Определение № 24 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4490/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от адв. А. Г., адв. М. Моравски, адв. М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М., срещу определение № 409 от 23.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 292/2021 г. на Габровския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 288 от 29.04.2021 г. на Габровски районен съд постановено по гр. д. № 597/2021 г., с което е върната жалбата им срещу действията на органа по настойничество и попечителство в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ Хризантема И. А. С. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите намират определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че въззивният съд се е солидаризирал с мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че жалбоподателите не са „заинтересовани лица“ по смисъла на чл. 161 СК. Твърдят и, че изводите на съда, изложени в обжалваното определение, де факто водят до извода, че поставеният под запрещение не може да се ползва от никаква закрила, особено съдебна такава, ако неговите настойници, роднини и отговорните административни органи бездействат. Считат, че подобен извод е неприемлив, тъй като противоречи както на ЕКПЧОС, така и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Според тях и двете инстанции са формирали крайните си изводи, като са използвали дискриминиращ, предрасъдъчен подход, какъвто е категорично забранен от действащото право. В изложението към жалбата се сочи, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Как следва да тълкува разпоредбата на чл. 161 ГПК, по отношение на това кои лица имат правен интерес да обжалват действията и бездействията на Органа по ностойничество и попечителство? Дали в този кръг попадат само „Близки и роднини“ или, с оглед на специфичната уязвимост на поставените под запрещение и множеството фактически и правни ограничения, пред които са изправени и които ги възпрепятстват да имат достъп до редица свои фундаментални права, този кръг може да бъде разширен максимално, с оглед осигуряване на възможност и на граждани /вкл. адвокати/ да предприемат действия в защита на поставени под запрещние, вкл. да обжалват действия на Органа по настойничество и попечителство?; 2/ Охранително, исково или административно е производството по чл. 161 СК?; 3/ В случаите, в които са налице данни за насилие извършено върху дете или поставено под запрещение лице, каква следва да е активността на съда, с оглед изпълнение на позитивните задължения на държавата за гарантиране на правата на пострадалите, произхождащи от чл. 3 ЕКПЧОС. Следва ли съдилищата да разглеждат поставените пред тях процесуални и материалноправни въпроси при съобразяване с тази разпоредба?Следва ли при произнасянето си съдилищата да държат сметка за тълкуването на закона в сметлината и от гледна точка на международните правни актове, по които държавата ни е страна?; 4/ В случай, в който се обжалва действие на Орган по настойничеството и попечителството, поставения под запрещение следва ли да се конституира като страна в производството? Следва ли да се конституират близки и роднини, в случаите, в които има данни за наличие на такива?; 5/ Следва ли съдът да следи служебно за наличие на конфликт на интереси между поставен под запрещение, настойник/попечител и Орган по настойничеството и попечителството и ако са налице данни за такъв конфликт, следва ли да се назначи особен представител на поставения под запрещение?; 6/ Как следва да се прилагат разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 КПХУ в производства по чл. 161 СК?; 7/ Допустимо ли е съдебен акт да бъде обоснован с очевидно предрасъдъчни мотиви, като тези, правещи директна връзка между здравословното състояние на едно лице и поставянето под запрещение, както и неспособността да волеобразува?; 8/ Какви са правните възможности на лице, поставено под запрещение което е и/или фактическо ограничено поради увреждане и липса на достъпност и процесуални улеснения, както и поради фактическото му възпрепятстване да има достъп до външния свят поради настаняване в контролирана среда / институция, ЦНСТ, психиатрична болница/ да реализира законните си права на защита от насилие и обезщетение, в случаите, в които настойника/попечителя отказва да извърши необходимото зазащита на тези права и/или контролиращите/управляващите мастото, в което е настанено лицето бездействат да му окажат необходимото съдействие. Въпросът се поставя в контекста на разпоредбата на чл. 13 КПХУ, както и на чл. 3, 8, 6 и чл. 13 ЕКПЧОС / пряко приложими съгласно чл. 5 КРБ/; 9/ Следва ли съдът да разгледа жалба срещу дейсвията на органа по настойничеството и попечителството, когато е сезиран от неоправомощено съгласно вътрешния правов ред лице, но когато са налице данни и са представени доказателства за нарушаване на правата на на поставения под запрещение? Следва ли в този случай съдът да назначи особен представител на лицето, в защита на чиито права е подадена жалбата? Позовават се на противоречие с норми на Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧОС/ И Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и решение № 12/17.07.2014 г. на КС по конст. д. № 10/2014 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Производството е образувано по жалба на адв. А. Г., адв. М. Моравски, адв. М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М. срещу действия на органа по настойничество и попечителство в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ „Хризантема“ И. А. С.. Същото е приключило с определение № 288/29.04.2021 г., с което като недопустима жалбата им е върната, а производството по делото е прекратено, като е приел, че жалбоподателите не са легитимирани по смисъла на чл. 161 от СК, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на закона, а именно роднини или близки на поставеното под запрещение лице. По така постановеното определение е образувано ч.гр. д. № 292/2021 г. пред Габровския окръжен съд, което е приключило с определение № 409/23.07.2021 г., в което е потвърдено първоинстанционното дело. Предвид изложеното, частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), въззивните решения по производства по чл. 161 СК не подлежат на касационно обжалване. Предмет на производството по гр.д. № 597/2021 г. на Габровския районен съд, е иск с правно основание 161 СК, поради което решението по това дело не би подлежало на касационно обжалване. Съответно - не подлежи на касационно обжалване и постановеното от Габровския окръжен съд въззивно определение № 409 от 23.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 292/2021 г. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на трето г. о.