Определение № 60273 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 755/2021 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 65406/28.06.2021 г. по регистъра на Върховен касационен съд (ВКС), подадена от адв. В. В. – пълномощник на ищцата Л. Н. К., с която е поискано да се измени определение № 427 от 27.05.2021 г. по настоящото дело в частта, с която са определени и присъдени разноски в производството по чл. 288 ГПК. В молбата се поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната на страната правна помощ е определен в нарушение на приложената от съда разпоредба на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, който е следвало да бъде в размер на 1 217, 29 лв., а не в размера на присъдените 500 лв. Ответниците М. К. К. и И. П. Д. – К. в писмения отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са изразили становище за нейната неоснователност. Правят искане за изменение на „съдебното решение по гр. д. № 755/2021 г. на ВКС като се посочи, че не се дължи адвокатско възнаграждение на ищцата К. за нито една съдебна инстанция, поради липса на законосъобразност и процесуално действие на договора и пълномощното, неразделна част от договор за правна помощ“. Иска се също съдът да се произнесе „до какво води липсата на процесуално представителство по делата на адв. В. и относно допустимостта и/или евентуалната нищожност на съдебните актове при нищожно - поради заобикаляне на закона, противоречие на закона, нарушаване на добрите нрави - адвокатско пълномощно и договор за правна помощ“. Претендират разноските за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери определението в частта, в която се иска да бъде изменено. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. С определение № 427 от 27.05.2021 г. по настоящото дело по касационна жалба на ответниците К. съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 181 от 06.11.2020 г. по гр. д. № 192/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С оглед изхода на делото съдът е осъдил жалбоподателите М. К. К. и И. П. Д. – К. да заплатят на адвокат В. В. сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в касационното производство безплатна правна помощ на ответницата по жалба Л. Н. К., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по - малко от 500 лв. Правилото пък на чл. 7, ал. 2 от същата предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията да се определят: по т. 4 - при интерес над 10 000 лв. - 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което е уважен предявен от ищцата против ответниците установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 ЗЗД, като е прогласен за недействителен договора от 29.11.2016 г. за покупко - продажба на 3/4 идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .., том .., нот. д. № .../29.11.2016 г. на Служба по вписванията – [населено място], поради извършването му в противоречие на закона. В случая размерът на цената на предявения иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 ГПК и меродавна е данъчната оценка на имота. Последната възлиза на 48 584. 40 лв., съгласно удостоверението на Дирекция „МДТ“ при [община] от 01.11.2019 г. (л. 47 от кориците на първоинстанционното дело) и определя цена на иска в размер на 36 438. 30 лв. за процесните 3/4 идеални части. При този материален интерес и според правилото на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата възлиза на 3/4 от сумата 1 623. 15 лв. (793. 15 лв. + 830 лв.) или сумата 1217. 36 лв. При присъдени 500 лв. от тази сума в полза на пълномощника се дължи разликата от 717. 36 лв., но с оглед диспозитивното начало в процеса, тъй като претендираната в настоящото производство сума е по – малка (717. 29 лв.), тя ще следва да се присъди като поискана. В изложения смисъл определение № 427 от 27.05.2021г. по настоящото дело следва да се измени, като касационните жалбоподатели (ответници по спора) бъдат осъдени да заплатят на адвокат В. – пълномощник на ищцата и ответник по касация, адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на още 717. 29 лв., към присъдените 500 лв., или общо 1217. 29 лв. адвокатско възнаграждение. В отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК са направени искания от ответниците по молбата за признаване недължимост на разноски за адвокат на другата страна – ищцата К. за всички съдебни инстанции, тъй като тя не е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и са поставени питания дали при отсъствие на предпоставки от визираната разпоредба не страда от порок извършеното овластяване на адвокат и сключения с него на това основание договор за правна помощ и съдействие. Част от изложените доводи в подкрепа на горните искания са изцяло неотносими към предмета на производството по чл. 248 ГПК, което се развива пред настоящата инстанция и касае изменение единствено на постановеното от касационния съд определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските. По отношение пък на материалноправните предпоставки за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА – наличието на които се оспорва в случая - съставът на ВКС вече е имал възможност да ги обсъди и изложи подробни аргументи за осъществяването им в акта, с който не е допуснал касационен контрол на въззивното решение. Разноски за оказаната правна помощ (а в случая дори такава не е извършена, тъй като отговорът по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден лично от ответниците) за производството по чл. 248 ГПК не се дължат. Съгласно трайната практика на ВКС, която този състав споделя (вж. определение № 297 от 14.10.2020 г. по гр. д. № 971/2020 г. на III г. о., определение № 218 от 3.08.2020г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV г. о., определение № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III г. о., определение № 76/14.02.2019г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на ВКС, III г. о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018г. на І г.о., определение № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV г. о., определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г. о. и др.) разглежданото производство не е самостоятелно производство, а продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебният акт. Поради това не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производството по чл. 248 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.