Определение № 613 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 680/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д., чрез адв. П. против решение № 620/22.11.2019 г. по гр. д. № 1262/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Ответникът Регионален исторически музей (РИМ) – Стара Загора, чрез директора си, е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК (подписан и от адв. А.), в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 586 от 09.05.2019 г. по гр. д. № 4714/2018 г. на Районен съд – Стара Загора за отхвърляне на предявените от А. Г. Д. против Регионален исторически музей – Стара Загора искове за защита срещу незаконно уволнение – по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване на уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата - за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването му на предишната работа и за заплащане на обезщетение в размер на 5 500 лева за периода от 23.08.2018 г. до 31.01.2019 г., през което време ищецът е останал без работа поради уволнението.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил съществуващо между страните по делото трудово правоотношение, с източник срочен трудов договор № 10/31.01.2014 г., със срок до 30.01.2019 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „директор на музей“. Със заповед № 84/06.08.2015г. ищецът е уволнен дисциплинарно, считано от 06.08.2015 г., като с Решение № 333/31.07.2018 г. на ВКС, уволнението е признато за незаконно. Със Заповед № 10-00-1422/20.08.2018 г. на кмета на Община – Стара Загора, връчена на ищеца на 23.08.2018 г., последният е възстановен на работа при ответника. С последваща заповед № 10-00-1430/22.08.2018 г. на кмета на общината трудовото му правоотношение отново е прекратено, този път на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Заповедта му е връчена при отказ на 23.08.2018 г., в присъствието на трима свидетели. За да прекрати трудовия договор на посоченото основание кметът на общината е извършил конкретна преценка на качествата на ищеца за справяне с възложената работа, като е събрал данни за това от служителите в музея (изложени в писмо от 08.08.2018 г., адресирано до него; от обръщението им от 17.08.2018 г. и констатациите в протокола от проведената среща в общинската администрация между зам. кмета по хуманитарни дейности и служителите в РИМ – Стара Загора). Така е достигнал до извод, че ищецът има специфични лични качества, определили стил и методи на работа в музея, както и отношение към специалистите, които ръководи, докато е заемал ефективно длъжността, които са неприемливи за един ръководител, призван да обезпечава спокойна работна атмосфера сред колектива. В заповедта за уволнение са изложени фактите и обстоятелствата, чрез които се е проявила въпросната липса на качества за ефективно изпълнение на работата: ищецът като директор е наложил авторитарен стил на управление, несъвместим с принципите за работа с хората и със специалистите в музея; с действията си е създал среда на страх у подчинените си, негативизъм и невъзможна за работа професионална среда; в поведението и отношението си към подчинените си е бил безпардонен и груб, което е породило страх у музейните служители; еднолично без използване на възможностите за диалог със служителите е вземал решения, свързани с възнагражденията на служителите и синдикалните председатели. Посочено е, че горните качества на ищеца не му позволяват адекватно и пълноценно да изпълнява длъжността „ръководител на музея“ и са пречка да бъде приет от колектива му. Липсата на комуникативност у него и невъзможността му да се утвърди като авторитет сред служителите в музея също са послужили като основание за прекратяване на трудовия му договор. От приложената към личното трудово досие на ищеца длъжностна характеристика на длъжността „директор РИМ – Стара Загора“ се установява, че личните качества на заемащия длъжността следва да включват: инициативност, творчество, оперативност. В обжалваното въззивно решение са обсъдени подробно показанията на разпитаните по делото свидетели и е установено, че по време на управлението на музея от ищеца, работната атмосфера е била напрегната и стресираща, характерна била липса на диалог между директор и служители. Ищецът проявявал грубо и безпардонно отношение към служителите на музея, държал се пренебрежително и обидно с всички, налагал своето мнение над това на останалите, не зачитал чуждо мнение, ръководел еднолично и авторитарно институцията. Създало се напрежение сред колектива й и царяла неспокойна работна обстановка. Директорът отправял заплахи за уволнение към отделни служители, към други имал подигравателно и грубо отношение, което проявявал пред останалите служители на оперативки и сбирки в институцията, която ръководи. Забранявал участие в симпозиуми на част от подчинените си, отказвал командировки в чужбина на други. Втората инстанция е съобразила факта, че всички разпитани по делото свидетели са в трудови правоотношения с ответния музей и е отчела евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, съгласно правилото на чл. 172 ГПК. Предвид обаче на липсата на други доказателства в обратния смисъл, от една страна и от друга - като е намерил, че те са последователни, вътрешно непротиворечиви, еднопосочни, логически издържани и почиват на лични впечатления на свидетелите, съдът е приел показанията за достоверни