Определение № 50577 от 21.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 560/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н., чрез процесуален представител, против Решение № 164 от 23.11.2021г. по в.т.д. № 452/21г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 10 от 24.06.2021г. на Шуменски окръжен съд, постановено по т.д. № 97/ 2020г. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Н. В. Н. срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол-Шумен“, [населено място], иск с правно основание чл.25, ал.4 във вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ за отмяна решението на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 02.09.2020г., потвърждаващо решение на Дисциплинарния съд при сдружението, с което на ищеца е наложено наказание лишаване от право да бъде избиран в ръководните органи на дружинки и сдружението за срок от една година и лишаване от право да участва в ловни излети за срок от три месеца, считано от откриване на ловния сезон. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът излага съображения за неоснователност на направения от въззивния съд извод, че в жалбата не е оспорил фактическите констатации на първоинстанционния съд, в решението на който липсва каквато и да е преценка на събраните по делото доказателства относно извършено ли е от жалбоподателя нарушение „бракониерство“, коя разпоредба от Устава или от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е нарушил, доказано ли е това нарушение по безспорен начин и законосъобразно ли е наложеното за това нарушение наказание. Излага съображения, че в хипотезата на оспорвано решение на ОС на Сдружението за санкциониране на негов член при предявен конститутивен иск по чл.25, ал.6, във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ се включва и проверка на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя санкция, а не само процедурните правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му. Намира за постановен в разрез с установената съдебна практика направеният от въззивния съд извод, че не е налице императивно законово изискване визираните в устава нарушения да съответстват на тези, установени със закон – ЗЛОД и ЗОБВВПИ, нито да се реализират при наличие на предпоставките и в съответствие с процедурата, предвидени в административнонаказателните разпоредби на съответни специални закони. За необоснован сочи изводът на въззивния съд, че в компетенциите на свидетеля С. С. влизат извършването на проверки и установяването на нарушения, предвидени в устава. Излага съображения, че в нарушение на закона въззивният съд приема, че след като в чл.24, ал.3,б.“ж“ от Устава на сдружението изрично е предвидено, че за извършено нарушение „бракониерство“ се налага единствено наказанието „изключване“, нямало пречка и е допустимо на нарушителя да се наложат по-леки наказания, което намира за недопустимо и като своеобразно доказателство за неустановеност по безспорен начин на извършено бракониерство. Изразено е и несъгласие с извода на въззивния съд, че наложеното наказание не е неясно формулирано. Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1 .Следва ли да бъде потвърдено решение на общо събрание на сдружение без да бъде доказано с надлежни доказателства дали е извършено деяние, което се квалифицира като „бракониерство“? 2. Предвидената от ЗЮЛНЦ автономия на сдруженията дерогира ли действието на специалните закони, а именно в конкретния случай ЗЛОД и ЗОБВППИ? 3. Законосъобразно ли е ОС на Сдружение да постанови санкция в нарушение на устава си? Допълнителната предпоставка обосновава с противоречие на въззивното решение с Решение № 318 от 04.02.2019г. по т.д. № 808/2018г. на ВКС, ІІ т.о. Сочи, че по поставените въпроси има противоречие в практиката на ВКС, без да сочи такава, както и липсвало единно становище в правната доктрина. Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с твърдението за постановени две съдебни решения на същия АС-Варна, цитирани, но неприложени, касаещи абсолютно идентични решения на ОС на сдружението, от същата дата, за същото събитие, с които са отмени решенията на ОС. Ответникът по касационната жалба Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол-Шумен“, [населено място] в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, е оспорил предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а по същество е навел доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е взел предвид, че предявеният конститутивен иск с правно основание чл.25,ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ е за отмяна решение на ОС на ответното сдружение, проведено на 02.09.2020г., по т.9 от дневния ред, с което е потвърдено наложеното на ищеца наказание по д.д. № 1/2019г. на Дисциплинарния съд на сдружението. В исковата молба се твърди материална незаконосъобразност на обжалваното решение на ОС, като се сочат следните нарушения на закона и устава: неспазване на срока от страна на Дисциплинарния съд, определен в чл.24, ал.32 от Устава; нарушаване презумпцията за невинност, установена в чл.31, ал.3 от Конституцията на РБ, по причина, че в протокола по дисциплинарно дело №1/2019г. ищецът не е посочен в качеството на обвиняем, а като „нарушител“; липса на произнасяне по възражение вх.№25/13.02.2020г., съдържащо искане за отвод на членовете на УС, извършили проверката преди образуване на дисциплинарното производство; несъобразяване на административното производство от ТП на ДГС“Шумен“, приключило с акт, съгласно който не са констатирани допуснати нарушение на ЗЛОД и ЗОБВВПИ при процесния лов; неясна формулировка на нарушенията в дисциплинарното обвинение; нарушение на чл.24, ал.3,б.“ж“ от Устава, тъй като за действия, предвиждащи налагане на наказание „изключване“ са наложени наказания, предвидени за други нарушения, както и че сроковете на наказанията са неясни и създават правна неопределеност. Като е приел, че оплакванията в жалбата не са насочени срещу правилността на направените от първоинстанционния съд фактически констатации, въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение в частта на възприетата от съда фактическа обстановка. При произнасяне по конкретните оплаквания в жалбата, въззивният съд е съобразил, че всички оплаквания срещу законосъобразността на решението на върховния орган на сдружението са обосновани с твърдения за процедурна и материална незаконосъобразност на проведеното дисциплинарно производство, предвидено в Устава, потвърдено от ОСС в частта, отнасяща се до ищеца, с която са му наложени посочените дисциплинарни наказания на основание чл.24, ал.3, б.“г“ и б.“д“ от Устава. Прието е, че дисциплинарното производство срещу ищеца е протекло в съответствие с правилата, предвидени в чл.24, ал.12 и ал.34 от Устава. След изложени съображения относно спецификата на формиране и функциониране на юридическо лице с нестопанска цел, както и че санкционната власт произтича от автономията на сдружението и детайлно се урежда в неговия Устав, въззивният съд е приел, че липсва императивно законово изискване визираните в устава нарушения да съответсват на тези, установени със закон - ЗЛОД и ЗОБВВПИ, нито да се реализират при наличие на предпоставките и в съответствие с процедурата, предвидени в административнонаказателните разпоредби на съответни специални закони. Следователно, въведените като основания по предявения иск твърдения за нарушения на дисциплинарния съд, извлечени от норми на НПК, АПК и други специални закони, изначално не са годни да обосноват изводи по предмета на спора. Отговорът на спорния въпрос дали ищецът е извършил нарушенията, за които уставът предвижда налагане на дисциплинарно наказание, не предполага провеждане на административно-наказателно или наказателно производство, по аргумент от чл.24,т.9 от Устава, съгласно който образуването на наказателно и административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността, както и от чл.96 от ЗЛОД, по силата на който, липсата на влязъл в сила акт на админстративнонаказващ орган за установяване на административно нарушение не е пречка да се приеме, че установените от Дисциплинарния съд действия на член на сдружението покриват елементите от фактическия състав на дисциплинарно нарушение, предвидено в устава на ответника, и че решението, с което е приключило дисциплинарното производство, е валидно, допустимо и законосъобразно. За да приеме за неоснователно оплакването на ищеца, че в протокола по дисциплинарното дело последният фигурира не като „обвиняем“, а като „нарушител“, въззивният съд се е обосновал с липсата на приложимо правило в Устава на сдружението по този въпрос, както и че качеството на „обвиняем“ е относимо към страна в съдебната фаза на наказателното производство. По същия аргумент - за липса на предвидени в Устава правни последици от неспазване на срока по чл.24, ал.32, изр.2 от същия, което да обуслови недействителност на решението на Дисциплинарния съд, съответно за незаконосъобразност на потвърждаващото го решение на ОСС, въззивният съд е приел за неоснователно оплакването за неспазване на преклузивния, според ищеца, а според направеното от съда тълкуване – инструктивен, срок за изготвяне на мотивите към решението. За недостатъчни са приети сочените от ищеца обстоятелства и представените в подкрепа на твърдението доказателства, че членовете на УС, на които е възложено изготвянето на доклад, е следвало да си направят самоотвод по чл.24, ал.17, изр.2, след подаване на възражение вх.№ 25/13.02.2020г., а искане за отвод на лицата, на основание чл. 24, ал.17, изр. 2 пред Управителния съвет не било заявявано, с което е отречено основателността на оплакването за допуснато нарушение от Дисциплинарния съд. Във връзка с оплакванията за неясна формулировка на нарушенията и на сроковете на наложените наказания в дисциплинарното обвинение, както и за нарушение на чл.24, ал.3,б.“ж“ от Устава, въззивният съд е констатирал непълнота на приложения от ищеца препис на дисциплинарно обвинение по дисциплинарното производство, в който по неясни причини липсва именно стр.5, в която следва да са подробно описани преди диспозитивната част нарушенията, допуснати от ищеца. Същите обаче са посочени точно, ясно и изчерпателно в диспозитивната част на обвинителния акт: 1/ допускане да бъде осъществен ловен излет без да е попълнено разрешителното за лов с всички участници в ловния излет и дописването им в същото при проверката - нарушение на чл.86, ал.4 от ППЗЛОД; 2/ осъществяване на лов извън определеното в разрешителното ловище, а именно - във 2-ро ловище „Баламица“, ПЛСР, Новосел, без да има разрешително за лов за това ловище – нарушение на чл.57 от ЗЛОД; 3/ движение извън определеното в разрешителното ловище, а именно - във 2-ро ловище „Баламица“, ПЛСР, Новосел, без да има разрешително за лов за това ловище, с извадено от калъф и сглобено оръжие без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба – нарушение на чл.43, ал.3,т.1 от ЗЛОД и чл.96, ал.4 от ЗОБВВПС. За установени по безспорен начин от съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число от разпита на свидетеля С. И. С., в чиито компетенции именно е извършването на проверки и установяването на нарушения, предвидени в Устава като основания за налагане на дисциплинарните наказания, в качеството му на специалист по ловно-стопанска дейност в „ЛРД Сокол-Шумен“ от 2014г., въззивният съд е приел за доказани посочените в дисциплинарното обвинение нарушения. След потвърждаване на наказанията от ОСС не съществува неопределеност и неяснота относно периода от време, в които наказанията са текли, а именно, считано от 02.09.2020г. По отношение оплакването за допуснато нарушение на чл.24, ал.3,б.“ж“ от Устава, тъй като за действия, предвиждащи налагане на наказание „изключване“ са наложени наказания, предвидени за други нарушения, въззивният съд е приел, че след като Дисциплинарният съд е отказал предложението на обвинителите за налагане на най-тежкото наказания – изключване, е имал възможност и е било допустимо да наложи по-леки наказания от изрично предвидените за тези нарушения. Съобразена е разпоредбата на чл.24, ал.5 от Устава, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и други смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Съответно, ако се приеме тезата на ищеца за налагане само и единствено на най-тежкото наказание, спазването на правилата на чл.24 от Устава при определянето на съответстващи на тежестта на конкретни нарушения наказания, би било изключено. По тези съображения за неоснователност на предявения иск и поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, е потвърдено първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индиви- дуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. След съобразяване с посоченото тълкуване, настоящият състав намира, че формулираните от касатора първи и трети материалноправни въпроси се отнасят изцяло до правилността на постановеното от Апелативен съд –Варна решение в частта, с която са отхвърлени възраженията на ищеца за недоказаност на извършеното деяние, квалифицирано като „бракониерство“, както и това за незаконосъобразност на наложената от ОС в нарушение на Устава санкция. Първият въпрос е предпоставен от несъгласието на касационния жалбоподател с извода на въззивния съд за доказаност на посочените в дисциплинарното обвинение нарушения въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, включително и от събраните в първоинстанционното производство показания на свидетеля С. И. С., в чиито компетенции именно е било извършването на проверки и установяването на нарушения, предвидени в Устава. Третият въпрос обективира несъгласието на касатора с извършеното от въззивния съд съобразяване с чл.24, ал.5 от Устава, допускащ налагането на по-леко дисциплинарно наказание за съответното нарушение в зависимост от формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и други смекчаващи вината обстоятелства, при обуславяне законосъобразността на наложените в случая по-леки наказания от предвиденото в Устава за нарушението „бракониерство“ – изключване от сдружението. В Устава на сдружението не е предвидена неприложимост на правилото на чл.24, ал.5 от Устава при реализиране на дисциплинарна отговорност за нарушение, квалифицирано като „бракониерство“. Вторият от поставените въпроси е обусловен от съдържащото се в касационната жалба оплакване за несъобразяване от въззивния съд с обстоятелството, че при проверката на компетентни по ЗЛОД органи – гл.експерт в РДГ-Шумен и служители на РУ на МВР –Шумен е констатирано, че няма извършени нарушения нито на ЗЛОД, нито на ЗОБВВПИ. Видно от мотивите на обжалвания акт съдът не е обсъждал актове, съставени от съответните компетентни органи, на които се позовава касаторът, срещу което липсва оплакване в касационната жалба, съответно изведен в изложението правен въпрос. Предвидената от ЗЮЛНЦ автономия на сдруженията е преценена от съда като разполагане на сдружението със самостоятелна санкционна власт само да определя правилата за наказване при наличие на виновно поведение, като реализацията на дисциплинарната отговорност не предполага провеждане на административно-наказателно или наказателно производство, изрично залегнало в чл.24,т.9 от Устава. Въззивният съд е обосновал извода за законосъобразност на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност, поради съобразяване с Устава на сдружението, разгледана като самостоятелна и различна от тази за реализиране на наказателната и административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН за същото деяние, основана на специалните закони – ЗЛОД и ЗОБВППИ, а не въз основа на извод за дерогиране на тяхното действие. Следователно, въпросът не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на решението до касационно обжалване. Независимо от неустановяване на основната предпоставка за достъп до касация, следва да се отрази, че и поддържаните допълнителни предпоставки по тези въпроси не са налице. Посоченото Решение № 318 от 04.02.2019г. по т.д. № 808/2018г. на ВКС, ІІ т.о. не е релевантна практика, доколкото обжалването е допуснато по въпрос за нарушаване правото на защита на изключен от ловно рибарското сдружение член, на когото не е изпратено предупреждение за изключване, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушения, в дневния ред на ОС не са посочени такива, относими към нарушения на процедурни правила, гарантиращи правото на защита, каквито не са въведени с исковата молба по настоящото дело. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или неточни законови разпоредби или от промяна или осъвременяване на съществуваща практика с оглед промени в законодателството и обществените отношения. В случая позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е бланкетно. Касационното обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена или изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Твърдението, че обжалваното решение противоречи на други решения, постановени от въззивния съд, касаещи същото решение на Общото събрание на сдружението, освен, че не са представени, не представлява основание по разглеждания критерий. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното сдружение разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК