Определение № 649 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1203/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу определение №126 от 03.04.2023 г. по в.ч.т.д.№206/2023 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу определение №32 от 18.01.2023 г. по т.д.№109/2022 г. на ОС Пазарджик, с което е оставена без уважение молба за отмяна на наложената му с протоколно определение от 09.12.2022 г. глоба в размер на 200 лв. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността чрез налагане на глоба на юридическо лице-главна страна в процеса на основание чл.91, ал.2 от ГПК при установено нарушение на процесуалните правила, довело до забавяне на производството, респективно до отлагане на делото, извършено от неин пълномощник адвокат. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че застрахователното дружество е станало причина за неоснователно отлагане на делото за събиране на поискани от него доказателства, във връзка с което не са изпълнени указания на съда и впоследствие е заявен отказ да се ползва от издадено съдебно удостоверение. Установил е, че към 11.11.2022 г., когато е проведено първото съдебно заседание и към 09.12.2022 г., когато е проведено второто, дружеството не е предоставило информацията, за която своевременно му е издадено съдебно удостоверение, въпреки, че още към 28.10.2022 г. е било уведомено, че назначената по делото експертиза, ще работи и по тази информация, като до 04.01.2023 г. нито е представило документите, нито е депозирало молба за оттегляне на искането. В този смисъл и тъй като наложената глоба в размер на 200 лв. е към минималния размер и няма основание за намаляването й, е достигнал до извод за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.92а от ГПК, на основание на която е наложена глоба на дружеството жалбоподател, е ясна и непротиворечива, като не съществува съмнение, че глоба за неоснователно отлагане на делото може да бъде наложена и на юридическо лице, което е пряко обвързано от процесуалните действия, извършени от негово име, от процесуалния й представител, в пределите на налична представителна власт. В този смисъл и при липсата на други формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, както и поради обстоятелството, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правен въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,