Определение № 60188 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 197/17.03.2021 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 12.02.2020 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2487/2019 г. в обжалваната част, с която след частична отмяна на решението № 805/28.02.2019 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. състав, постановено по гр. дело № 3844/2018 г., е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д. Д. Х. против УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на непозволено увреждане – извършена от д-р К. С. оперативна намеса, в размер от 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските. С молба вх. № 2803 от 01.04.2021 г. касаторът Д. Д. Х. е поискала ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали присъдените разноски за касационната инстанция от 1200 лв. на 510 лв. поради завишеност. Посочва, че в касационната жалба е направено изрично възражение за редуциране на адвокатското възнаграждение, ако същото превишава нормативно определения минимум съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД, чрез адвокат И. К., в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: За да прецени дали присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, съдът следва да съобрази фазата на производството – по чл. 288 ГПК, правната и фактическа сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 7, ал. 4, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съгласно които за подаване отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, по дело с материален интерес от 5000 до 10 000 лв., в случая минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 510 лева. Настоящият състав, вземайки предвид, че проведеното производство пред ВКС е по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 700 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение