Определение № 431 от 16.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-П. срещу определение № 1047 от 15.04.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 615/2011 г., с което е оставено без уважение искането на В. Д. М. за приемане на възражението й във връзка с издадената Заповед № 6468/07.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 10467/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд, 4 гр. състав. Искането е за отмяна на определението като неправилно. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касаторка обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на ПОС в обжалваното определение по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определението по чл. 423 ГПК за неприемане на възражение на длъжник, направено директно пред въззивния съд, не подлежи на последващ инстанционен контрол. Това е така поради обстоятелството, че тази част от заповедното производство въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в същото при наличие на изчерпателно уредени в процесуалния закон хипотези. В случай, че възражението бъде прието, се възстановява висящността на заповедното производство към момента по чл. 415 ГПК, а ако това възражение не бъде прието, то се възстановява стабилитета на издадената вече заповед за изпълнение – т.е. касае се за процесуален ред, сходен с производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303 ГПК. С произнасянето на ПОС производството по чл. 423 ГПК е приключило, тъй като то е извънинстанционно като насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете, постановено по този ред по принцип не подлежат на обжалване, както и липсва изрична норма, която предвижда тяхното обжалване, поради което постановеното от въззивния съд определение е окончателно. Неправилното посочване в диспозитива на обжалваното определение от 15.04.2011 г., че то подлежи на обжалване е ирелевантно, тъй като за функционалната подсъдност съдът следи служебно. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,