и ги е кредитирал изцяло. При тази фактическа обстановка въззивната инстанция е приела, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, има необходимото съдържание, мотивирана е и установява наличието на материалноправното основание за уволнение. Развити са доводи, че ищецът не разполага с необходимите лични качества и умения да изпълнява ефективно възложената работа и този дефицит се проявява в наложения авторитарен стил на управление, за периода от година и половина след назначението; в игнориране мнението на служителите в музея; в безпардонно, грубо и подигравателно отношение към тях, в резултат на което е създадена неефективна и напрегната работна атмосфера. Въззивният съд е дал подробен отговор и на направените в жалбата пред него оплаквания. Мотивирал е съображения, че първостепенният съд е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа страна. На страните са осигурени равни възможности да упражняват предоставените им права, а законът е приложен еднакво спрямо тях. Направен е извод, че отсъстват обстоятелства, които да обосновават извод, че първоинстанционният съд не е преценил всички събрани доказателства и направени доводи по вътрешно убеждение. В тази връзка е прието, че твърдението за допуснато от инстанцията по същество нарушение на чл. 156, ал. 2 ГПК, е голословно и немотивирано. Фактът, че за установяване на едни и същи обстоятелства на ответната страна са допуснати множество свидетели, е счетен да не осъществява допуснато съществено процесуално нарушение и няма за последица незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение на това основание. Изразено е разбиране, че няма нарушение и на разпоредбата на чл. 164 ГПК, при отказа на съда да допусне до разпит като свидетел кмета на община Стара Загора - Ж. Т., тъй като това е лицето, издало и подписало обжалваната заповед за прекратяване на трудоводоговорната връзка с ищеца. Въззивният съд е изложил мотиви, че като представител на органа, издал процесната заповед – Община Стара Загора, Ж. Т. не може да бъде допуснат като свидетел, тъй като е представляващ висшестоящия орган спрямо РИМ – Стара Загора и има друго качество по делото. Изтъкнато е също, че ищецът не се е възползвал от законовата възможност да поиска разпит на свидетели, които да установят изпълнението на задълженията му като директор на музея. В този смисъл е направено съждение, че липсва допуснато процесуално нарушение от съда, както и нарушение на принципа на равенство на страните. Посочено е, че служебно съдът не може да инициира събиране доказателства, които са доказват тезата на ищеца, без да е направено искане от негова страна за това. Счетено е също и да няма нарушение на разпоредбата на чл.235, ал. 2 ГПК, доколкото първостепенният съд е основал решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и разпоредбите на закона. Изложени са подробни съображения въз основа на кои доказателства, събрани по делото, съдът приема за установена фактическата обстановка по спора. В обжалваното решение е обсъдено оплакването, че в уволнителната заповедта няма посочени конкретни професионални качества, които да са попречили на ищеца да изпълнява ефективно служебните си задължения във връзка с връчената му длъжностна характеристика и във връзка с резултатите на работата на ищеца. В тази насока инстанцията по същество е приела, че не е задължително лисващите качества на служителя да са само и единствено професионални. Според съда при извършеното прекратително основание е необходимо и достатъчно да е установен дефицит на някои лични качества, стига те да възпрепятстват работника/служителя да изпълнява ефективно възложената му работа за заеманата длъжност. Посочените в заповедта за уволнение качества на ищеца са свързани с характерни черти от неговата личност и касаят липса на умения за общуване с хора, на умения за работа в екип, на способност за изслушване на чуждо мнение, за утвърждаване като авторитет и лидер сред колектива, каквито качества без съмнение е необходимо да притежава един ръководител, за да управлява ефективно. В обжалваното решение е отчетено, че в случая прекратяването на трудовия договор с ищеца е извършено след възстановяването му на заеманата длъжност „директор на музея“, с решение на съда и в резултат на незаконосъобразно предходно прекратяване на правната връзка на друго основание, след близо три години, откакто ищецът е работил на съответната длъжност при ответника. Установено е, че по време на работата на ищеца като директор в горния период не са представени оплаквания, писма, обръщения на служители на музея против управлението му като директор до висшестоящия орган, което обстоятелство е прието да не изключва възможността на работодателя понастоящем да извърши уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, доколкото са били налице съответните релевантни факти от състава на това основание за периода преди три години – т.е. когато е изпълнявал работата на директор на институцията и че те отразяват едно трайно състояние на управленски дефицити, а не са инцидентни и епизодични.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правни въпроси, които се твърди да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по конкретното дело и за които се поддържа наличие на сочените допълнителни основания за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Повдигнатите правни въпроси са следните:

1. „Следва ли работодателят да посочи периода, за който оценява работника или служителя и този период част ли е от задължението за мотивиране на безвиновното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?“;

2. „Може ли да се приеме, че служителят може да бъде уволнен в тридневен срок след възстановяването му на работа от предходно уволнение въз основа на твърдения, които не са бил обективирани през цялото време на фактическото изпълнение на трудовата му функция до първото уволнение?“. Следва ли служителят да бъде реално възстановен на предишната работа, да отработи ефективно определен период от време и тогава да бъде оценяван?. Какво е значението за процесната уволнителна заповед на факта, че преди възстановяването на служителя от предходно незаконно уволнение, в предприятието се съставят подписки, протоколи и се организират срещи срещу неговото фактическо възстановяване, което е основанието за извършване на процесното уволнение?“;

3. „Длъжен ли е работодателят да мотивира заповедта за уволнение като посочи в какво се изразява неизпълнението на възложените задачи? Следва ли в нея да се посочат резултати или задължения, които не са изпълнени? Възможно ли е да приложи основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и се приеме липса на качества без да е посочено неизпълнение или без да е посочено в какво се изразява неефективното изпълнение на възложената работа?“;

4. „В хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ, при която работодател на ищеца е Регионален исторически музей – Стара Загора, какво е процесуалното качество на кмета на община - Стара Загора по трудовия спор и това прави ли недопустим разпита му като свидетел? Той страна ли е в процеса, за да дава обяснения по реда на чл. 176 ГПК?“;

5. „Обвързан ли е съдът с направеното искане за изслушване на дадено лице и с основанието, което страната е изтъкнала като е направила това доказателствено искане и съдът дължи ли да се произнесе по него според съдържанието му?“ След като съдът е преценил, че кметът няма качеството на свидетел по делото следвало ли е да го изслуша макар и в друго процесуално качество или да даде указания на страната да предприеме необходимите процесуални действия?;

6. „При мотивиране на решението си съдът задължен ли е да обсъди данните от разпита на изслушаните по делото свидетели и да отговори на въпросите и на двете страни по спора?“;

7. „Допустимо ли е съдът да основава решението си на показанията на свидетелите Е. И., А. А. и М. М., преди разпита на които в протокола от съдебното заседание не е отразено, че се задължават да кажат истината и че в противен случай носят наказателна отговорност?“;

8. „Налице ли е процесуално нарушение, когато за опровергаване на показанията на свидетелите се искат писмени доказателства и те не са допускат от инстанциите по същество на спора?“

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Първият и третият от въпросите касаят задължението на работодателя в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да мотивира уволнителната заповед. В този смисъл, питанията са релевантни, доколкото се основават на изводите на въззивния съд по конкретното дело. Останалите въпроси, повдигнати от касатора, нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Те са изводими от становището на страната и изразяват несъгласието й с извода на въззивния съд за правомерност на извършеното безвиновно уволнение по чл.328, ал. 1, т. 5 КТ, вкл. и с обсъждане и оценка на събраните по делото доказателства, т.е. касаят правилността на обжалваното решение. Съгласно даденото в горния акт обвързващо тълкуване релевантният обуславящ въпрос няма отношение към правилността на обжалваното решение, към възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или към обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК).

По първите два въпроса страната не мотивира допълнителна предпоставка – нито по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложена е практика на ВКС (без Определения №№ 291/16.03.2016г. по гр. д. № 614/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., 75/18.01.2016 г. по гр. д. № 5246/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и 383/22.05.2018 г. по гр. д. № 3648/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., които са постановени в производство по чл. 288 ГПК и съгласно ТР № № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК), но в изложението липсва обосноваване наличието на основание за селекция на касационната жалба по конкретен обуславящ въпрос, с твърдение за отклонение с разрешението му, дадено в съответно решение на ВКС, което се прилага – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито пък се поддържа по поставен въпрос той да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, посредством обосноваване на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Мотивиране на съображения в подкрепа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че това „ще внесе законосъобразност и справедливост при решаването“ на подобни казуси не удовлетворява упоменатите изисквания по т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Според тях, хипотезата „въпрос от значение за точното прилагане на закона“ е налице когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата „въпрос от значение за развитие на правото“ е налице когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В обобщение, липсва обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, което има за последица недопускане на въззивното решение до касационен контрол.

Предвид изхода на делото ответникът по касация има право на разноски за настоящата инстанция, задължен за които е жалбоподателят. В случая обаче няма данни да е сторен такъв разход, макар да е заявено искане за присъждането му, поради което не се дължат разноски на ответния музей.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.