Определение № 738 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4015/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. М. М., Надежда М. М., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 135 от 3.06.2025г. по в.гр.д. № 88 по описа за 2025г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 486 от 14.11.2024г. по гр.д.№ 76/2026г. на ОС Плевен в частта, с която е осъдено „Булагрогруп“ЕООД да им заплати разликата над 67 330лв. до 101 390лв., на основание чл.189, вр. чл.190, ал.1 и чл.223 ЗЗД, представляваща паричната равностойност на дадените от ищците в замяна пет земеделски имота, поради разваляне на договор за замяна от 15.12.2017г., обективиран в н.а.№ ....../......, които имоти са отчуждени от ответника, както и в частта за разноските за разликата над 9 381.15лв.до 15 242.41лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за разликата над 67 330лв. до 101 390лв./т.е. за сумата от 42 060лв./, а в останалата част решение № 486 от 14.11.2024г. по гр.д.№ 76/2026г. на ОС Плевен е потвърдено, като са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Булагрогруп“ЕООД, представлявано от управителя, чрез процесуалния представител адвокат Г., с който се оспорват нейната допустимост и основателност, като излага доводите си по съществото на спора. Претендира направените разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за установено следното: На 15.12.2017г. ищците са прехвърлили на ответното дружество „Булагрогруп“ЕООД с н.а.№ 123 н.д.№ 309/2017г. правото на собственост върху пет недвижими имоти, които са били тяхна собственост по наследство, от които първите два са в землището на [населено място], а другите на [населено място], [община] /ПИ с ид................., с площ от 22 016кв.м., ПИ с ид.................., с площ от 12 702кв.м., ПИ с ид............................, с площ от 5 001кв.м., ПИ с ид. ........................., с площ от 6 513кв.м. и ПИ с ид......................, с площ от 2 000кв.м./, като данъчна им оценка е 5 811.45лв. Тяхната пазарна стойност към датата на отчуждаването им е 67 330лв., а към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция 109 390лв. В замяна на така прехвърлените от ищците имоти, те са получили от ответника правото на собственост върху други шест имота, всички находящи се в землището на [населено място]: ПИ с ид.................., с площ от 12 648 кв.м., ПИ с ид......................., с площ от 4 861кв.м., ПИ с ид. ............................., с площ от 9 653кв.м., ПИ с ид....................., с площ от 6 513 кв.м., ПИ с ид. ......................., с площ от 9 106кв.м. и ПИ с ид. ................., с площ от 5 357кв.м., като данъчна им оценка е 5 701.62лв. Тяхната пазарна стойност към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция 108 900лв. Дружеството се е легитимирало за собственик на тези имоти с н.а.№ ..... от .......................г. С влязло в сила на 11.08.2022г. решение по гр.д.№ 3151/2019г.на РС Плевен е прогласен за нищожен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД договорът за покупко-продажба, сключен със същия н.а.№ .............. от ...............г., т.11, н.д.№ ...................г., легитимиращ ответникът „Булагрогруп“ЕООД за собственик. Със същото решение е признато за установено, на основание чл.108 ЗС, по отношение на ищците, че собственик на тези имоти е трето лице /А. А./ и настоящите ищци са осъдени да предат владението им на третото лице. Същевременно, придобитите от „Булагрогруп“ЕООД по силата на договорът за замяна, сключен с н.а.№ ............. н.д.№ .................г., имоти са били отчуждени с различни договори, сключени съответно на 27.02.2018г. и 28.07.2020г. При тези факти, въззивният съд е приел наличие на основание за разваляне на сключения договор за замяна, на основание чл.189, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.190, чл.223 ЗЗД, доколкото е налице неизпълнение от ответника на задължението му да прехвърли собствеността на заменителите, в резултат в което ищците са били съдебно отстранени от имотите. Квалифицирал е предявения иск като такъв за връщане на даденото по договора за замяна при заявена претенция за присъждане на паричната равностойност на имотите /тъй като пред вид отчуждаването им, реалното им връщане е невъзможно/. По спорният въпрос относно начинът на определяне на паричната равностойност, въззивният съд е приел следното. В случая – отчуждаването на имотите от ответника /с договори от 27.02.2018г. и 28.07.2020г./ е станало преди предявяване на иска на 2.09.2020г., т.е. преди поканата, поради което – пред вид разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗЗД, ответникът е добросъвестен и дължи връщане на онова, от което се е възползвал, т.е. пазарната цена на отчуждените имоти към датата на получаването й от дружеството /което в случая е сумата от 67 330лв./ В представеното изложение, касаторите се позовават на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да формулират конкретен въпрос. Излагат доводи във връзка с приложението на чл.57, ал.2 ЗЗД и се позовават на решения по гр.д.№ 5214/2013г., на ІV г.о., гр.д.№ 3722/2017г. на ІV г.о.,гр.д. № 498/2018г. на ІІІ г.о.и гр.д.№ 509/2012г.на ІІІ г.о.на ВКС. Тезата им е, че паричната равностойност следва да се определи при съблюдаване на принципите на справедливост и недопускане разместване на имуществени блага. В случая считат, че това не е така, защото стойността на имотите, които те са заменили е значително по-висока /108 900лв./, от сумата която понастоящем им е присъдена /67 330лв./, като получена от ответника при отчуждаването на получените от него при замяната имоти. Настоящият съдебен състав намира, че не може да се допусне касационно обжалване поради липса на общо основание за допустимост, пред вид обстоятелството, че касаторът изрично не е формулирал въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС – задължение на касатора е „да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба“. Независимо от това, във връзка с изложените доводи, касаещи приложението на нормата на чл.57, ал.2 ЗЗД, съгласно който „ако получателят е отчуждил вещта или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал“, следва да се посочи следното. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, включително и цитираната от касатора, съгласно която ако имотът е прехвърлен на трето лице преди да се впише исковата молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват. В този случай прехвърлителят не може да претендира връщане в натура и в съответствие с принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване следва да получи стойността на имота. Съгласно чл.57, ал.2 ЗЗД – когато отчуждаването на вещта е станало преди поканата /което в случая е датата на предявяване на исковата молба/, ответникът като прехвърлител дължи само онова, от което се е възползвал, т.е. това с което реално, действително се е увеличило имуществото /или получената от него стойност, която в случая е установено, че е 67 330лв./ Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд