Определение № 235 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 334/2021 г.

ВКСIII гражданско отделение29.03.2022 г.докладчик Марио Първанов

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ДОПУСКА касационно обжалване на решение №II-86 от 09.10.2020 г. по гр. дело №274/2020 г. на Бургаския окръжен съд. Делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. З. Р., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу решение №II-86 от 09.10.2020 г. по гр. дело №274/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което след частична отмяна са отхвърлени исковете на касатора срещу военно формирование №32890 – Б. за присъждане неизплатено възнаграждение за извънреден труд над сумата 346.33 лв. до пълния предявен размер на иска 16 679. 94 лв. и исковете за мораторна лихва над сумата 80.46 лв. до пълния предявен размер 17 049.46 лв. Ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890, [населено място], оспорва жалбата. Производството по делото е спряно до до приключване на тълк. дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС. По същото дело е постановено ТР №6/2017 от 11.02.2022 г., поради което производството по делото трябва да бъде възобновено. Въззивният съд е приел, че направеното възражение за погасяване на вземането по давност е основателно извън периода от три години преди прекратяване на договора, защото потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност. Жалбоподателят е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Касационно обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщаващия повдигнат въпрос за това в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Цитирани разпоредби

3