Определение № 129 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2800/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Портал“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. Д. от САК, срещу решение № 639 от 13.10.2022 г., постановено по т. д. № 660/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение от 07.06.2022 г. по т. д. № 199/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл.632, ал.5 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност на „Мусала“ ИВ“ ЕООД /н./. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл.272а ТЗ като е приел, че производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД има приоритет пред производството по ликвидация на дружеството, въпреки, че към датата на решението по чл.632, ал.1 ТЗ - 01.06.2020 г., дружеството е било прекратено на основание чл.157, ал.1 ТЗ поради смъртта на едноличния собственик на капитала Г. С. на 06.05.2020 г. и не е имало решение за започване на ликвидационно производство; че в нарушение на чл.129, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.127, ал.1 ГПК и чл.227 ГПК съдът не е изяснил настъпилото правоприемство след прекратяване на длъжника на основание чл.157, ал.1 ТЗ и е приел, че решението за откриване на производство по несъстоятелност не е опорочено, независимо от липсата на назначен представителен и управителен орган, който да формира и изявява волята на длъжника; че в нарушение на чл.41 ЗЗД вр. чл.157, ал.1 ТЗ въззивният съд е формирал извод, че представителната власт на процесуалния представител на длъжника не е прекратена със смъртта на неговия органен представител, без да съобрази, че е починал единственият субект, който има право да упълномощава от името на дружеството - едноличният собственик на капитала, че неговите наследници не са упълномощили лице, което да ги представлява, и че преди откриване на производството по несъстоятелност дружеството не е имало назначен по реда на чл.266, ал.2 ТЗ ликвидатор. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси: „ 1. Задължен ли е съдът да спре производството на основание чл.129, ал.4 вр. ал.1 и чл.127, ал.1 от ГПК на основание чл.227 от ГПК след узнаването на смъртта на едноличния собственик на капитала, когато тази смърт е настъпила след постъпване на молбата по чл.625 от ТЗ, но преди влизане в сила на решенията за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 или чл.632 от ТЗ; 2. Задължен ли е съдът да уведоми наследниците и да зачете законово предвиденото им право да вземат решение, свързано с дейността на едноличното дружество - дали да бъде продължена тя или дружеството да бъде прекратено, когато срещу дружеството се води съдебен процес; 3. Налице ли е представителна власт за пълномощника на еднолично дружество с ограничена отговорност в съдебния процес след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала, който го е упълномощил; 4. Прекратяване на дружеството по смисъла на чл.157, ал.1 от ТЗ или заличаване на дружеството е имал предвид законодателят в текста на чл.41 от ЗЗД при прекратяване на пълномощие, когато упълномощител е юридическо лице; 5. Приложим ли е чл.272а от ТЗ, когато след подаване на молба по чл.625 от ТЗ срещу дадено дружество то е прекратено по силата на чл.157, ал.1 от ТЗ, но не е в производство по ликвидация и срещу същото дружество няма влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност“. Допускането на касационно обжалване по първите три въпроса се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 232/11.02.2019 г. по гр. д. № 4951/2017 г. на ІІІ г. о., решение № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на І т. о., решение № 82/01.07.2009 г. по т. д. № 820/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 205/01.12.2017 г. по т. д. № 1464/2017 г. на І т. о. За третия и четвъртия въпрос се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като са свързани с тълкуване на закона - чл.272а ТЗ вр. чл.157, ал.1 ТЗ, и със създаването на съдебна практика по прилагането му. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор само от синдика на „Мусала ИВ“ ЕООД /н./ - А. М., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. В отговора са наведени доводи за липса на процесуалноправна легитимация на дружеството - касатор да обжалва постановените в производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД съдебни актове и за липса на правен интерес от обжалване на решението от 07.06.2022 г. с оглед постановеното от съда по несъстоятелност решение от 30.06.2022 г., с което производството по несъстоятелност е възобновено след привнасяне на средства за покриване на разноските по несъстоятелността от друг кредитор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Възражението на синдика на „Мусала ИВ“ ЕООД /н./ за отсъствие на активна процесуалноправна легитимация на касатора „Портал“ ЕООД за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност актове е неоснователно. Обжалваното с касационната жалба решение е постановено по повод въззивна жалба на „Портал“ ЕООД, подадена в качеството му на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД /н./. Вземанията са установени с влезли в сила решения и са включени в изменен и одобрен от съда списък на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на 20.07.2021 г., поради което и по аргумент от чл.613а, ал.2 ТЗ касаторът има право да обжалва решението за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 ТЗ. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е установил, че с решение от 01.06.2020 г. по т. д. № 199/2020 г. на Софийски градски съд е открито на основание чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на „Мусала Ив“ ЕООД по молба на кредитора „Престън Еко“ ЕООД. С решение от 07.06.2022 г. /предмет на обжалване с въззивната жалба/ производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.5 ТЗ поради невнасяне от кредиторите на определената от съда по несъстоятелност, по реда на чл.629б ТЗ, сума в размер на 6 000 лв., необходима според доклад на синдика за покриване на разноските по несъстоятелността. Въззивният съд е констатирал, че с решение от 30.06.2022 г., обявено в Търговския регистър на 30.06.2022 г., производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632, ал.2 ТЗ, но е преценил, че този факт не води до отпадане на правния интерес от подадената жалба. От съдържанието на жалбата въззивният съд е установил, че в нея няма оплаквания, насочени срещу правилността на решението за спиране на производството по несъстоятелност. Въпреки това се е произнесъл, че предпоставките за спиране несъмнено са били налице с оглед данните за липса на налични парични средства в масата на несъстоятелността, достатъчни за покриване на разноските, и неизпълнението на указанията по чл.629б ТЗ за внасяне от кредиторите на сумата 6 000 лв. Във въззивната жалба дружеството - жалбоподател е поддържало оплаквания за нищожност и недопустимост на решението от 01.06.2020 г., рефлектирали и върху решението от 07.06.2020 г. Нищожността и недопустимостта са обосновани с твърдения, че решението за откриване на производството по несъстоятелност е постановено при настъпило по силата на закона - чл.157, ал.1 ТЗ, прекратяване на длъжника „Мусала ИВ“ ЕООД като последица от смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството Г. С. Димитров на 06.05.2020 г. Въззивният съд се е произнесъл, че посоченото обстоятелство не води нито до нищожност, нито до недопустимост на обжалваното пред него решение, което е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда и не страда от пороци, водещи до нищожност/недопустимост. По отношение на решението от 01.06.2020 г. съдът е преценил, че няма правомощия да проверява неговата допустимост, а следва да го зачете съгласно чл.297 ГПК, тъй като то е влязло в сила и е породило правни последици. За неоснователни въззивният съд е счел доводите във въззивната жалба, свързани с последиците от настъпилата на 06.05.2020 г. смърт на едноличния собственик на капитала на „Мусала ИВ“ ЕООД. Въззивният съд не е възприел тезата на жалбоподателя, че със смъртта на едноличния собственик на капитала дружеството е прекратено по силата на закона на основание чл.157, ал.1 ТЗ, поради което преди производството по несъстоятелност е следвало да бъде открита процедура по ликвидация на дружеството и да бъде назначен ликвидатор. Съобразявайки разпоредбата на чл.272а ТЗ, съдът се е произнесъл, че процедурата по несъстоятелност винаги има приоритет пред процедурата по ликвидация и дори дружеството да е било с прекратена дейност, а съответно и в ликвидация, не е съществувала пречка за откриване на производство по несъстоятелност с директно обявяване на длъжника в несъстоятелност - чл.272а, ал.1, изр.3 ТЗ, какъвто ефект е постигнат с постановеното от съда по несъстоятелност решение по чл.632, ал.1 ТЗ от 01.06.2020 г. По повод оплакванията в жалбата, че съдът по несъстоятелност не е взел предвид липсата на назначен след смъртта на едноличния собственик на капитала управителен и представителен орган, който да формира и изявява волята на дружеството - длъжник, въззивният съд е посочил, че дружеството - жалбоподател не е легитимиран да се позовава на ненадлежно представителство на длъжника. Наред с това съдът е отбелязал, че длъжникът е имал упълномощен процесуален представител - адвокат в производството по несъстоятелност, чиято представителна власт не е прекратена, тъй като самото дружество не е прекратено като юридическо лице и не е заличено от търговския регистър. В съответствие с изложеното въззивният съд е потвърдил решението за спиране на производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД, обявено в Търговския регистър на 07.06.2022 г. По основанията за допускане на касационно обжалване: Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правомощията на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение се разпростират и върху стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Ако в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд констатира, че съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, той е длъжен да го допусне до касационно обжалване и да се произнесе по неговата валидност и допустимост с решение по чл.290 ГПК. След преценка на фактите, които имат значение за допустимостта на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Предвид данните, че с решение от 30.06.2022 г. съдът по несъстоятелност е възобновил производство по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД /н./, следва да се извърши проверка по реда на чл.290 ГПК на процесуалната допустимост на въззивното решение, постановено при наличие на възобновено производство по несъстоятелност. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,