка 4 на ТР № 8 от 23. 02. 2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, тъй като целта му е да се постигне установяване на пространствения обхват на претендираното от ищеца право на собственост върху имота, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, а с отрицателния установителен иск тази цел не може да се постигне (същият има за предмет правото на собственост на ответника, а не на ищеца). В определения по чл. 274, ал. 3 ГПК се приема, че ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС разглежда принципната възможност за предявяване на отрицателни установителни искове за собственост, при наличието на определени предпоставки, типичните случаи на отрицателни установителни искове за собственост, които не са свързани със спорове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, но същото не дава разрешение на въпроса с какъв иск разполага едно лице, което не може да постигне по административен ред отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната карта поради възникнал спор за материално право. При спорове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, тъй като с този иск е невъзможно да се установи претендираното от ищеца право на собственост и пространствения му обхват, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. В този смисъл са определение № 537 от 14. 10. 2014 г. по гр. д. № 3708/2014 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 430 от 25. 09. 2018 г. по гр. д. № 627/2018 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 820 от 23. 12. 2015 г. по ч. гр. д. № 5415/2015 г. на ВКС, 4 г.о. и др. В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения е аргументирано същото становище. Ако уважаването на отрицателен установителен иск не би довело до постигане на онзи резултат, към който ищецът се стреми, не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск. В хипотеза, при която спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота на кадастралния план или допусната грешка в същия, т.е. действието по оспорване правата на ищеца се изразява в подаване на възражение или жалба срещу това искане, следва да се приеме, че лицето, което поддържа, че неговият имот следва да бъде нанесен в плана, следва да предяви положителен установителен иск за своите права и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето, чийто имот вече е нанесен в плана и което поради тази причина оспорва искането на ищеца за нанасяне в кадастралния план на спорния имот, не е налице. В този смисъл са решение № 329 от 24. 11. 2011 г. по гр. д. № 1439/2010 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 48 от 16. 03. 2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 126 от 14. 06. 2013 г. по гр. д. № 53/2013 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 49 от 1. 02. 2011 г. по гр. д. № 1389/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 90 от 04. 07. 2018 г. по гр. д. № 2710/2017 г. на ВКС, 1 г.о. и др. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса е формирана практика на ВКС и липсва необходимост от промяната й като неправилна, неактуална или по други причини. В този смисъл, обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с доказателствата и правилата на логиката и науката. При този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците по иска и по касационната жалба Д. К. А. и И. К. А. сумата 600 евро – разноски, направени пред настоящата инстанция за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение