Определение № 639 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 907/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. (ищец в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 12 от 03.02.2023г. по възз.гр.д. № 450/2022г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 234/15.06.2022г. по т.д.№ 640/2021г. на Окръжен съд - Варна.С обжалвания първоинстанционен акт са отхвърлени предявените от В. К. против „Частно средно училище „Юрий Гагарин“ ЕООД, [населено място], искове, с правно основание чл.95, вр. чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП, за обезщетение в размер на 50 000лв. за имуществени и неимуществени вреди, както и исковете, с правно основание чл.95б, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП, за установяване на факта на нарушение на авторското право на ищеца върху графично изображение (лого) през периода 13.03.2017г.-09.09.2021г. и за преустановяване на неправомерното му използване. В касационната жалба са релевирани касационните основания по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК.Преди всичко в нея се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца да насочи иска и срещу неговия работодател „СОК Камчия“ ЕАД, имащ според касатора качеството на задължителен другар, а въззивният съд не е споделил оплакванията му в тази връзка, заявени във въззивната жалба.Материалната незаконосъобразност на въззивното решение е обоснована от касатора с доводи, че е неправилна дадената правна квалификация на иска по чл.41 ЗАПСП, вместо по чл. 42 ЗАПСП, която според него съответства на въведените твърдения, че логото е създадено по поръчка.Касаторът счита, че са допуснати и нарушения при прилагане на разпоредбата на чл.95, ал.1, във вр. с чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП, неправилно не е разгледан иск по чл.42 ЗАПСП, не е обсъдено и липсват мотиви, че нормата на чл.41 ЗАПСП е специална по отношение на разгледаните искове и не е съобразено, че нормите на чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП и чл.95б, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП изрично изключват приложението на чл.41, ал.2 ЗАПСП.Касаторът намира, че е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане и неизлагане на мотиви по всеки един от обективно кумулативно съединените искове, неправилно е разпределена доказателствената тежест, не са изложени собствени мотиви от въззивния съд по оплакванията в жалбата и не е извършена съвкупна преценка на всички доказателства.Според касатора решението е необосновано, тъй като е постановено при „пълно пренебрежение“ на доказателствата, конкретно на представената длъжностна характеристика. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 160/16.12.2020г. по т.д.№ 2156/2019г., II т.о., по процесуалноправния въпрос 1.За правомощията на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства. Релевирано е и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по следните въпроси: 2.За съотношението между правата на работодателя или органа по назначаването да използва за свои цели така създаденото произведение изключително, без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, по чл.41, ал.2 ЗАПСП и неимуществените права на автора по чл.15 ЗАПСП? 3.Счита ли се, че произведението попада в хипотезата на чл.41, ал. 1 и ал.2 ЗАПСП, в случаите, когато по делото има приложена длъжностна характеристика, от която се вижда, че задълженията на работника по трудов договор се отнасят към друг работодател, неучастващо в производството юридическо лице; че задълженията на работника по трудов договор са извън обхвата на задълженията му по длъжността, за която е сключеният и приложен трудов договор; са налице доказателства, че работното място по приложения трудов договор се различава от това, което е изработеното от касатора изображение (лого), счита ли се, че произведението попада в хипотезата на чл.41, ал.1 и ал.2 ЗАПСП? 4.Ако съдът се произнесе за наличие на хипотеза по чл.41, ал.2 ЗАПСП( непредявен с ИМ), длъжен ли е да обсъди и възможностите по чл.41, ал.3 ЗАПСП, ако в исковата молба се твърди и са приложени доказателства в тази насока, че приходите на работодателя, реализирани от използването на произведението, явно надхвърлят трудовото възнаграждение, получено от автора за времето на създаването му, съгласно ЗАПСП? 5.По какъв начин и до каква степен, съгл.чл.41, ал.2, изр.2 ЗАПСП, работодателят или органът по назначаване има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, да използва така създаденото от него произведение за свои цели, в случай че фактите по делото сочат, че целите не съответстват на обичайната му дейност? 6.Ако в трудовия договор не е уговорен срок, смята ли се, че изключителното право на работодателя да използва произведението е отстъпено за срок от 3 години във вр. с разпоредбата на чл.36, ал.5 ЗАПСП? 7.Ако исковете на основание чл.95 вр. чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП и чл.95б, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП са специални по отношение режима на произведенията, създадени по трудово или служебно правоотношение – чл.41 ЗАПСП, при това положение, чл.95 вр. чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП и чл.95б, ал.1, т.1 и 2 ЗАПСП изключват ли изрично приложението на чл.41, ал.2 ЗАПСП спрямо автора и работодателя по трудово правоотношение? 8.Има ли изключително право правоприемникът на бившия вече работодател- без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаването не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели? Въведено е и основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, но по него не са формулирани правни въпроси. С подадения чрез адв.И. С. от ВАК писмен отговор насрещната страна „ЧСУ„Юрий Гагарин“ ЕООД, [населено място], оспорва наличието на въведените основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е споделил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на обективно кумулативно съединените искове - чл.95, вр. чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП и чл.95б, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП.Възприел е извода, че ищецът има качеството на автор по см. на чл.5 ЗАПСП на процесното изображение и констатацията, че ответникът не е оспорил използването му в своята дейност. Съставът на апелативния съд е споделил и приетото от първоинстанционния съд, че в периода на възлагане, изработване и одобрение на логото е било налице трудово правоотношение между ищеца и праводателя на ответника и задачата за изработване на логото е поставена и изпълнена от ищеца именно в качеството му на служител по това трудово правоотношение.Възприел е и извода на първоинстанционния съд, че създаването на произведението в рамките на трудово правоотношение обуславя приложението на разпоредбата на чл.41 ЗАПСП, а предвиденото в тази разпоредба изключително право на работодателя да използва произведението за свои цели без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение изключва извършването на нарушение а авторското право по см. на чл.18,ал.1 ЗАПСП.Въззивният състав е споделил и решаващите крайни изводи, че всички предявени искове са неоснователни, тъй като при използване на логото от ответника не е налице нарушение на авторското право на ищеца. При служебната проверка и на въведените доводи за недопустимост, настоящият състав не констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ГПК, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. Настоящият състав не констатира вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Естеството на отношенията между ищеца и ответното училище по повод използването на авторското произведение на ищеца не изисква решението да бъде еднакво и по отношение на „СОК Камчия“ ЕАД –работодател на ищеца по време на създаване на произведението и от 03.08.2016г. и понастоящем– едноличен собственик на капитала на ответника (видно от извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника).Тъй като не са налице предпоставките на чл. 216, ал. 2 ГПК, неконституирането на „СОК Камчия“ ЕАД не се отразява на допустимостта на решението. Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и на въведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.Общото основание за селектиране на касационните жалби е изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС:Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да го квалифицира ` Първият процесуалноправен въпрос е релевантен за всяко въззивно производство и е свързан със задължението на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди допустимите и относими доказателства по делото, в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора.За обосноваване на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос следва да бъдат въведени конкретни надлежни твърдения които точно доказателства са останали необсъдени от въззивния съд.В касационната жалба се поддържа, че е необсъдена представената длъжностна характеристика, в която според касатора не се съдържа задължение да рисува, проектира или нещо подобно, а задълженията му са свързани изцяло с грижа по отношение на възложените деца и работата с тях като педагог-възпитател.Видно от мотивите на въззивното решение, в него е обсъдена представената длъжностна характеристика на ищеца и е прието, че в нея не е описана дейност, включваща изработване на лого или графично изображение.Изводът, че на ищеца в качеството му на служител на „СОК Камчия“ ЕАД е поставена задачата за изработване на логото е извършена въз основа на преценка от съда на гласните доказателства по делото.Правилността на тези изводи е предмет на самия касационен конотрол в производството по чл.290 ГПК, но не може да обоснове допускането му. Останалите формулирани от касатора въпроси изразяват несъгласието на касатора със споделения от въззивния съд извод, че не е налице нарушение на авторското право, тъй като в периода на възлагане, изработване и одобрение на логото е било налице трудово правоотношение между ищеца и праводателя на ответника и задачата за изработване на логото е поставена и изпълнена от ищеца в качеството му на служител по това трудово правоотношение. Отделно от това, част от въпросите не кореспондират с изложените мотиви от въззивния съд, в които не е обсъждано съотношението между правото на работодателя по чл.41,ал.2 ЗАПСП и неимуществените права на автора и не са изследвани хипотезите на чл.41, ал.3 ЗАПСП и чл.36, ал.5 ЗАПСП. Липсата на общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо обсъждането на въведените допълнителни предпоставки за това. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед на този изход на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски не се присъждат и на насрещната страна, тъй като не е доказано реално извършвнане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора - в договора за правна помощ възнаграждението е само договорено. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: