Определение № 50812 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 962/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Д. Б. срещу решение № 316 от 30.08.2021г. по в. гр. дело № 605/2021г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, с което е потвърдено решение № 260097 от 23.12.2020 г. по гр. дело № 314/2020 г. на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 587. 31 лв. – допълнително начислена ел. енергия според фактура № 8232623246 от 11.02.2020 г. за отчетен период: 01.11.2019 г. – 30.01.2020 г.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски. Жалбоподателят – ищец въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички приети доказателства?, по който поддържа разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 222/27.03.2017 г. по т. д. № 505/2017 г. на Второ т. о. и решение № 86/05.10.2020 г. по гр. д. № 2566/2019 г. на Първо г. о.; 2. При установено въздействие върху СТИ, в резултат на което същото не отчита цялата потребена енергия, съществува ли възможност за доставчика/електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако не е установено точното количество доставена и реално потребена енергия от потребителя ?, по който сочи разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 60188/18.10.2021 г. по гр. д. № 872/2021 г. на Трето г. о., решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на Трето г. о., решение № 18/01.02.2021 г. по гр. д. № 1504/2020 г. на Трето г. о., решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на Трето г. о., решение № 141/12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на Трето г. о., решение № 20/01.02.2021 г. по гр. д. № 1896/2020 г. на Трето г. о. и др., и 3. Доставчикът на електрическа енергия/електроразпределителното дружество следва ли да доказва виновно поведение на потребителя при установено неточно отчитане на СТИ и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ със ЗИД ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. ?, който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на Второ т. о., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на Второ т. о., решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. и решение № 103/10.08.2015 г. по т. д. № 1112/2015 г. на Второ т.о.. По горепоставените въпроси навежда и допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба - „Електроразпределение Юг“ ЕАД депозира писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с цена над 5 000 лв. по граждански спор, т.е. тя е допустима. Не са налице обаче посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивният съд е приел по предявения отрицателен установителен иск, че страните са сключили договор за доставка на електрическа енергия за за обект в [населено място] бряг, ".........." № ..., с клиентски номер 1000175957, която се отчита чрез СТИ с фабричен номер 012989705. Счел е, че за процесния период са приложими ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., според чл. 45 от които, ответното дружество има право да извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като съставя констативен протокол /чл. 49 ПИКЕЕ/, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а при отсъствие на последния или отказ за подписване, протоколът се подписва от свидетел. Съгласно чл. 50 и сл. от действащите ПИКЕЕ от 2019 г., издадени на основание чл. 83, ал. 2 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, ответното дружество е оправомощено, в случай, че метрологичната проверка на СТИ извършена по реда на раздел IX ПИКЕЕ установи неизмерване, неправилно, неточно измерване, при наличие на някоя от посочените в ЗЕ хипотези, да изчисли количеството ел. енергия по методиката, посочена в цитираната норма от ПИКЕЕ съобразно конкретно установените факти. Съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ в този случай операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия. Фактурирането се извършва съобразно действащата за периода на преизчислението прогнозна пазарна цена на ел. енергията за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор /чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ/. На ползвателя на мрежата е вменено задължение по чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ да заплати на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена по реда на ал. 1. БОС, след анализа на горепосочените правни норми, е заключил, че съществува законово основание ответното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца за минал период в случай, че по предвидения в раздел IX ПИКЕЕ ред се установи неизмерване, неправилно или неточно измерване на СТИ, монтирано в обекта на потребителя. Посочил е, че отговорността на потребителя на ел. енергия в тези хипотези е безвиновна. Въз основа на приетите доказателства по делото /писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно-технически експертизи/, въззивният съд е приел за установено, че на 30.01.2020 г., на адреса на ищеца в [населено място] бряг - къща, намираща се във вилна зона "...........", ж. к., №, е извършена проверка за изправността на СТИ от служители на ответното дружество, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 582830 от същата дата, подписан от служители на дружеството и от свидетеля П. Я. М., тъй като ищецът не е открит на място. При извършената проверка е констатирано, че лицевият капак на електромера е пробит и че той отчита с грешка минус 42. 91%, поради което СТИ е демонтирано и изпратено за метрологична експертиза в БИМ. Според съставения от БИМ констативен протокол № 143 от 4.03.2020 г., при огледа на електромера е установено наличие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, както и че е пробит отвор на лицевия панел на електромера точно над куплунг Х2, като е бил осъществен достъп до вътрешността на електромера, между изводите на куплунг Х2 е била монтирана допълнителна П - образна метална скоба, непринадлежаща към конструкцията на електромера. Според горепосочената метрологична експертиза на БИМ, СТИ не съответства на техническите и метрологичните изисквания, а в резултат на описаната по-горе манипулация отчита по - малко от консумираната ел. енергия - с грешка минус 84% до 85. 82%. От заключенията на съдебно - техническите експертизи, въззивният съд е намерил за установено, че констатираното при метрологичната експертиза на БИМ външно неправомерно въздействие върху СТИ и по - конкретно пробития капак на електромера на куплунг Х2, води до частично отчитане на потребената ел. енергия, както и че правилно ответното дружество е приложило методиката на чл. 50, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ от 2019 г. при определяне на допълнителните количества енергия. Началната дата на периода за неточно измерване е 25.09.2019 г. - т. е. два месеца преди началния период, въз основа на който е извършено преизчислението. Неизмереното количество ел. енергия е остойностено правилно, в съответствие с чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Въз основа на гореустановените правнорелевантни факти, БОС е заключил, че корекцията на сметката на ищеца за процесния период е извършена на законово основание, при спазване на всички изисквания по раздел IX ПИКЕЕ, касаещи реда за проверката за изправност на СТИ, отразяването на резултатите от нея в констативен протокол, съставен надлежно, при извършена метрологична експертиза на СТИ, установила външно въздействие върху електромера, в резултат на което същият отчита по – малко от реално преминалото през него количество енергия. Поради това ищецът дължи на ответника сумата от 5 587. 31 лв., съставляваща незаплатена, реално потребена електроенергия, през периода от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г., за която е издадена процесната фактура № 8235083708 / 27.03.2020 г.. За неоснователни е намерил оплакванията на ищеца, че не е установено количеството на реално потребената енергия. Посочил е, че е налице подзаконова уредба на отношенията във връзка с едностранна корекция на сметката на потребителя при неотчетено от СТИ количество ел. енергия за минал период поради неправомерно външно въздействие върху електромера – ПИКЕЕ от 2019 г., съдържаща процедура и методология на корекционната процедура, с която подзаконова уредба ответното дружество се е съобразило изцяло. Процедурата по ПИКЕЕ въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена ел. енергия, като освобождава доставчика /в случая електроразпределителното дружество/ от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество енергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество енергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Въззивният съд е посочил, че в случая оспорването на резултатите от проверката е бланкетно, не са своевременно въведени с исковата молба, конкретни твърдения, респективно - в първото по делото заседание твърдения, които да сочат, че действително потребеното количество ел. енергия от ищеца за процесния период е по-малко от установеното по реда на ПИКЕЕ. Нещо повече, по делото е установен по-дълъг период на неточно измерване, чиято начална дата предшества началната дата, от която е извършена корекцията, но ответното дружество е извършило корекцията за максимално допустимия период от 90 дни според действащите ПИКЕЕ, поради което правата на ищеца не са нарушени. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че първият процесуалноправен въпрос удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за общо основание за допустимост на касационния контрол. По него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото той е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната от касатора, както и ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС и др.. Според същата въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд е обсъдил всички доводи на ищеца, вкл. оплакванията му за доказателствената сила на констативния протокол, съставен от служители на ответното дружество, както и за изискуемо виновно поведение на потребителя, извеждайки от константната практика на ВКС обективния, безвиновен, характер на отговорността на потребителя при хипотеза като процесната на неточно измерване на реално потребена енергия. Изводът си за наличието на противоправно въздействие върху СТИ, при което последното не е измервало точно преминалата през него електрическа енергия, през процесния период, БОС е извел от метрологичната експертиза на БИМ и неоспорените заключения на техническите експертизи по делото, а не от констативния протокол на ответника, макар в по – голямата си част данните в него да се потвърждават от горепосочените доказателства. Следователно въззивният съд е извършил съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, ценейки доказателствената сила на всяко от тях, за да изведе решаващия си извод за наличието на реално потребена от ищеца, но останала неотчетена и неплатена, поради извършена външна намеса върху СТИ, електрическа енергия. При наличието на безпротиворечива съвременна практика на ВКС по първия правен въпрос, с която въззивното решение е съобразено, е изключено осъществяването на другото наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Втори и трети въпроси на касатора, които са смислово свързани, притежават характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, със значимост за крайния изход на конкретния спор. Даденото разрешение на въззивния съд по тях обаче е в съответствие с относимата практика на ВКС, касаеща хипотези като процесната, при която поради външно неправомерно въздействие върху целостта на СТИ, потребената електрическа енергия не е отчетена точно и в пълен размер. Въпросът за характера на отговорността на потребителя на електрическа енергия при корекция на сметки поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, при действието на редакциите на ЗЕ, обн. в ДВ бр. 54/2012 г. - обективна или виновна, е разрешен в съответствие с относимото решение № 115 от 20. 09. 2017г. по т. д. № 1156/2016г. на Второ т.о. на ВКС, което е уеднаквило предходната противоречива съдебна практика, част от която е цитирана от ищеца в изложението към касационната му жалба. Крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката на абоната при действието на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, редакция, публ. ДВ, бр. 54/2012 г., тъй като отговорността на потребителя е договорна и е за заплащане на незаплатена цена за реално доставена енергия. Според горепосоченото решение на ВКС, по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ, както отменените от 2013 г., така и действащите от 2019 г., приемани въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на раздел ІХ от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕ от 2013 г. /отм./ и на раздел ІХ от чл. 49 – чл. 58 ПИКЕЕ от 2019 г. уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия /последното се изчислява по горепосочените правила/. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Настоящият случай, при който корекционната процедура е започнала и приключила при действието на ПИКЕЕ от 2019 г., регламентиращи методиката, по която се изчислява неотчетеното количество енергия поради механичното въздействие върху целостта на СТИ, е различен от хипотезите, разрешени в цитираните от касатора в изложението към касационната жалба, касателно втория поставен въпрос, решения на ВКС. Последните са осъществени при липсващи правила за измерване на количеството електроенергия, макар горепосочената законова делегация за такива да е била налице, поради отмяната им от ВАС, при което е отсъствала методика и/или процедура за корекционната процедура, или такава въобще не е била регламентирана в ПИКЕЕ /при установено софтуерно въздействие върху СТИ/, в които хипотези електроразпределителното дружество носи тежестта да установи по реда на ГПК реално потребеното количество енергия. Поради това тази цитирана от касатора практика на ВКС е неотносима по настоящото дело. Наличието на актуална константна практика на ВКС по тези два въпроса изключва осъществяването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 360 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение