Определение № 57 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 670/2012 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от И. И. Г. чрез адв.С. Д. срещу определение № 8015 от 16.07.09г.по ч.гр.дело № 6740/09г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено определението на СРС,35 състав от 19.05.09г.по гр.дело № 21715/09г.за прекратяване на производството по искове с правно основание чл.124 ал.4 ГПК,предявени от частния жалбоподател против [фирма]. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Не е приложена съдебна практика,за да обоснове твърдението за противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при условията на чл.280 ал.1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че искът за установяване истинността на два документа- „месечни присъствени форми” за месец април 2005г.,съставени от началник „А.”в база Г. на [фирма],е недопустим в отделно производство.Изложил е съображения,че се касае за частни документи,който не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно съдържанието им и при разглеждане на правния спор,при който се черпят доводи от оспорения частен документ, съдът преценява с оглед на всички доказателства по делото съответстват ли на обективната действителност отразените в него изявления.Направен е извод за недопустимост и на исковете за установяване компетентността на съставителя на документите и за установяване на идентичност на длъжности и на длъжностни характеристики,тъй като се касае за установяване на факти,за които законодателят не е предвидил възможност да бъдат установени в отделно производство – чл.124 ал.4 ГПК. Настоящият състав намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.На поставения от жалбоподателя въпрос допустим ли е иск за установяване неверността на частен свидетелстващ документ,когато това не е било сторено в процеса,касаещ основното правоотношение между страните, е отговорено в Тълкувателно решение № 5/12г.на ОСГТК на ВКС. Прието е, че иск за установяване на неистинност на документ по чл .124, ал .4, изр .1 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл .193, ал .1 ГПК ,или като основание за отмяна по чл .303, ал .1, т .2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл .193, ал .1 ГПК. Обжалваното определение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Посоченият въпрос не е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото при наличие на задължителна практика,която не се налага да бъде променена. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о