Определение № 840 от 03.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДП Н. К. „Ж. И.” срещу решение от 26.11.2012г по гр.дело № 12787/2012г. на Софийски градски съд, с която е обезсилено решение от 01.06.2012г на СРС за отхвърляне на иска по чл. 200 от КТ като предявен срещу юридическо лице, което не е работодател по смисъла на §1 т.1 ДР на КТ. Решението на първоинстанционния съд е обезсилено като постановено по нередовна искова молба. Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно допустим ли е иск по чл. 200 КТ при липса на материално- правна легитимация на работодателя по предявените искове. Сочат се решения от казуалната практика на ВКС по ГПК(отм) и определение№340/2010 по гр.д. № 80/2010 ІІІ г.о по допускане на касационно обжалване. Изводът на въззивния съд за недопустимост на обезсиленото решение е в противоречие с реш. №104/2009г по д.№304/2009 ІІ г.о ,в същия смисъл са приложени и решения на окръжни и апелативни съдилища. Определение №340/2010 по гр.д. № 80/2010 ІІІ г.о е постановено по реда на чл. 288 ГПК, в него е приет довод за допускане до касационно обжалване по процесуален въпрос ,на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, когато ищецът не сочи когото трябва за ответник в трудовия спор и същото се представя от защитата, за да се възприеме същият довод и в настоящия случай Ответниците по жалбата, представлявани от адв. П. К. ,оспорват интереса на касатора от обжалване задето не е надлежен ответник. Не е поставен и правен въпрос. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,като страна в процеса ответникът има правото на касационна жалба ,което е упражнил ,но не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Въпросът, формулиран в изложението, няма връзка с решаващите съображения на съда, които са за нередовност на исковата молба .Трайна и установена е практиката ,че постановеното по нередовна искова молба решение е недопустимо, а колкото до случаите, в които при нередовна искова молба, по трудов спор, искът се отхвърля поради ненадлежност на привлечения ответник като работодател по смисъла на на §1 т.1 ДР на КТ, въззивният съд се е позовал на ТР №1/2012 по т.д.№1/2010 ОСГК. По решаващо произнесеният от съда въпрос, който касаторът засяга в изложението, но в неотносим аспект, е налице и практика по чл. 290 ГПК (реш. по гр.д№80/2010 ІІІ г.о ,реш. по гр.д № 485/12 ІІІ г.о реш. по гр.д.№810/2009г ІІІг.о, реш по гр.д № 669/2010 ІІІ г.о на ВКС), с която практика СГС се е съобразил Насочването на иска в трудовия спор срещу лице, което не е работодател ,при изложени в исковата молба обстоятелства за правоотношение с работодател, поставя съда в положение да следи служебно за процесуалните предпоставки и ако по исковете се сочи ненадлежен ответник, да укаже изправянето на тази именно нередовност.Това разрешение е следвал и въззивмния съд в случая.Основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК не е налице, съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК липсват – въпросът,част от която касаторът засяга, е намерил разрешение в задължителна за съдилищата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и обжалваното решение не е в противоречие с тази практика. Извършени от ответниците по касационната жалба разноски не се установяват ,няма и списък .Не е представен договор за правна помощ и в този случай,при липса на договор, редът за определяне на възнаграждение за представляващия ответниците по жалбата адвокат е този по чл. 36 ал.2 ЗА, към който текст чл. 38 ал.2 ЗА препраща, включително за случаите по чл. 38 ал.1 т.2 ЗА. Ето защо настоящият съд не присъжда разноски в тежест на касатора Предвид горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.