Определение № 12172 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10847/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р. срещу Решение №1765/24.09.2025г., постановено по адм. дело № 409/2025г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Р. против Акт за установяване на задължения №АУ000651-1/22.05.2025г., издаден от В. Тонева на длъжност гл. специалист в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 28/20.06.2025 г. на М. Тонева – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта за установяване на задължения за данък върху превозните средства по отношение на лек автомобил с рег. № [рег. номер], в размер на 699.40 лева и лихви в размер на 235.32 лева. Решението се обжалва с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално недопустима като подадена против неподлежащ на касационно оспорване съдебен акт. В случая предмет на касационната жалба е Решение № 1765/24.09.2025г., постановено по адм. дело № 409/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Р. против Акт за установяване на задължения №АУ000651-1/22.05.2025г., издаден от В. Тонева на длъжност гл. специалист в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 28/20.06.2025 г. на М. Кънева – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта за установяване на задължения за данък върху превозните средства по отношение на лек автомобил с рег. № [рег. номер], в размер на 699.40 лева и лихви в размер на 235.32 лева. По силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, актовете за установяване на местни данъци подлежат на обжалване по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионните актове се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Нормата чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК, предвижда, че решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. На основание чл. 144, ал. 1 ДОПК тази норма е приложима и за касационното обжалване на съдебните решения по отношение и на другите актове, издадени по реда на ДОПК, включително решенията на административния съд по оспорване на актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ за установяване на местни данъци. В настоящия случай, установения с процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК размер на главницата на публичното общинско вземане, за което е предприето съдебно оспорване, е 699.40 лева, съответно размерът на лихвите – 235.32 лева и оспорването пред Административен съд – Сливен е само по отношение на това задължение. Следователно, доколкото размерът на главницата по обжалваното задължение е под 750 лв. и ревизионният акт е издаден на физическо лице, то решението на Административен съд – Сливен е окончателно на основание чл. 160, ал. 7 ДОПК. С оглед на изложеното, подадената касационна жалба е недопустима, поради което и на основание чл. 215, т. 4 АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК, вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение