Определение № 2682 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 846/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Балканинвест“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. М. С. против решение № 312/05.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 479/2024г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 280/27.05.2024г. постановено по гр.д. № 172/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, поправено и допълнено с решение № 416 от 25.07.2024г. и с решение № 426 от 29.07.2024г. по същото дело, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на С. И. С. с ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед № 46/18.12.2023г. на управителя на „Балканинвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 129, т. 9 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и С. И. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на електробус“ при дружеството, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ работодателят е осъден да заплати на С. И. С. сумата от 11550 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение в периода 18.12.2023г. до 18.06.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2024г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане решението на въззивната инстанция да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е тълкувал превратно част от тях. Така, не е обсъдил доводите, че към момента на уволнението на работодателя не е бил известен факта, че ищецът е председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ към предприятието. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че във всички случаи на предвидена предварителна закрила работодателят е длъжен да се информира за наличието на такава закрила, а незнанието му е извинително само тогава, когато е отправил запитване и работникът не е отговорил. Предвид представеното удостоверение от КТ „Подкрепа“ към момента на уволнението, работодателят е нямало как да знае, а и да приеме, че ищецът е бил председател на синдикалната секция в предприятието. Следхождащото уволнението информиране от синдикалната организация за допусната техническа грешка в бащиното име на работника, са достигнали до работодателя два дни след връчване на заповедта за уволнение, поради което не могат да обусловят извод за незаконосъобразно упражнено право на уволнение. Оспорва в тази връзка правния извод в решението на ОС, че представляващият дружеството работодател обективно е знаел, че към 18.12.2024г. С. И. С. /а не С. М. С./ е председател на синдикалната секция като произволен. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. И. С., чрез процесуален представител адв. И. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на което ищецът заемал длъжността „шофьор на електробус“ при ответника. Със заповед № 46/18.12.2023г., връчена на работника на същата дата, трудовото му правоотношение е било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 186, чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 126, т. 9 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 /предл. първо и второ/ и т. 10 от КТ и цитирана уредба от Правилника за вътрешния трудов ред. Съгласно текста на заповедта С. И. С. системно нарушавал трудовата дисциплина, тъй като се е държал неуважително, грубо и арогантно към други служители и ръководители на „Балканинвест“ ЕООД, викал, обиждал ги, заплашвал ги, а на проведена на 14.12.2023г. среща с кмета на [община] изложил неверни твърдения, с цел да злепостави ръководството на дружеството съгласно постъпила жалба и две докладни записки. От събраните по делото писмени и гласни доказателства приел за установено, че към 18.12.2023г. ищецът е бил председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в предприятието на ответника. Преди налагане на дисциплинарното наказание, на работодателя е било представено на 14.12.2023г. удостоверение № 6 на КТ „Подкрепа“, в което било отразено, че към момента на издаване на удостоверението синдикалната секция в предприятието на „Балканинвест“ ЕООД се представлява от председателя С. М. С., който следва да се ползва с предварителна закрила при уволнение. С удостоверение, предоставено на работодателя на 20.12.2023г., управителят на „Балканинвест“ ЕООД е бил уведомен за допусната фактическа грешка при посочване на бащиното име на председателя, който е С. И. С., а не С. М. С.. Въз основа на показанията на свидетеля Ц. П. – регионален председател на КТ „Подкрепа“, [населено място], както и от съдържанието на писмо с вх.рег. № 63-06-8/15.12.2023г. въззивният съд приел, че законният представител на дружеството-работодател – П. К., обективно е знаел, че към 18.12.2023г. именно С. И. С., а не С. М. е бил председател на синдикалната секция в предприятието. В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за неспазена закрила относима към ръководството на синдикална организация по чл. 333, ал. 3 от КТ; за злоупотреба с право от страна на ответника, който фактически е знаел приложимостта на закрилата спрямо ищеца, но се е възползвал от допусната в удостоверение на КТ „Подкрепа“ техническа грешка при изписване на бащиното му име, както и поради това, че е упражнил потестативното си право поради упражняваната от работника синдикална дейност; че не е извършил вменените му със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина; че описаните деяния по същество не представляват такива нарушения, а наложеното наказание не е съответно на тежестта на същите. При тези факти, от правна страна въззивният съд е обосновал, че при всяко прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, при които е предвидена предварителна закрила, какъвто е и случаят на прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, работодателят следва да се информира за наличието на такава закрила. Обосновал, че за да се ползва от предварителната закрила работникът следва да е уведомил работодателя си, че се ползва от такава, и тогава работодателят следва да поиска и получи от съответния синдикален орган предварително съгласие за прекратяване на правоотношението с работника. Незнанието на работодателя за ползвана от работника закрила е извинително само тогава, когато той е отправил запитване и работникът не му е отговорил. В случая отбелязал, че работодателят на общо основание е следвало да отправи запитване до КТ „Подкрепа“ дали ищецът се ползва с предварителна закрила и да поиска съгласие за дисциплинарното му уволнение, което не е сторил. Въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, извел правен извод за недобросъвестност на работодателя при упражняване на потестативното си право – наличието на допуснатата фактическа грешка в бащиното име на председателя на синдикалната секция в удостоверение № 6 на КТ „Подкрепа“ е използвано от работодателя да злоупотреби с правото си като не отправи нарочно питане до работника дали се ползва от закрила, респективно да отправи искане за съгласие до КТ „Подкрепа“ преди уволнението му. При тези факти обосновал, че предварителната закрила, от която работникът се ползва не може да се приеме за преодоляна. На това основание обосновал незаконосъобразност на уволнението. Подчертал допълнително, че по делото не са установени и вменените на работника нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание. В тази насока анализирал събраните в съвкупност писмени доказателства, които обсъдил като недостоверни и неподкрепени от други доказателства, а от събраните гласни доказателствени средства – опровергани. В заключение обосновал незаконосъобразност на уволнението, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът „Балканинвест“ ЕООД обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими за точното прилагане на закона и за развитие на правото следните въпроси: 1/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ във всички случаи на закрила по чл. 333 от КТ? 2/ Длъжен ли е работодателят във всички случаи преди налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ да отправи запитване към работника или служителя, дали последният се ползва от някакъв вид закрила по чл. 333 от КТ? 3/ Следва ли законосъобразността на уволнението да се преценява с оглед на това, че към момента на уволнението до работодателя е достигнала сгрешена информация от синдикалната организация, която не предполага наличие на закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ? За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Първият въпрос не е включен в предмета на спора, нито е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът дали разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е приложим и за закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ не е обсъждан, нито решен в обжалваното решение на въззивната инстанция, която не е изложила изрични мотиви в тази насока, поради което е неотносим към обстоятелствата по делото и изхода на конкретното дело. Въпросът поради това не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Останалите въпроси обобщено касаят предпоставките за възникване на задължение на работодателя да проведе процедурата по чл. 333 от КТ като условие за законосъобразност на уволнението. Поставени са в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че в хипотеза на чл. 333, ал. 3 от КТ, работодателят няма задължение да събира, а работникът или служителят следва доброволно да предостави информация за качеството си на синдикален ръководител или секретар, за да се ползва от особената закрила на закона, както и че достигналото до работодателя уведомление на 14.12.2024г., в чието съдържание е допусната техническа грешка, изразяваща се в погрешно посочване на бащиното име на председателя на синдикалната организация в предприятието е обстоятелство, оправдаващо непоисканото от работодателя предварително разрешение за уволнение на ищеца. В обобщен вид въпросът е част от предмета на спора и решението по него е обусловило правораздавателната воля на съда и изхода на делото. По въпроса обаче не е налице, както допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, на която касаторът се позовава, така и тази по т. 1 от цитираната разпоредба. Установена е практика на ВКС, намерила израз в Решение № 102/27.05.2014г. по гр.д. № 1203/2012г., ІІІ ГО, Решение № 66 от 12.02.2014г. по гр.д. № 5417/2013г., IV ГО; Решение № 169 от 30.05.2013г. по гр.д. № 869/2012г., IV ГО; Решение № 48 от 29.01.2010г. по гр.д. № 5061/2008г., III ГО и много други, в която са дадени разяснения във връзка с правната същност и приложението на предварителната закрила при уволнение. Дадено е разрешение че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да защити работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни причини. В хипотезата на чл. 333, ал. 3 от КТ, предварителното съгласие на синдикалния орган е елемент от фактическия състав на визираните в текста уволнителни основания при прекратяване на трудовото правоотношение със синдикален ръководител или секретар. Предназначението на предварителната закрила в хипотеза на чл. 333, ал. 3 от КТ е да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя, с нея се ползва синдикалното ръководство в предприятието и ръководството на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган /т.е. лицата, представляващи организацията и отстояващи синдикалните интереси, но само ако съответната организация има структура в предприятието/ и тя е с обективен характер – за прилагането й е достатъчно работникът обективно да притежава визираното в чл. 333, ал. 3 от КТ качество – независимо дали работодателят е знаел за това. Като автор на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, работодателят е длъжен да спази всички законови изисквания за издаването й. За целта той трябва да извърши проверка дали са налице необходимите предпоставки за това – при спазването на какви конкретни условия тя може да бъде издадена. В частност той е длъжен да провери дали уволняваният работник се ползва със закрила като синдикален деец. При релевирано основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ е приложима в случаите, когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за нея, бидейки добросъвестен по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ. Тогава работодателят е задължен да спази изискванията на закрилата да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган. В случай, че незнанието на работодателя е резултат на липса на отправено питане до работника или служителя за наличието на закрила, включително и такава по чл. 333, ал. 3 от КТ, то тогава работникът се ползва от закрилата. Единственото изключение, при което закрилата при уволнение се счита за преодоляна, а законовите изисквания за законосъобразното издаване на заповедта за уволнение – за спазени, е когато работникът или трето лице /синдикалната организация/ умишлено е затаило информация или умишлено е въвело работодателя в заблуждение, вследствие на което последният е предприел незаконното уволнение. В разглеждания случай, въззивният е основал решаващата си воля на установеното по делото, че към момента на уволнението му ищецът обективно е имал качеството председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в „Балканинвест“ ЕООД, [населено място]; още преди издаване на заповедта за уволнение на работодателя е било известно обстоятелството, че ищецът е бил председател на синдикалната секция учредена към предприятието и се ползва с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ /в който смисъл са и представените доказателства, вкл. и показанията на свидетелката Ц. П.; писмо с вх. рег. № 63-06-8/15.12.2023г.; заявление до работодателя от 19.01.2024г. от С. И. С./; че работодателят не е отправил запитване до работника дали се ползва от закрила при уволнение, както и не е поискал предварително съгласие на синдикалния орган и безспорно такова съгласие не е било дадено към момента на връчването на заповедта. В този смисъл са и решаващите мотиви на съда, а именно че от значение е единствено дадено ли е предварително – към момента на връчване на заповедта съгласно чл. 333, ал. 7 от КТ – съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната организация, каквото в случая няма. Развитите допълнителни мотиви във връзка с данните за допусната техническа грешка в бащиното име на работника в издадено преди уволнението удостоверение от председателите на Синдикалния регионален съюз и на Националната федерация ФТР „Подкрепа“ са в отговор на възраженията на работодателя, че не му е било известно качеството на ищеца на председател на синдикалната секция в предприятието му, които въз основа съвкупна преценка на доказателствата по делото приел за неоснователни. От друга страна въпросът ползват ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието е разрешен по задължителен начин в ТР № 9 от 12.12.2014г. по тълк.д. № 9/2013г. на ОСГК на ВКС. Съгласно даденото в него разрешение с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател и секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната секция, учредена към съответното поделение – самостоятелен работодател. В конкретния случай въззивният съд приел за установено по делото, че синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в „Балканинвест“ ЕООД, [населено място] е редовно регистрирана към Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ към Национална федерация ФТР „Подкрепа“ – синдикат на транспортните работници. Синдикалната секция е учредена и структурирана към предприятието на работодателя „Балканинвест“ ЕООД, [населено място], което е едно. На изборно събрание на синдикалната секция проведено на 01.12.2023г. за председател на организацията е избран С. И. С., а за първи секретар Т. С. С.. Следователно по делото е установено, че синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ е структурирана към предприятието на работодателя, поради което предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната секция, учредена към дружеството – работодател. При така приетите факти, въззивният съд не се е отклонил от дадените в практиката на ВКС разрешения. Приел е, че във всички случаи на предварителна закрила работодателят е този, който следва да се информира за наличието й и че незнанието за съществуването й е извинително единствено, когато работодателят е отправил запитване до работника и последният не му е отговорил. Обосновал, че в конкретния случай от писмените доказателства е установено, че ищецът е избран за председател на секцията и че преди уволнението работодателят е знаел за това му качество. Предварително съгласие на синдикалния орган не е изискано от работодателя, не е дадено, поради което на това основание предприетото уволнение е незаконно. Тези мотиви на въззивното решение съответстват и не противоречат на практиката на ВКС. Тази практика е константна и трябва да бъде следвана. Установяването на друга практика по поставения въпрос не би имало приносен характер за развитието на правото, нито за точното приложение на чл. 333, ал. 3 от КТ. Не е налице съответно допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3, нито тази по т. 1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 2360 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение