Определение № 1514 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Т., подадена чрез процесуален представител адв. А. А. против част от решение № 4183/10.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 8401/2023г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 7208/09.05.2023г. постановено по гр.д. № 37967/2022г. по описа на СРС, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Ц. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 4711.84 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот – ап. 25, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; сумата 677.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху същата главница за периода от 15.09.2020г. до 14.06.2022г. и сумата 55.68 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.08.2022г. до окончателното плащане на задълженията. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца. В частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над 4711.84 лева до сумата от 5179.19 лева – цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., и за сумата 11.33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 14.06.2022г., начислено върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, дължима за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд неправилно е приел, че той като наследник по закон на Й. Г. Н. дължи исковите суми и че е обвързан от договорно правоотношение по доставка на топлинна енергия за топлоснабдения имот, както и че приетите по делото писмени доказателства отразяват реално измерено и потребено количество топлинна енергия при липса на данни за начина на изчисление на претендираните суми. Поддържа, че съдът не е съобразил, че уредите за дялово разпределение не представляват уред за търговско отчитане, а топломер в процесния имот липсва. Не е отчел също, че не може да се определи енергията за топла вода и за отопление на всички абонати поотделно в една сграда щом не може да се определи каква енергия се разпределя между тях. Писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Топлофикация – София“ ЕАД, както и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не са представили. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: на 23.10.1989г. е сключен договор за дарение, оформен в НА № 10/1989г., по силата на който Й. Г. Н. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент № 25, находящ се в [населено място],[жк]бл. В-34, вх. А, ет. 7. Съгласно удостоверение от ГИС имотът има актуален административен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]. Със заявлениедекларация вх. № 1924/31.08.2007г. Й. Г. Н. поискал ищецът да му открие партида за топлоснабдяването на имота, приел ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в [населено място] и декларирал, че домакинството му се състои от 1 член. От отбелязването върху заявлението-декларация, а и от писмените доказателства по делото и заключения на СТЕ и ССчЕ, неоспорени от страните, въззивният съд приел, че на името на Й. Г. Н. била открита партида за топлоснабдяването на процесния имот с аб. № 225464. Приел, че от счетоводното откриване на партидата на името на Й. Г. Н. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между страните. От изготвена служебна справка установил, че Й. Г. Н. е починал на 25.04.2022г., а негов единствен наследник по закон е ответникът Ц. Г. Т.. Като безспорно по делото отчел, че сградата в режим на ЕС, находяща се на описания адрес през процесния период е била топлоснабдена, а въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. приел за установено количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Въззивният съд приел, че от заключението на изготвената по делото СТЕ е установено, че разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването. Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г. са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР изравнителни сметки за процесния период. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния период към начислената сума за периода по фактури в размер на 4722.34 лева, следва да се приспадне сумата по изравнителните сметки от 10.50 лева. Така, цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност 4711.84 лева за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. От заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните записвания при ищеца за процесния период приел за установено, че на абоната са начислени суми за доставена топлинна енергия по фактури, на обща стойност 4722.34 лева, при отчитане на изравнителни сметки за процесния период на обща стойност 10.50 лева за възстановяване на абоната. Данни за извършени плащания за периода не са установени. Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че страните са били обвързани от действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. При кредитиране на неоспорените по делото в срока по чл. 200 от ГПК заключения на СТЕ и ССчЕ обосновал, че цената на доставената до имота ТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. възлиза на сумата 4711.84 лева, която сума не била заплатена. Като наследник по закон, приел, че ответникът отговаря за задълженията на оставеното от Й. Г. Н. наследство, вкл. за цена на доставената в имота ТЕ. Обосновал извод, че предявеният иск е основателен и доказан до размер на сумата 4711.84 лева, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Ц. Г. Т. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поставяйки следните правни въпроси: 1/ Съществува ли правна възможност доставчик на услуга да задължи едностранно едно лице да плаща предоставена от този доставчик услуга без да съществува договор между него и това лице за доставка на тази услуга и без да има конкретни условия, с които това лице да се е съгласило? 2/ Допустимо ли е ищецът да се позовава на Протокол на ОС на ЕС, в който се намира топлоснабдения имот и в който е взело решение за сключване на договор с фирма за извършване на услугата топлинно счетоводство, без да присъства подпис на собственик на имот, намиращ се в ЕС? 3/ Допустимо ли е съдът да се позовава в осъдителното си решение на употребена реално топлинна енергия, изчислена с уреди за дялово разпределение, които не представляват уред за търговско отчитане и допустимо ли е съдът да се основава в решението си на ежемесечните сметки за употребена енергия, в които данните се базират на количества, които не са реално измерени? 4/ Допустимо ли е съдът да основава осъдително решение на извлечение от сметки по месеци за предоставена топлинна енергия на имот, което не съдържа никаква информация за употребената енергия и за начина на изчисляване на дължимите суми, няма издател и не носи никакъв подпис на издател и именно на такова извлечение е основано и заключение на СТЕ по делото? Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: Поставените от касационния жалбоподател въпроси обобщено отразяват оспорването му за липса на сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ и качеството му на потребител на топлинна енергия за конкретния топлоснабден обект; за обвързаността на етажния собственик от решението на ОС на ЕС, в която се намира обектът от уговорената услуга по топлинно счетоводство; във връзка с измерването на потребените количества и изчисляване на дължимата цена на топлинна енергия, както и с доказването на последните. Въпросите са част от предмета на разгледания съдебен спор и решението по тях е обусловило решаващата правна воля на съда и постановения резултат, поради което имат правно естество и значим характер. Разрешение по тях с общозначим характер е дадено в установената съдебна практика на ВКС, включително и със задължителен характер, към която настоящият състав на касационната инстанция се придържа и която трябва да се следва от съдилищата, поради което по повдигнатите въпроси не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, обуславяща приложно поле на касационното обжалване – разрешаването им да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на КС, в ТР № 2 от 25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, в ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, както и в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК е разяснено, че централното топлоснабдяване осигурява на потребителите си постоянен достъп до отопление в цялата сграда на регулирани от държавен орган цени и в настоящия момент липсва алтернатива за удовлетворяване нуждите на тези потребители с друг вид енергия; снабдяването с топлинна енергия се извършва от производител, топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия. Топлопреносните предприятия осъществяват експлоатацията на топлопреносната мрежа, която служи за пренос на топлинната енергия от топлоизточника до потребителите, и основното им задължение е да снабдяват с топлинна енергия потребителите при равни и недискриминационни условия. С приемането на ЗЕ /обн. ДВ бр. 107/09.12.2003г./ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост, като е възпроизведена уредбата на ЗЕЕЕ /обн. ДВ бр. 64/16.07.1999г., отм./, предвиждаща изискването топлоснабдяването на сградите в режим на етажна собственост да бъде извършвано само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия /чл. 133, ал. 2 от ЗЕ/; не се изисква съгласие на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост; присъединяването се извършва единствено при сключен писмен договор между производител и потребител /чл. 138, ал. 1 от ЗЕ/. Разяснено е, че е възприет нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество енергия /чл. 139 и сл. от ЗЕ/, а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата /чл. 153, ал. 2 от ЗЕ/. Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата /чл. 153, ал. 6 от ЗЕ/. Разяснено е още, че решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване на формална процедура и обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката /чл. 38 от ЗУЕС/. Поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, поради което § 1 от ДР ЗЗП е неприложим. Присъединяването на потребителите става чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция, която при потреблението за битови нужди се изгражда от топлопреносното предприятие и е негова собственост. Абонатна станция е уредбата, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЕ/. В абонатната станция се поставят средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия. Границата на собственост на съоръженията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда – етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации /чл. 156, ал. 2, т. 3 от ЗЕ/. Там се измерва топлинната енергия, постъпваща в сградата, със средствата за търговско измерване /топломери/, върху които се извършва метрологичен контрол по реда на чл. 23 и сл. от ЗИ. Доставената в абонатната станция топлинна енергия постъпва в сградната инсталация. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение, въведена у нас през 2001г. с чл. 11г от ЗЕЕЕ /отм./ Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Решаващите правни изводи залегнали в обжалваното решение не противоречат, а са съобразени с установената съдебна практика. За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответника за липса на пасивна материалноправна легитимация, за факта на реално потребление и за размера на претенцията. Приел е, че в качеството на собственик на топлоснабдения имот от 1989г., праводателят му Й. Н., а след смъртта му на 25.04.2022г., за задълженията му под формата на цена на доставена топлинна енергия в описания обект отговаря ответникът, в качеството му на негов единствен наследник по закон /чл. 60, ал. 1 от ЗН/. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ наследодателят на ответника е бил потребител на топлинна енергия по силата на закона. Съдът е намерил за доказано от представените по делото извлечения за начислените на потребителя суми, неоспорени документи за отчет и справки от фирмата за топлинно счетоводство, както и от заключенията на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, че по силата на съществуващото между наследодателя на ответника и ищеца облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия до процесния имот, ищецът е доставял до имота на потребителя топлинна енергия в обем, съответстващ на установената сума от 4711.84 лв. Приел е, че тя е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като са взети предвид броя отоплителни тела в жилището на ответника и че за включените в процесния период отоплителни сезони дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено на база реален отчет. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение