Определение № 53 от 29.12.2020 г. на ВКС по д. № 34/2020 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд - София - град, относно компетентния съд, който да разгледа иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева, предявен от П. П. В. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“. Искът е предявен пред Административен съд - София - град. Ищецът е заявил претенция да бъде осъден ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева. С определение от 21.09.2020г. по адм.д. № 6971/2020 г. на Административен съд - София - град производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд. Прието е, че делото не е подсъдно на административните съдилища, защото за вреди от актове или действия на органите на съдебната власт, вкл. задържането под стража,претенцията не е подведомствена на административния съд, а съгл. чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ - същата трябва да се разгледа от гражданските съдилища. С определение № 20218319 от 07.10.2020 г. Софийски районен съд е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.135,ал. 4 АПК по образуваното пред него гр.д. № 48079/2020 г. Приел е, че съгласно т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. дело № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение “задържане под стража“ са подсъдни на административните съдилища, доколкото дейността на администрацията на затворите в тези случаи не се определя като дейност на правозащитните органи и не попада в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ. Приел и, че ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ представлява административен орган и когато упражнява дейност по управление на местата за лишаване от свобода, той извършва административна дейност, вредите от която следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Според даденото в т. 8 на ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС по тълк. д. № 2/2014 г. тълкуване, касаещо компетентността на административните и общите съдилища при разглеждане на спорове за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията “лишаване от свобода“ и “пробация“ или задържане с мярка за неотклонение “задържане под стража“, делата са подсъдни на административните съдилища, тъй като за вреди, причинени на граждани от мярка за неотклонение, държавата би отговаряла в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ, само ако вредите са настъпили в резултат от дейността на правозащитните органи, изброени в чл. 2 ЗОДОВ. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода, включително и при задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и при пробация не попада в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ. Тя не се определя като дейност на правозащитните органи. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ е административен орган и когато упражнява дейност по управление на местата за лишаване от свобода, тя извършва административна дейност, вредите от която следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът претендира обезщетение на претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на престоя му в ареста в гр. Перник в изпълнение на наложена мярка за неотклонение “задържане под стража“ за периода 05.11.2015 г. — 15.01.2016 г. Той твърди, че лошите условия в ареста са му причинили обида, унижение и страх, както и влошаване на здравословното му състояние. От заявените обстоятелства и петитум в исковата молба следва, че искът е подсъден на Административен съд - София - град и делото следва да му се изпрати по компетентност. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.