Определение № 60338 от 09.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2021 г.

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 266 098 от 01.12.2020 г., подадена от И. Д. С. и К. Д. С., чрез адвокат К. Т. от АК - Б., срещу въззивно Решение № І-254 от 26.10.2020 г. по в.гр.д.№ 1840/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено Решение № 108 от 24.04.2020 г. по гр.д.№ 320/2018 г. на Районен съд - Поморие.

Ответницата по касация Т. К. С. не е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С потвърденото от въззивния съд решение на РС – Поморие е намалено дарението, извършено от И. Т. С., починала на 01.01.2016 г., в полза на сина й Д. К. С., починал на 10.12.2009 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74 от 19.02.1999 г., нот.д.№ 102/1999 г. на нотариус Х. Р., относно 169,40/847 кв.м. идеални части от дворно място, съставляващо имот пл.№ * по кадастралния план на [населено място], при граници: път, Х. С. и П. Ц., на площ 847 кв.м., като намалението възлиза на 146,82/847 кв.м. идеални части от имота и е възстановена запазената част на Т. К. С. от наследството, оставено от майка й И. Т. С., починала на 01.01.2016 г., в размер на 146,82/847 кв.м. идеални части от описания недвижим имот.

Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарения, извършени с нотариален акт № 27 от 06.06.1994 г. и нотариален акт № 74 от 19.02.1999 г., от нейната майка и наследодателка И. Т. С., в полза на наследодателя на ответниците и брат на ищцата – Д. К. С.. Ищцата и Д. К. С. са единствени наследници по закон на майка си И. Т. С., починала на 01.01.2016 г.

Наследодателката И. С. приживе е била собственик на 1/5 ид.част от дворно място от 847 кв.м., съставляващо имот пл.№ 2654 по кадастралния план на [населено място], т.е. на 169,40/847 кв.м. идеални части от имота. С нотариален акт за дарение № 74 от 19.02.1999 г. И. С. е дарила тези свои 169,40/847 кв.м. идеални части от дворното място на сина си Д. К. С. (баща на ответниците). С нотариален акт № 39 от 06.06.1994 г. И. С., Д. С. и ищцата Т. М. (С.) са признати за собственици по давност и наследство на двуетажна жилищна сграда на площ от 65 кв.м., построена в дворно място, съставляващо парцел в кв. 138 по плана на [населено място], урегулиран от 471 кв.м. Безспорно е, че И. С. и двете й деца са притежавали и самия парцел . Квотите им в съсобствеността за сградата и парцела са 4/6 ид.ч. за майката и по 1/6 ид.ч. за всяко от децата й. С нотариален акт № 27 от 06.06.1994 г. И. С. е дарила на Д. С. собствениците си 4/6 ид.ч. от двуетажната сграда в парцел **, а ищцата е дарила на брат си собствената си 1/6 ид.ч. В акта като дарени са посочени 5/12 ид.части от дворното място. Прието е, че, тъй като не се сочи кой от дарителите каква част от дворното място дарява, то следва да се приеме, че посочените 5/12 ид.части от дворното място са дарени общо от двете дарителки –при което ищцата е дарила собствените си 2/12 ид.части (1/6 ид.част), а И. С. е дарила останалите 3/12 ид.части и в нейна собственост са останали 5/12 ид.части от дворното място. Ищцата е поддържала, че с двете дарения на недвижими имоти е нарушена нейната запазена част от наследството на майка й И. С., поради което претенцията й е за намаляването на даренията до размера на разполагаемата част на наследодателката.

С оглед заявените във въззивната жалба твърдения, въззивният съд е указал на страните да заявят точно какво имущество се е включвало в наследствената маса на общата наследодателка към момента на смъртта й, както и какви други безвъзмездни разпореждания са били извършени приживе от нея и в чия полза. В изпълнение на дадените указания нито една от страните не е заявила твърдения в наследствената маса да се е включвало и друго имущество (права или задължения на наследодателката). Спорид ответниците доказателствената тежест относно стойността на наследствената маса е за ищцовата страна. Прието е, че първоинстанционният съд не е нарушил съдопроизводствените правила, като е направил извод, че не е в тежест на ищцата да докаже какво имущество е оставил наследодателя при откриване на наследството. При иска по чл. 30 ЗН ищецът черпи правото си от факта, че е в съответна степен на родство с наследодателя, което му дава право на запазена част, поради което в негова тежест е да установи този факт. Ответникът по иска претендира запазването на безвъзмездното разпореждане, тъй като останалото имущество на наследодателя е достатъчно, за да покрие запазената част на ищеца, поради което в негова тежест е да докаже какво имущество включва наследствената маса. Ако ищецът е доказал степента си на родство, а ответникът не е доказал какво имущество включва наследствената маса, съдът следва да приеме, че наследствената маса включва само имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, и да го намали съответно на запазената част. За неоснователни са счетени аргументите, наведени във въззивната жалба, за недопустимост на иска поради неизправена нередовност на исковата молба, в която не било посочено какви движими и недвижими вещи е оставила в наследство общата наследодателка на страните – с оглед разпоредбата на чл. 31 ЗН за определяне на наследствената маса. Прието е, че районният съд правилно е определил масата по чл. 31 ЗН, както и размерът на запазената и разполагаемата част от наследството. Последният се получава, след като се остойностят всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството и от така получената величина се извадят задълженията му (включително увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН). В резултат от това действие се определя чистият актив (чистата стойност на наследството, свободното от безвъзмездни разпореждания имущество). Такъв е налице в случаите, когато стойността на активите надвишава стойността на задълженията. Намалението се извършва, като се започва от последните дарения (т.е. тези, които са най-близо по време към момента на откриване на наследството) и се върви последователно към предшестващите.

Ответниците са предявили претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН за увеличение наследството чрез строежа на гараж със складово помещение с обща площ 41,64 кв.м., извършен от наследодателя им Д. С. въз основа на издадено разрешение за строеж през 1998 г. Според експертното заключение извършването на посочените подобрения е довело до увеличаване стойността на имота към момента на откриването на наследството със сума в размер на 14 362 лв. Прието е, че правото на обезвъзмездяване по чл. 12, ал. 2 ЗН обаче възниква само доколкото наследникът не е бил възнаграден. Прието е, че в случая Д. С. е бил надарен с имота, върху който е концентрирано увеличението на наследството, както и с друг имот на наследодателката, от което следва, че същият е възнаграден и съответно липсва неоснователно обогатяване, приложение на принципа за недопустимост на което е иска по чл. 12, ал. 2 ЗН. Прието е, че не са установени твърденията на ответната страна, че даренията в полза на наследодателя на ответниците са били извършени, тъй като ищцата е била компенсирана с други имоти от своите родители, като е съществувала уговорка ищцата да бъде уравнена със земеделските земи на баща си К., за сметка на което имуществото на майката И. да остане за брат й Д..

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Кому принадлежи доказателствената тежест по претенция по чл. 30, ал. 1 ЗН;

2. Следва ли по иск по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН съдът да укаже кому принадлежи доказателствената тежест за изясняване по делото на въпросите кои именно са имотите, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му, както и момента на придобиване и режима, при който са били придобити имотите;

3. При наведени твърдения от ответната страна по дело по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН за извършено от наследодателя в полза на ищеца безвъзмездно прехвърляне на имущество, следва ли съдът изрично да укаже за чия от страните е доказателствената тежест при такива твърдения, и следва ли служебно да събере доказателства за установяване на наследствената маса, в тома число посредством назначаване на експертиза и/или справка от Службата по вписванията

4. При произнасяне на съда по претенция на ответника по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН в производство по реда на чл. 31 ЗН, следва ли да установи към кой момент са извършени твърдяните от ответника подобрения на наследственото имущество – преди да бъде извършено дарение в негова полза на същото това имущество или след него, респ. когато наследодателят е бил жив и не е било открито негово наследство.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с Решение № 1152 от 14.11.2008 г. по гр.д.№ 4066/2007 г. на ВКС, V г.о., Решение № 785 от 30.06.2011 г. по гр.д.№ 1385/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 58 от 13.05.2003 г. по гр.д.№ 407/2002 г. на ВКС, І г.о., Определение № 183 от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 46/2012 г. на ВКС, І г.о., относно втория въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 580 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 1315/2019 г. на ВКС, І г.о., Решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538/2010 г. на ВКС, І г.о., относно третия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 186 от 12.05.2009 г. по гр.д.№ 188/2008 г. на ВКС, ІV г.о., относно четвъртия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 4247/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Въпроси №№ 1 и 2 от изложението към касационната жалба, касаещи разпределяне на доказателствената тежест при иск по чл. 30 ЗН, обуславят изхода на правния спор, но не са разрешени в противоречие с трайно установената практика на ВКС (Решение № 1180 от 01.11.2000 г. по гр.д.№ 1505/1999 г. на ВКС, II г.о., Решение № 1144 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 4899/2007 г. на ВКС, V г.о., Решение № 156 от 19.02.2009 г. по гр.д.№ 5392/2007 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 261 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 46/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 50 от 16.05.2014 г. по гр.д.№ 3614/2013 г. на ВКС, І г.о.), според която при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът трябва да установи наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а ответникът има интерес да установи, че няма накърняване на запазената част като докаже, че в наследството е имало и друго свободно, неразпоредено имущество, от което предявилият иска по чл. 30, ал. 1 ЗН наследник може да попълни запазената си част. Приетото от въззивния съд не е в противоречие и с посоченото от касатора решение Решение № 58 от 13.05.2003 г. по гр.д.№ 407/2002 г. на ВКС, І г.о., в което е посочено, че ответникът, който претендира запазване на безвъзмездното разпореждане, тъй като останалото имущество е достатъчно, за да покрие запазената част на ищеца, следва да установи какво включва наследствената маса. С оглед изложеното въпроси №№ 1 и 2 не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Същото се отнася за въпрос № 3. Практиката на ВКС приема, че при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН, съдът е длъжен да даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН с всички нейни елементи (имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения), да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат (Решение № 209 от 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1539/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 30 от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 1999/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 126 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 4382/2019 г. на ВКС, І г.о.). Разпоредбата на чл. 31 ЗН относно формиране на наследствената маса е императивнa. Ако докладът на първата инстанция е непълен по отношение на обстоятелствата, които подлежат на доказване, пропуските следва да се отстрани от въззивния съд, независимо че липсват оплаквания във въззивната жалба - т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 35 от 15.04.2016 г. по гр.д.№ 3415/2015 г. на ВКС, І г.о. От данните по делото се установява, че с определение № 260 433 от 29.09.2020 г. въззивният съд е указал на страните да уточнят какво имущество е оставила в наследство общата наследодателка И. С. към момента на смъртта й, както и какви други безвъзмездни разпореждания са били извършени приживе от нея и в чия полза. В изпълнение на дадените указания нито една от страните по делото не е изложила твърдения за друго имущество, което да се включва в наследството, извън притежаваните от наследодателката И. С. идеални части от парцел ** в кв.138 по плана на [населено място] и идеални части от построен върху него гараж. Имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си и което следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, се посочва от страните по делото. Задължение на съда е да определи нейната стойност по указания в закона ред. Съдът няма задължение служебно да проверява и да събира доказателства за това дали наследодателят притежава и друго имущество, което страните не сочат и за което по делото няма данни. Не е налице твърдяното от касаторите противоречие с Решение № 186 от 12.05.2009 г. по гр.д.№ 188/2008 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като същото е постановено при различна фактическа обстановка - за разлика от настоящия случай, по това дело е имало данни и доказателства и за друго имущество на общия на страните наследодател, което да бъде включено в масата по чл. 31 ЗН, като съдът е следвало да събере доказателства за неговата стойност чрез назначаване на съдебна експертиза.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 4. В Решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 4247/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което се позовават касаторите, е прието, че искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е особено приложение на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, когато наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг начин (с дарение, завещание, ползване на имота за определено време). В последователната практика на ВКС е прието, че за да е налице възнаграждаване по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, е необходимо наследникът, който има принос за увеличаване на имуществото на наследодателя, да е получил от наследодателя облага, съизмерима с неговия принос, без да е необходимо да е налице пълен икономически еквивалент. Прието е, че при преценката дали наследникът е бил възнаграден за приноса си да се увеличи наследството, следва да се вземат предвид всички актове на облагодетелстване на наследника от наследодателя, независимо дали те предхождат или следват във времето осъществяването на приноса от страна на наследника. Изводите на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия