Определение № 1109 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2798/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. А. П. ЕГН: [ЕГН], в качеството му на ЕТ „Агро- Индустриал-Б. П.” ЕИК[ЕИК] срещу решение №503 /13.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по т.д. № 177/22, по описа на същия с което е потвърдено първоинстанционното решение №261304/11.09.2021 постановено по т.д.№ 1064/2020 год. на СГС, с което е уважен установителният иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ, както и иска по чл.86 ЗЗД, предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД против ЕТ „АГРО-ИНДУСТРИАЛ-Б. П. “, като е признато за установено, че ответникът дължи на банката сумата 50 000 евро – непогасен остатък от главницата по Договор за банков кредит от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2019 г. по ч.гр.д. №13372/2019 г. на Софийски районен съд. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ищеца разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по силата на Договор за банков кредит №000CL-L-000012 от 11.09.2008 г., представен по делото/, по силата на който „Първа инвестиционна банка“АД в качеството й на кредитор предоставила на ЕТ „Агро-Индустриал – Б. П.“, сумата от 1 000 000 евро, предназначен за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити и овърдрафти, общо в размер до 1 000 000 евро. Установен е срок за усвояване на кредита до 01.01.2014 г., след изтичането на който задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми се погасява. Срокът за погасяване на ползваната част от кредита е до 30 дни от датата на усвояването му, но не по-късно от 31.01.2014 г. В раздел V от Договора е установен размерът на дължимата договорна лихва, а именно възлизащ на базовия лихвен процент на банката в евро, увеличен с надбавка от 3,41 пункта, която лихва се начислява за дните на фактическото ползване на кредита, а в раздел VI от Договора – таксите и комисионните във връзка с отпускането на кредита. В чл.27 от Договора е предвидено правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при настъпването на определени предпоставки, сред които е и преустановяване плащането по кредита за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, за което е необходимо да бъде отправено предизвестие до длъжника – чл.27.2.а. В чл.22 от Договора е договорено обезпечаване срочното погасяване на кредита с учредена в полза на банката договорна ипотека върху два недвижими имота: 1/недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], до вход А и представляващ Търговски център на 1-ви етаж с площ от 242.71 кв.м. и 2/недвижим имот,находящ се в [населено място], район „Витоша“, съставляващ УПИ V в кв.31 по плана на [населено място], м.“М. ливади“- запад, целият с площ от 3 580 кв.м. С Анекс №1 от 21.11.2012 г. към Договора за банков кредит страните са постигнали съгласие за частично заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на банката върху индивидуализиран в чл.22 от Договора недвижим имот, предвид постъпила сума от 478 000 лв. за погасяване на кредита. С Анекс №2 от 27.12.2012г. към Договора са договорили приемането на нов погасителен план – Приложение № 1, по който да бъдат извършвани плащанията по кредита. Видно от приложения погасителен план, установен е краен срок за погасяване на задължението до 02.01.2014г., при дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по договорната лихва от 50 972.60 евро С Анекс №3 от 17.01.2013г. към Договора страните са договорили приемането на нов актуален погасителен план – Приложение № 1, по който да бъдат извършвани плащанията по кредита. Видно от приложения погасителен план, установен е краен срок за погасяване до 06.01.2014г., при дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по договорната лихва от 53 843.65 евро С Анекс №4 от 13.03.2013г. към Договора страните са постигнали съгласие падежиралата главница от 647 606.13 евро да се олихвява с лихвен процент ,равен на договорения и възлизащ на 11,4% в срок до 30.04.2014 г. На 28.08.2014 г. между банката и кредитополучателя било подписано Споразумение към договора за банков кредит, в което страните за постигнали съгласие, че поради прехвърляне на правото на собственост вместо плащане чрез сключване на Договор за покупко-продажба на имот, ипотекиран в полза на Банката за сумата от 1 000 000 лева без ДДС, а именно: недвижим имот,находящ се в [населено място],СО, район „Витоша“, съставляващ УПИ V в кв.31 по плана на [населено място], м.“М. ливади“-запад, целият с площ от 3 520 кв.м., страните се съгласили за следното: 1/да се намали размера на кредитното задължение на ЕТ „АгроИндустриал-Б. П.“ с 966 434,92 лева /494 130,33 евро/, която сума е получена от цената на имота в размер на 1 000 000 лева, намалена с платените от Банката местни данъци и такси върху имота в размер на 33 656,08 лева; 2/ Считано от датата на споразумението – 28.08.2014г., страните се споразумяват остатъка от ползвания от кредитополучателя кредит в размер на 348 492,97 евро да се погасява съгласно нов погасителен план – Приложение №1, неразделна част от споразумението, като кредитополучателят следва да изплати задължението си към Банката за 88 месеца с 48 месеца гратисен период по главницата, т.е. срокът за издължаване на кредита, видно и от новия погасителен план, е бил продължен до 29.11.2021г., на която дата е следвало да бъде последната погасителна вноска. По-нататък е уговорена годишната лихва за кредита /същата не е предмет на производството/,уговорено е, че за направените промени кредитополучателят не дължи такси, като не дължи такива и при предсрочно погасяване. След сключването на споразумението, в което задължението по договора за кредит е намалено с цената на прехвърления в полза на Банката недвижим имот и е установена остатъчната главница по кредита, ответникът не е погасявал задълженията си. Поради това и на основание чл.27.2.а от Договора, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Писмено е уведомила длъжника за предсрочната изискуемост с покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит от 11.09.2008г., адресирана до Б. П. в качеството му на ЕТ „Агро-Индустриал – Б. П. “. В нея е посочено, че в случай, че кредитополучателят не погаси всички свои изискуеми задължения, банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем, като е определен 7-дневен срок за изпълнение на задълженията. Поканата е получена на 28.02.2018г., което е удостоверено с положен подпис от адресата върху документа. Задължението не било изпълнено в указания 7-дневен срок, поради което Банката подала на 06.03.2019г. до СРС заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ, което било уважено и била издадена Заповед по чл.417 ГПК от 28.03.2019г. /л.38/, по силата на която било разпоредено длъжникът в качеството му на ЕТ да заплати на кредитора „ПИБ“-АД сумата 50 000 евро главница по Договор за банков кредит от 11.09.2008 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва от 06.03.2019г. до изплащане на вземането, както и 2 105,83 лева разноски по делото. Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист за горните суми. Образувано е и изп.дело при ЧСИ. Видно от приложеното към настоящото дело заповедно производство, длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по чл.414,ал.2 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск по чл.422 срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението. В указания срок банката е предявила настоящия установителен иск по чл.422 ГПК/ искът е предявен на 10.06.2020 г., но съдът го е приел, че е в срок, предвид разпоредбата на чл.3,т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от което се установява, че по процесния договор за кредит банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер до 1 000 000 евро за обезпечаване задълженията му по други предоставени кредити и овърдрафти, при което на 19.12.2012 г. са били усвоени 647 606.13 евро. Според експертизата, непогасеният остатък по така усвоения кредит към 06.03.2019г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ възлиза на 530 752.29 евро, от които 348 492.97 евро – главница; 156 153.90 евро – договорна лихва, 26 044.06 евро – наказателна лихва и 61.36 евро – разноски за връчване на покани. В заключението се сочи, че задължението на ответника към 20.03.2021 г. /датата на изготвяне на експертизата/ е в размер на 613 723.50 евро, от които 348 492.97 евро – главница, 156 153.90 евро – възнаградителна лихва, 96 463.53 евро – наказателна лихва, 61.36 евро – 6 разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, 10 347.22 евро – законна лихва и 2 204.52 евро – съдебни разноски. При така установените факти, съставът на САС е приел следните правни изводи: Предмет на настоящото производство е искът на Банката срещу ответника ЕТ за установяване на непогасена главница по Договора за банков кредит от 11.09.2008 г. и четири броя анекси към него и Споразумение от 28.08.2014 г. в размер на 50 000 евро. Тази сума за главница е била заявена и в заповедното производство. С предоговарянето по кредита е бил актуализиран и размерът на останалите непогасени задължения на кредитополучателя, като е било извършвано частично погасяване, включително и със стойността на прехвърления в собственост на банката недвижим имот, ипотекиран за обезпечението на дълга.Стойността на този имот към момента на покупко-продажбата е била 1 000 000 лева, намалена с платените от Банката местни данъци и такси върху имота в размер на 33 656,08 лева, поради което чистата цена е останала в размер на 966 434,92 лева /или 494 130,33 евро/.От разгледаното по-горе споразумение, се установява, че на банката е прехвърлено правото на собственост върху втория имот, послужил като обезпечение и описан в договора за кредит, върху който в полза на банката при сключването на договора е била учредена договорна ипотека. Нотариален акт за тази ипотека не е представен. Не е представен и цитирания в споразумението договор за покупко-продажба на имота, описан в него, прехвърлен на банката вместо плащане на задължението. Споразумението е надлежно подписано от двете страни, които са уточнили и са се съгласили, че към момента на подписване на споразумението, след прихващане с цената на прехвърления имот, задължението за главница на кредитополучателя остава в размер на 348 492,97 евро.Именно този остатък е уговорено да се погасява съгласно нов погасителен план, приложен към споразумението и крайният срок за погасяването е определен на 29.11.2021 г. Тъй като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, то цялата непогасена главница в посочения размер е станала изискуема. Този размер от 348 492,97 евро към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение е установен и от заключението на ВЛ по приетата ССЕ, неоспорена от страните. От данните в заключението се установява, че отпуснатият кредит е бил частично усвоен в размер на сумата от 647 606.13 евро на 19.12.2012г., като с предоставената от банката сума са били погасени задълженията на ответника по други сключени от него с банката – Договор за кредит № 000LD-L-000033, Договор за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка № 000OD-L-000015 и Договор за банков кредит № 000CL-L-000012. Установява също, че последното плащане по кредита е било извършено към датата на сключване на споразумението от 28.08.2014г. със стойността на получения от банката в собственост имот, послужил като обезпечение на дълга и възлизаща на 494 130.33 евро, при което след погасяване на дължимите главница и лихви, непогасената главница е била редуцирана до 348 492.97 евро, както е посочено и в споразумението и с който размер длъжникът се е съгласил, подписвайки го. В чл.27 от Договора е предвидено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят преустанови плащанията си по него за период повече от 5 работни дни, считано от датата на падежа на съответната вноска.Както бе посочено, последното плащане е направено на 28.04.2014г., като са погасени със стойността на продадения на банката имот задължения за главница и възнаградителна лихва.След тази дата други погашения не са правени. За да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, е необходимо банката да уведоми за това длъжника, т.е. уведомлението да достигне до знанието на кредитополучателя. В настоящия случай това е направено с отправената до ответника писмена покана за доброволно изпълнение, в която се съдържа изричното волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не изпълни задълженията си в предоставения му 7- дневен срок за това. Съдът е приел за доказано получаването на поканата от нейния адресат, което същият е удостоверил с положен от него подпис на 28.02.2018 г. При това положение и с оглед осъществяване на фактическия състав на предсрочната изискуемост по кредита, дължимият остатък по него за главницата е станал изискуем след изтичане срока в поканата, а именно на 08.03.2018 г., от който момент кредитополучателят дължи плащането й в пълен размер. Въпреки установения от ВЛ размер на непогасената главница от 348 492.97 евро, ищецът е упражнил правото си на съдебна защита само за част нея до размера на предявения иск от 50 000 евро, който съдът приема за изцяло основателен и доказан. Върху сумата се дължи и законната лихва, считано от 06.03.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. За неоснователни са счетени от въззивния съд доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението поради това, че съдът се бил произнесъл свръхпетитум, тъй като е присъдил върху главницата законна лихва, без да е поискано това в исковата молба. С уточнителна молба от 08.12.2020 г, в изпълнение на указания на съда, ищецът е заявил изрично, че претендира и законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Така е поискано и в заповедното производство, което искане е уважено. За неоснователни са преценени и възраженията на ответника за погасяване вземанията на ищеца по давност. При настъпилата предсрочна изискуемост на вземането за главницата, същото е станало изискуемо в целия останал непогасен размер, независимо, че за част от погасителните вноски не е бил настъпил падежа за плащане. Падежът на задължението за главница в целия му останал непогасен размер е на датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 08.03.2018г., от който момент започва да тече и срокът на погасителната давност. В случая приложим е общият петгодишен давностен срок в нормата на чл.110 ЗЗД, доколкото вземането е изгубило характера си на периодични плащания с определени по размер и падеж погасителни вноски, като дългът се е превърнал в изискуемо вземане в пълния му остатъчен размер. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 06.03.2019 г., не е бил изтекъл срокът на погасителната давност, поради което кредиторът е разполагал с правото да иска принудителното му изпълнение. За неоснователни са преценени и поддържаните в жалбата доводи, че с прехвърлянето на имот на банката вместо плащане по договора за кредит, всъщност длъжникът е изплатил цялото си задължение. Това твърдение, според съда, категорично се опровергава както от заключението на ССЕ, така и от констатираното от страните в споразумението от 28.08.2014 г.Същото е подписано от длъжника без възражения и в същото е отразено, че след погасяването на дълга за главница и лихви с цената на продадения имот, задължението за главница към тази дата е в размер на 348 492,97 евро. Доводите на ответника, че налице било явно несъответствие на стойността на имота към датата на сключване на договорната ипотека и стойността му към датата на продажбата му на банката.Към датата на ипотеката стойността му била 1 000 000 евро, а съгласно споразумението от 28.08.2014 г. продажната му цена била определена на 494 130,33 евро. Съдът е отбелязал, че в споразумението е записано, че от цената му в размер на 1 000 000 лева е приспадната сумата от 33 565,08 лева, които банката е платила като местни данъци и такси за имота. Видно от споразумението, продажната цена е била 1 000 000 лева, която е формирана по съгласието и на двете страни по сделката. По същите съображения е счетено за неоснователно и възражението, че съдът не бил обсъдил възражението за нищожност на договора за покупко-продажба, с който имота бил прехвърлен на банката вместо изпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил сключен при занижена цена на недвижимия имот, доколкото договорът покупко-продажба, сключен в нотариална форма, не е представен по делото. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, следвало ли съдът да разгледа и се произнесе по всички наведени доводи на страните по спора във връзка с пропуск на въззивния съд да разгледа и се произнесе по действителната стойност на прехвърления от него на банката недвижим имот, с оглед размера на действително погасената част от дълга му. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Така формулираният от касатора въпрос в конкретния случай се предпоставя от съдържащи се в самия него твърдения за допуснат пропуск на въззивния съд да разгледа и се произнесе по действителната стойност на прехвърления от ответника-кредитополучател на банката недвижим имот, с оглед размера на действително погасената част от дълга му. Такъв пропуск не е налице: въззивният съд е изложил своите съображения по този довод: от съдържанието на споразумението се установява, че продажната цена е била 1 000 000 лева, която е формирана по съгласието и на двете страни по сделката и не са ангажирани каквито и да е било доводи и доказателства в подкрепа на довода за друга стойност. Следователно отговор на наведения конкретен правен въпрос не би обусловил резултат по спора, различен от този възприет от страна на въззивния съд в обжалваното пред ВКС решение. В останалата си част съдържанието на изложението повтаря оплакванията в съдържанието на КЖ, които не се разглеждат във фазата на производството пред ВКС по чл.288 ГПК. С оглед изложеното не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация. В полза на ответника по КЖ „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД следва да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 450 лева, съобразно представеното към отговора на КЖ пълномощно и на основание чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.