Определение № 444 от 22.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2284/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Ж., представляван от адв. Я., срещу решение № 1226 от 30.12.2013г. по в.т.д. № 2033/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 3308 от 05.07.2013г. по гр.д. № 13295/2012г. на Варненски районен съд, 26 състав са отхвърлени предявените от касатора срещу „И. България” З. искове за заплащане на следните суми: сумата 12 675 лева, представляваща дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение по риска „Кражба на МПС” за л.а. „Ауди А3” с ДК [рег.номер на МПС] по застрахователна полица № [ЕГН]/00, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.208, ал.1 КЗ и сумата 770,75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.02.2012г. до 14.09.2012г., на основание чл.86 ЗЗД и касаторът е осъден да заплати разноски в размер на 1 987,70 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и задължителната практика на ВКС. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил фактическия състав на правото на застрахователя да откаже заплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение, което е значително с оглед неговия интерес, съобразно разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: „При имуществена застраховка „КАСКО” на МПС неуведомяването на застрахователя за смяната на собственика на застрахованото МПС основание ли е за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение по смисъла на чл.211, ал.1, т.2 КЗ при възникване на застрахователно събитие?”.Поддържа противоречие на въззивното решение с постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 15 от 12.04.2012г. по гр.д.№ 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. Ответникът „И. БЪЛГАРИЯ” З., на чието място е конституиран в качеството на ответник по исковете и по касационната жалба [фирма], оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е формулиран въпрос, а са изложени единствено основания за неправилност на решението, както и сочените от касатора решения не са постановени по сходни юридически казуси. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за безспорно между страните, че на 11.07.2011г. между ответното застрахователно дружество и К. Н. Н. е сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка с клауза „М. каско”, покриваща рисковете пожар, природни бедствия, ПТП, кражба чрез взлом или грабеж на цялото МПС, умишлени действия, паркинг, за л.а. „Ауди А3” рег. [рег.номер на МПС] със застрахователна сума 13 000 лева и срок на действие от 12.07.2011г. до 11.07.2012г., както и че са заплатени първите три вноски от застрахователната премия. Приел е за безспорно и обстоятелството, че на 07.11.2011г. автомобилът е бил продаден на ищеца В. И. Ж., както и че на 11.01.2012г. последният е заявил кражба на автомобила, като по случая е образувано досъдебно производство. Приел е за безспорно между страните и това, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилата смяна на собствеността едва след настъпване на застрахователното събитие „кражба” на процесното ПТП. Въззивният съд е обсъдил разпоредбите на чл.212, ал.1 и чл.211 КЗ и е изложил съображения, че основен принцип при застрахователния договор е принципът на изключителната добросъвестност, поради което от съществено значение за носенето на риска са обстоятелствата, при които застрахователят е поел това задължение, да останат непроменени. Приел е, че страните могат да уговарят съобразно чл.211, т.2 КЗ обстоятелства, които ще се считат за съществени за носене на риска и неизпълнението на които ще се счита за основание да се откаже да се изплати застрахователно обезщетение. Взел е предвид чл.8, т.4 от Общите условия, които страната е приела при подписване на застрахователния договор и съгласно които промяната на собствеността ще се счита за съществено обстоятелство, поради което при неизпълнение на задължението за уведомяване и настъпване на застрахователното събитие преди уведомяването застрахователят може да откаже да изплати застрахователното обезщетение. С оглед на това е приел, че предявеният иск е неоснователен, което обуславя неоснователност и на акцесорния иск. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният материалноправен въпрос, дали неуведомяването на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС” за смяната на собственика на застрахованото МПС съгласно изискването на чл.212, ал.1, предл.второ КЗ е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на новия собственик по смисъла на чл.211, ал.1, т.2 КЗ при възникване на застрахователно събитие, е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика – решение № 15 от 12.04.2012г. по гр.д.№ 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността на застрахования по имуществена застраховка „Каско на МПС” автомобил, съгласно чл.212, ал.1, предл.2 КЗ, не предпоставя автоматично изгубване на право на застрахователно обезщетение за приобретателя, тъй като същият встъпва в правата по застрахователния договор и неуведомяването не е предвидено от закона като условие за встъпването или за отпадане на настъпилите му по силата на закона правни последици, както и няма законово предвидено основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължението по чл.212, ал.1, предл.2 КЗ. Поради това следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване с оглед извършване на преценка за съответствие на въззивното решение с посочената практика. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 268,92 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,