Определение № 243 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 269/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 5109/29.10.2019 година, подадена от Р. Д. Д., против определение № 318/14.09.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 365/2019 година. С обжалваното определение е било потвърдено разпореждане от 28.02.2019 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 184/2019 година, с което е била върната подадената от Д. против решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година, като наред с това е оставена без разглеждане подадената от Д. молба с вх. № 4478/30.09.2019 година (вх. № 7910/17.09.2019 година на деловодството на ВКС). В частната си жалба Р. Д. Д. е изложила съображения, че обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното определение в частта му, с която е било потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената касационна жалба да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за надлежното администриране на жалбата. Също така е поискано въззивното определение са се отмени в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от Д. молба с вх. № 4478/30.09.2019 година и делото да бъде върнато на Апелативен съд Велико Търново за разглеждане на молбата и произнасяне по същата. Насрещната страна по частната жалба „УМБАЛ д-р Г. С.” ЕАД [населено място] не е подала отговор на жалбата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата. Р. Д. Д. е била уведомена за обжалваното разпореждане на 21.10.2019 година, като подадената от нея частна жалба е с вх. № 5109/29.10.2019 година, като е подадена по пощата на 28.10.2019 година Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е констатирал, че с решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година е било потвърдено първоинстанционното решение № 178/07.02.2018 година на Районен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 8183/2017 година. С последното били отхвърлени предявените от Р. Д. Д. против „УМБАЛ д-р Г. С.” ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Недоволна от решението на Окръжен съд Плевен Д. подала касационна жалба с вх. № 6795/17.07.2018 година, която с разпореждане № 94906.08.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година била върната като подадена след установения в закона преклузивен срок за това. Разпореждането било обжалвано и било потвърдено с влязлото в сила определение № 354/15.10.2018 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 429/2018 година. Още преди подаването на посочената по-горе касационна жалба Р. Д. Д. подала касационна жалба с вх. № 7492/21.06.2019 година против решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година. Същата многократно била оставяна без движение до отстраняване на констатирани от съда нередовности, като впоследствие била изпратена на ВКС по компетентност. С разпореждане на Председателя на ІІІ г. о. на ВКС от 18.12.2018 година жалбата била върната за администриране на Окръжен съд Плевен с указания за прилагане на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. След даване на съответните указания на Д. от страна на Окръжен съд Плевен, последният с разпореждане № 68/15.01.2019 година, постановено по гр. д. № 184/2018 година върнал жалбата поради неотстраняването на нередовностите й в срок. Това разпореждане било потвърдено с определение № 66/28.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 77/2019 година. От своя страна въззивното определение било влязло в сила когато с определение № 372/10.09.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 2146/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. било потвърдено разпореждането за връщане на подадената против него от Д. частна жалба с вх. № 1502/22.03.2019 година. Същевременно Р. Д. Д. подала нова касационна жалба против решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година, която е с вх. № 1263/30.01.2019 година. С разпореждане № 161/01.02.2019 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година тази жалба била оставена без движение до уточняване на обжалвания с нея съдебен акт, а с постановено по същото дело разпореждане от 28.02.2019 година жалбата била върната поради неотстраняването на нередовностите й. Именно последното разпореждане било предмет на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново. Съставът на Апелативен съд Велико Търново е посочил, че Р. Д. Д. била посочила, че подадена касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година е против разпореждане № 344/18.12.2018 година на ВКС, разпореждане № 68/15.01.2019 година на Окръжен съд Плевен, разпореждане № 112/15.01.2019 година и решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година. В жалбата се съдържали факти и обстоятелства, свързани с предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, искания за присъждане на направени разноски, за уважаване на предявените искове и за постановяване на присъда. Това правело подадената касационна жалба нередовна съгласно чл. 284, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК, поради което същата правилно била оставена без движение от Окръжен съд Плевен с разпореждане № 161/01.02.2019 година. Нередовностите не били отстранени от Р. Д. Д. с последващото уточнение с молба вх. № 2362/25.09.2019 година, поради което жалбата правилно била върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. Освен това трябвало да се посочи, че решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година било влязло в сила и производството по делото било приключило. Касационната жалба с вх. № 7492/21.06.2018 година била върната с разпореждане № 68/15.01.2019 година, което било влязло в сила на 10.09.2019 година, когато било постановено определение № 372/10.09.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 2146/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а касационната жалба с вх. № 6795/17.07.2018 година била върната с влязло в сила на 15.10.2018година разпореждане № 94906.08.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година, което било потвърдено с определение № 354/15.10.2018 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 429/2018 година. Затова междувременно постъпилата в Апелативен съд Велико Търново молба с вх. № 7910/17.09.2019 година, с която е поискано да се отменят постановените до този момент разпореждания от състава на Окръжен съд Плевен и да се допуснат до разглеждане подадените от Д. касационни жалби, трябвало да се остави без разглеждане като недопустима. В частта му, с която е потвърдено разпореждане от 28.02.2019 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 184/2019 година за връщане на подадената от Д. против решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година обжалваното определение има характера на въззивно такова и подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, а в останалата си част за оставяне без разглеждане на подадената от Д. молба с вх. № 4478/30.09.2019 година (вх. № 7910/17.09.2019 година на деловодството на ВКС), същото подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Касационното обжалване по чл. 274, ал. 3 от ГПК се допуска ако са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В случая не са наведени обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, както и за очевидната му неправилност. Поради това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение частта му, с която е потвърдено разпореждане от 28.02.2019 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 184/2019 година за връщане на подадената от Д. против решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година. Същевременно Р. Д. Д. не е формулирала правен въпрос, по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, който да послужи като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и не е обосновала съществуването на някоя от допълнителните предпоставки за това предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложените от нея твърдения се отнасят до съществото на спора по чл. 344, ал. 1 от КТ и представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение. Липсата на такъв въпрос е достатъчно за да не бъде допуснато касационното обжалване, съгласно посоченото ТР. Дори и такъв въпрос да беше формулиран отново не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново. Съставът на въззивният съд правилно е констатирал, че подадената от Р. Д. Д. касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година е нередовна и че нередовностите й не са отстранени в определения от съда срок, след като са били дадени съответните указания за това. Поради това законосъобразно е констатирано, че са налице предпоставките за връщане на касационната жалба по чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. Освен това касационната жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година е била подадена след установения в закона срок за това, поради което подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същата не може да бъде разглеждана като допълнение на касационна жалба с вх. № 7492/21.06.2019 година, тъй като тя е върната с влязло в сила, макар и след подаването на първата жалба-30.01.2019 година, разпореждане или като допълнение на касационна жалба с вх. № 6795/17.07.2018 година, тъй като тя е върната с влязло в сила още преди подаването на първата жалба-39.01.2019 година, разпореждане. С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново в частта му, с която е потвърдено разпореждане от 28.02.2019 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 184/2019 година за връщане на подадената от Д. против решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година и такова не трябва да се допуска. Освен горното законосъобразни са изводите на състава на Апелативен съд Велико Търново, че към настоящия момент решение № 204/15.05.2018 година на Окръжен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 184/2018 година касационна жалба с вх. № 1263/30.01.2019 година е влязло в сила и не може да бъде предмет на инстанционен контрол. Затова и подадената против него касационна жалба е недопустима. Влизането в сила на решението на Окръжен съд Плевен води до невъзможност същото да бъде преразглеждано по пътя на инстанционния контрол, поради което обжалваното определение трябва да бъде потвърдено в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от Д. молба с вх. № 4478/30.09.2019 година (вх. № 7910/17.09.2019 година на деловодството на ВКС). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение